Расколниколов

Расколниколов е псевдонимът на автора, стоящ зад блога "Просто Приказки". Поради лични съображения предпочита да остане неназован.

Какво загубихме с Македония?

Време за четене: 4 минути Попремина еуфорията около вдигането на ветото и вече е време да разгледаме новата си ситуация трезво. Някои от патриотичните ни формации обявиха френското предложение за голям успех – ще получим табели на български, македонците ще отстъпят от някои от историческите си претенции. Пък съседите ни се скъсаха да протестират през изминалите седмици, това вероятно е добър знак, нали? 
Паметник на Карл Маркс в Москва, Русия. Снимка: Hennie Stander on Unsplash

Антикомунистическото ляво

Време за четене: 5 минути Всички говорят за него, но никой не знае точно какво е. В България го наричаме градска или либерална десница, в Щатите е прогресивизъм, техническото му наименование е критическа теория – това е идеологията, която се пръкна в недрата на междувоенна Германия и инфектира Запада със своето безбожно женене на войнстващия глобализъм и левия интелектуален авангард. 
Проправителствена манифестация през 2022 г. Снимка: Георги Драганов, Unsplash

Нищо българско в българските партии

Време за четене: 5 минути Има нещо дълбоко озадачаващо в позиционирането на българските партии. Македонският въпрос, например. От година се знае, че позицията срещу вдигането на ветото върху началото на преговорния процес се подкрепя от средно между 65 и 75 процента от населението на страната. И то твърдо. Това бе първата позиция след протестите през 2020 г., която истински обедини обществото ни. Беше темата, по която дори избиратели на градската десница, пословични читатели на "Дневник", можеха да се съгласят с националисти и патриоти. 

„Продължаваме промяната“ и карикатурният консерватизъм

Време за четене: 4 минути “Продължаваме промяната” трудно може да се дефинира като нещо друго освен широк клиентелистки кръг с ярко евроатлантически краски и силна преференция към западната либерална демокрация. Но ценното влияние на партията върху българското дясно е, че най-сетне осветли истината за перфидността на родния консерватизъм. 

Тоталната държава

Време за четене: 8 минути Държавата не може да бъде заснета с камера. С нея не може да се преговаря директно. Тя не може да бъде изплашена от протести или шантажирана посредством призиви към една или друга гражданска инициатива. Либерално-демократичната държава е призрак, който отдавна се е еманципирал от оковите на физическото съществуване и принципите на лична отговорност или директна отчетливост. Автономният бюрократичен и административен процес – това е грамадното туловище на това, което дефинира социалната ни сфера и диктува правилата на общото ни пространство.
Етноложка карта на бълграското етнически землище, издадена на немски език от българските професори (1915 г.). Източник: Macedonia Kroraina

Дългият сън на българската национална държава

Време за четене: 8 минути Мъртвият български социален консенсус възкръсна с казуса за членството на Северна Македония в Европейския съюз. Почти столетие на напълно липсваща независима външна политика доведе до тоталния срив на всички претенции за преследване на националния интерес (този призрак, който витае из публичното пространство и периодично обсебва дискурса в ляво и дясно без никога да разкрива истинската си същност) и превърна България в заден двор на Европа. Безгласна буква, чиято позиция по всеки даден въпрос се изчерпва с думите: “Чакаме общоевропейско решение и ще се съобразим с него изцяло.”

С бодра крачка към катастрофата

Време за четене: 10 минути Сомалия е страна, в която населението (особено в неговата мюсюлманска част) масово вярва в съществуването на магии и има отделна магьосническа каста – yibir. Страна, в която албиноси се разчленяват и ядат с цел разваляне на тъмни заклинания. В която масово се вярва в специфична форма на вуду, наречена sixir. И също така е страна, която разчита изцяло на Русия и Украйна за вноса си на жито.
Картината "Пътят къв Рая, пътят към Ада" (Road to Heaven, Road to Hell), Снимка: Thomas Hawk

„Лукавите нечовеци“

Време за четене: 6 минути Войната в Украйна ме убеди, че става въпрос за нещо съвършено различно. Българският политически коментариат не е невинно глуповат. Не е наивен. Не е дори неук. Политическият коментариат, настанил се удобно по върховете на българската журналистика и перформативната ни “интелигенция”, която съществува единствено като функция на собственото си его, ненавижда българина. Политическият коментариат е отвратен от своя сънародник. Ако можеше, на мига би го заменил с купчина неодушевени машини, стига те поне на повърхността да демонстрират посредственото ниво на дискурс на един среднообразован възпитаник на либералната интелектуална школа.

Митологизацията на един конфликт

Време за четене: 6 минути Войната в Персийския залив беше уникална по рода си. Тя беше първият военен конфликт, излъчван в реално време от мястото на събитието. Привлече вниманието на всички американски издания и журналисти и се разви пред очите на милиони души по целия свят, които наблюдаваха всичко от излитането на изтребители до уцелването на стратегически мишени. И това подробно отразяване беляза драматично разминаване с реалността. Кадрите по телевизионните екрани показаха героична американска армия, която решително победи силите на Садам благодарение на общи усилия с коалиционните си партньори.

Смелият нов свят на анархичната геополитика

Време за четене: 5 минути Нещо се промени фундаментално в международната политика и международните отношения. Наблюдаваме края на една система от абстракции, които досега диктуваха съприкосновението между глобалните сили и техните съюзници. Наблюдаваме края на формата на глобализация, изграден върху концепциите за върховенство на закона и зачитане на условни споразумения между държави и организации. Защото всичко се основава върху добросъвестността на участниците. А добрата съвест се изчерпа. И оръжията отново лъснаха.

Кой-кого в Канада?

Време за четене: 6 минути Западното ляво не може повече да има претенции, че защитава, или че изобщо разбира, работническата класа. То е движение на подпухналата частна мениджърска класа, на гражданите, които работят в удобен офис и рядко излизат от зоната си на комфорт в социален план, а идеята им за мобилност е борбата за повишение от посредствената си позиция към една малко по-малко посредствена такава в същата компания или пък в рамките на държавния апарат. Класа на индивиди, заклещени перманентно в своето зависимо положение, в което над тях има непоклатими авторитети от най-грандомански, морализаторски тип, а под тях винаги има някой, който да бъде тъпкан и унижаван – по възможност “шепа нещастни фашисти”, които да са универсалното превъплъщение на модерното зло, така че и страничният наблюдател да не изпитва прекалено голямо съжаление към тях.
Запалени коли в предградието на Стокхолм, Ринкеби, 2017 г. Снимка: Getty Images

Швеция: два несъвместими свята

Време за четене: 7 минути Съвсем наскоро най-известният рапър в Швеция, Айнар, бе прострелян и убит. Той беше на 19 години. Въпреки че е син на видна шведска актриса, той се забърква със сомалийски банди в родния си град, вероятно в стремеж да си придаде вид на истински гангстер, за да избегне традиционните за рап музиката обвинения във фалшифициране на "уличните креденции".