Расколниколов

Расколниколов е псевдонимът на автора, стоящ зад блога "Просто Приказки". Поради лични съображения предпочита да остане неназован.

В България тече културна революция

Време за четене: 4 минути С всеки следващ “изблик на непримиримост”, символите на националното се превръщат в нещо все по-отвратително за новобългарския авангард, който от година вече се занимава с бясно иконоборчество в името на това да живеем в Нормална Държава.

Няма мирно решение на македонския въпрос

Време за четене: 4 минути След дългите уверения на нашите скъпи партньори, че различията между България и Македония ще бъдат изгладени с френско посредничество, се оказа, че всичко това е било фарс. А единственият резултат е изострянето на противоречията в самата Македония. Изостряне за сметка на етническите българи. 

Мечтата за постнационална България

Време за четене: 4 минути В редиците на местния “политически елит” се наблюдава едно особено задоволство. Очаква се от населението на България да ликува, че страната наблюдава 0.5 до 3 процента ръст на БВП и номинален ръст на индустриалното производство. Сега трябва да изпълним следващото условие за постигане на добрия живот – да влезем в еврозоната, да направим крачката към нормализирането на държавата. 
Консервативната политическа коментаторка Кандис Оуенс (вляво) и рапърът Кание Уест (вдясно) носят тениски с надпис "White Lives Matter" на модното му ревю в Париж. @RealCandaceO/Twitter

Наказани за забелязване

Време за четене: 3 минути “Капиталистите”, сиреч тези, които произвеждат нещо, които създават стойност, управляват капитал, ръководят компании и пр., вече не са доминиращата каста. Те са все по-изолирани от реалните лостове на властта, все по-отдалечени от “инструментите на производството”, все по-слаби. А на тяхно място се намества една класа на мъмрещи бюрократи и идеологизирани мениджъри, които боравят със способите на отдела за човешки ресурси и реториката на скандализираната леличка в магазина. И тази система на порицанието се намества и в България.

Нацията няма съюзници

Време за четене: 5 минути Евристиката е елементарна. Ако не говорят за демография, ако не говорят за изчезването не просто на българските, но изобщо на европейските бит, култура и история, ако не говорят за смъртта на националната държава и триумфа на интернационализма – не говорят за нищо. Няма друго, което да е релевантно. Всичко останало е украшение.

Механизми на влиянието, или как България беше променена

Време за четене: 5 минути Всички научиха името Фетхуллах Гюлен покрай действията на турския президент Реджеп Ердоган след проваления опит за преврат през 2016 г. Неговите последователи станаха жертви на поголовна чистка по всички нива на държавата – учители, частни преподаватели, полицаи, военни, учени, интелектуалци от всякакъв род. Гюленизмът, според Ердоган, е пропил всяка една клетка на социалния и политически живот на страната. Той функционира като алтернативна ос на влияние в турското общество. Ос, която е независима от легитимната политическа власт като такава и работи на едно по-базисно ниво. И е прав, защото това е основата на всяко едно успешно движение. 

Какво загубихме с Македония?

Време за четене: 4 минути Попремина еуфорията около вдигането на ветото и вече е време да разгледаме новата си ситуация трезво. Някои от патриотичните ни формации обявиха френското предложение за голям успех – ще получим табели на български, македонците ще отстъпят от някои от историческите си претенции. Пък съседите ни се скъсаха да протестират през изминалите седмици, това вероятно е добър знак, нали? 
Паметник на Карл Маркс в Москва, Русия. Снимка: Hennie Stander on Unsplash

Антикомунистическото ляво

Време за четене: 5 минути Всички говорят за него, но никой не знае точно какво е. В България го наричаме градска или либерална десница, в Щатите е прогресивизъм, техническото му наименование е критическа теория – това е идеологията, която се пръкна в недрата на междувоенна Германия и инфектира Запада със своето безбожно женене на войнстващия глобализъм и левия интелектуален авангард. 
Проправителствена манифестация на управляващите партии през 2022 г. Снимка: Георги Драганов, Unsplash

Нищо българско в българските партии

Време за четене: 5 минути Има нещо дълбоко озадачаващо в позиционирането на българските партии. Македонският въпрос, например. От година се знае, че позицията срещу вдигането на ветото върху началото на преговорния процес се подкрепя от средно между 65 и 75 процента от населението на страната. И то твърдо. Това бе първата позиция след протестите през 2020 г., която истински обедини обществото ни. Беше темата, по която дори избиратели на градската десница, пословични читатели на "Дневник", можеха да се съгласят с националисти и патриоти. 

