
Велизарий и последното възшествие на римския свят
Победите на Велизарий са в основата на възхода на Източната Римска империя при Юстиниан I.

Победите на Велизарий са в основата на възхода на Източната Римска империя при Юстиниан I.

Науката е специфичен феномен в Западната цивилизация: твърде практична за да бъде наречена изкуство, но изискваща не по-малко креативност, сравнително освободена от догми за да кажем, че е религия, макар да формира мирогледа на съвременния човек по аналогичен път.

Богомилите и произлезлите от тях сектанти били преследвани от Църквата, защото отричали светската и духовната власт, църковните обреди и символика и изобщо подривали устоите на обществото в онези негови делнични елементи, които го държали в едно цяло.

Нахичеван в рамките на Азербайджан е още една последица от сталинистката тактика на „разделяй и владей“.

През годините човечеството е хвърлило ужасно много усилия, за да намери, култивира и отглежда стотици различни плодове, за да има нещо сладко, вкусно и полезно за ядене. Тук ще разгледаме кратката история на онези плодове, които са най-чесно ядени в България.

„На север от него (от градчето Никопс) са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи-булгхар, Дучи-булкар, Олхонтор-блкар, пришълци, Чдар-болкар.“ Това е сравнително добре познат откъс от разширената редакция на арменската география „Ашхарацуйц“ на Ананиа Ширакаци и който липсва в кратката редакция на географията. Той обаче предлага наистина интересна информация.

Търговията и колонизацията предизвикват безпрецедентно нарастване на човешката мобилност в Средиземноморието през първото хилядолетие преди Христа. Често възприемани като разделителна сила, войните всъщност са друг катализатор на културните контакти.

Средното IQ на България е ударило кошмарните 83, най-ниското в Европа (зад нас са само РС Македония и Албания, едва ли е случайно) и едно от най-ниските в Близкия Изток (така де, нали сме едновременно Изток и Запад?). За сравнение средното IQ в Турция си е все така 87, в Англия и Германия е 100, във Финландия е 102, в Чехия и Унгария 95-6 и т.н.

Беше споменато, че изборът и встъпването във власт на всеки император е дело, поне теоретично, на три сили - на синклита, на димите и на войската, които действат като представители на византийското общество. Тези три фактора, които съгласно политическата теория на Византия би трябвало да си съдействат енергично за избирането на върховния властник, имат коренно различен произход.

С прозвището „дядо Иван“ българският народ нарича през Възраждането ласкаво Русия, към която храни надежди за освобождение от турския ярем. Традиционно за първообраз на този персонифициран образ на Русия се приема или московският цар Иван III (1462–1505 г.), или Иван IV (1533–1584 г.), известен с прякора Грозни, т.е. Страшни.

Защо обаче Ибн Хордадбех и Йакут ал Хамави локализират старите български земи южно от река Аму Даря (Окс), в древната област Тохаристан, известна преди това като Бактрия, докато Михаил Сирийски и Вардан Аревелци посочват като български територии, намиращи се на север от реката? Разминаването се дължи на това, че тези автори са разполагали със сведения за различни групи българи.

Показателен случай за разбирането на римското гражданство е Свети Павел – евреин, родом от Тарс, напълно елинизиран, който е римски гражданин от самото си раждане. Проповядва в Йерусалим, когато в 57 г.сл.Хр. еврейското население започва да се бунтува и предизвиква неговото задържане. По това време губернатор на Юдея е Порций Фест. Заведен пред трибуна Лизий, който е готов да заповяда да го бичуват, Павел заявява, че е римски гражданин. Трибунът, обезпокоен, заповядва Павел да бъде освободен незабавно, понеже никой римски гражданин не може да бъде изтезаван, преди да е налице съдебен процес.

Географията на Вардан е запазена в кратка и разширена редакция (версия). Кратката редакция е дело на самия Вардан Аревелци, докато разширената съдържа поне 2 пласта от по-късни добавки. В кратката редакция Вардан ни е оставил един пасаж, който е от изключителна важност за българската история:

Хронографията на патриарх Михаил Сирийски е запазена в един-единствен ръкопис на сирийски език, препис от 1598 г. Ето какво съобщава той за най-ранната история на българите.

Nomen est omen - името е знак, казвали са древните римляни.