
Същността на Истанбулската конвенция и как може да й се противопоставим като общество
Темата за Истанбулската конвенция отново е на дневен ред. И то не само в България, но и в европейския парламент.

Темата за Истанбулската конвенция отново е на дневен ред. И то не само в България, но и в европейския парламент.

Парламентът на Европейския съюз на социалистическите републики (ЕССР) реши, че Истанбулската конвенция трябва да се приеме за цялата територия на съюза, без значение, че определени държави не желаят това поради противоречие с конституциите им или поради решения на местните законодателни органи, основани на народната воля.

На думи звучи красиво – да се борим с насилието и дискриминацията срещу жени. Защо обаче трябва да приемаме културно марксистката „джендър“ идеология и да дефинираме жените като жертви по презумпция и защитена категория хора, нуждаещи се от специална закрила? „Положителната“ дискриминация не е начин за борба с дискриминацията. Става дума за Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, нашумяла в медиите като Истанбулската конвенция.

Това бе събитие в защита на Истанбулската конвенция.

Питали ли сте се как така, човек като Бойко Борисов може да предложи за ратификация на парламента споразумение като Истанбулската конвенция?

Ако не се чувствате особено комфортно при гледката да целуващи се мъже, ако сте противник на Истанбулската конвенция, ако сте противник на Гей Прайда, ако смятате, че традиционните ни български ценности са под заплаха от модерните нрави и привички, ако търсите спасение и упование в традициите ни като народ, то ето ви един интересен факт за българските народни традиции, който може да ви е интересен.

С всеки следващ “изблик на непримиримост”, символите на националното се превръщат в нещо все по-отвратително за новобългарския авангард, който от година вече се занимава с бясно иконоборчество в името на това да живеем в Нормална Държава.

Ако има нещо, за което абсолютно всички десни мъже по света са убедени, то е, че лесно могат да победят левичарите в бой.

Има нещо дълбоко озадачаващо в позиционирането на българските партии. Македонският въпрос, например. От година се знае, че позицията срещу вдигането на ветото върху началото на преговорния процес се подкрепя от средно между 65 и 75 процента от населението на страната. И то твърдо. Това бе първата позиция след протестите през 2020 г., която истински обедини обществото ни. Беше темата, по която дори избиратели на градската десница, пословични читатели на "Дневник", можеха да се съгласят с националисти и патриоти.

Някои хора се вайкат, че на границата между Русия и Украйна дрънка на оръжие. Медиите започнаха да съобщават за убити и ранени през последното денонощие. Истината е, че от 8 години там дрънка на оръжие. Путин вече отдавна призна за зелените човечета. Отдавна призна, че под руски дула се проведе "референдумът". Призна, че лично е ръководил операцията.

Знаете ли, няма такова нещо като "културен марксизъм" в България. Не ни застрашава никакъв прогресивизъм от Запад и консерваторите се занимаваме с несъществуващи проблеми.