„Продължаваме промяната“ и карикатурният консерватизъм

Време за четене: 4 минути “Продължаваме промяната” трудно може да се дефинира като нещо друго освен широк клиентелистки кръг с ярко евроатлантически краски и силна преференция към западната либерална демокрация. Но ценното влияние на партията върху българското дясно е, че най-сетне осветли истината за перфидността на родния консерватизъм. 

Тоталната държава

Време за четене: 8 минути Държавата не може да бъде заснета с камера. С нея не може да се преговаря директно. Тя не може да бъде изплашена от протести или шантажирана посредством призиви към една или друга гражданска инициатива. Либерално-демократичната държава е призрак, който отдавна се е еманципирал от оковите на физическото съществуване и принципите на лична отговорност или директна отчетливост. Автономният бюрократичен и административен процес – това е грамадното туловище на това, което дефинира социалната ни сфера и диктува правилата на общото ни пространство.
Етноложка карта на бълграското етнически землище, издадена на немски език от българските професори (1915 г.). Източник: Macedonia Kroraina

Дългият сън на българската национална държава

Време за четене: 8 минути Мъртвият български социален консенсус възкръсна с казуса за членството на Северна Македония в Европейския съюз. Почти столетие на напълно липсваща независима външна политика доведе до тоталния срив на всички претенции за преследване на националния интерес (този призрак, който витае из публичното пространство и периодично обсебва дискурса в ляво и дясно без никога да разкрива истинската си същност) и превърна България в заден двор на Европа. Безгласна буква, чиято позиция по всеки даден въпрос се изчерпва с думите: “Чакаме общоевропейско решение и ще се съобразим с него изцяло.”

С бодра крачка към катастрофата

Време за четене: 10 минути Сомалия е страна, в която населението (особено в неговата мюсюлманска част) масово вярва в съществуването на магии и има отделна магьосническа каста – yibir. Страна, в която албиноси се разчленяват и ядат с цел разваляне на тъмни заклинания. В която масово се вярва в специфична форма на вуду, наречена sixir. И също така е страна, която разчита изцяло на Русия и Украйна за вноса си на жито.
Картината "Пътят къв Рая, пътят към Ада" (Road to Heaven, Road to Hell), Снимка: Thomas Hawk

„Лукавите нечовеци“

Време за четене: 6 минути Войната в Украйна ме убеди, че става въпрос за нещо съвършено различно. Българският политически коментариат не е невинно глуповат. Не е наивен. Не е дори неук. Политическият коментариат, настанил се удобно по върховете на българската журналистика и перформативната ни “интелигенция”, която съществува единствено като функция на собственото си его, ненавижда българина. Политическият коментариат е отвратен от своя сънародник. Ако можеше, на мига би го заменил с купчина неодушевени машини, стига те поне на повърхността да демонстрират посредственото ниво на дискурс на един среднообразован възпитаник на либералната интелектуална школа.

Митологизацията на един конфликт

Време за четене: 6 минути Войната в Персийския залив беше уникална по рода си. Тя беше първият военен конфликт, излъчван в реално време от мястото на събитието. Привлече вниманието на всички американски издания и журналисти и се разви пред очите на милиони души по целия свят, които наблюдаваха всичко от излитането на изтребители до уцелването на стратегически мишени. И това подробно отразяване беляза драматично разминаване с реалността. Кадрите по телевизионните екрани показаха героична американска армия, която решително победи силите на Садам благодарение на общи усилия с коалиционните си партньори.