Автономна отбрана
През 2024 г. МВР започна да разполага полиция с автомати, за да пази обществения ред…
Расколниколов е псевдонимът на автора, стоящ зад блога "Просто Приказки". Поради лични съображения предпочита да остане неназован.
Кой-кого?
Собствената ми теза в случая е следната: подкрепям победителя. Подкрепям животното, което има повече воля за живот, повече енергичност, повече инстинкт.
В България тече културна революция
С всеки следващ “изблик на непримиримост”, символите на националното се превръщат в нещо все по-отвратително за новобългарския авангард, който от година вече се занимава с бясно иконоборчество в името на това да живеем в Нормална Държава.
Няма мирно решение на македонския въпрос
След дългите уверения на нашите скъпи партньори, че различията между България и Македония ще бъдат изгладени с френско посредничество, се оказа, че всичко това е било фарс. А единственият резултат е изострянето на противоречията в самата Македония. Изостряне за сметка на етническите българи.
Мечтата за постнационална България
В редиците на местния “политически елит” се наблюдава едно особено задоволство. Очаква се от населението на България да ликува, че страната наблюдава 0.5 до 3 процента ръст на БВП и номинален ръст на индустриалното производство. Сега трябва да изпълним следващото условие за постигане на добрия живот – да влезем в еврозоната, да направим крачката към нормализирането на държавата.
Наказани за забелязване
“Капиталистите”, сиреч тези, които произвеждат нещо, които създават стойност, управляват капитал, ръководят компании и пр., вече не са доминиращата каста. Те са все по-изолирани от реалните лостове на властта, все по-отдалечени от “инструментите на производството”, все по-слаби. А на тяхно място се намества една класа на мъмрещи бюрократи и идеологизирани мениджъри, които боравят със способите на отдела за човешки ресурси и реториката на скандализираната леличка в магазина. И тази система на порицанието се намества и в България.
Нацията няма съюзници
Евристиката е елементарна. Ако не говорят за демография, ако не говорят за изчезването не просто на българските, но изобщо на европейските бит, култура и история, ако не говорят за смъртта на националната държава и триумфа на интернационализма – не говорят за нищо. Няма друго, което да е релевантно. Всичко останало е украшение.
Механизми на влиянието, или как България беше променена
Всички научиха името Фетхуллах Гюлен покрай действията на турския президент Реджеп Ердоган след проваления опит за преврат през 2016 г. Неговите последователи станаха жертви на поголовна чистка по всички нива на държавата – учители, частни преподаватели, полицаи, военни, учени, интелектуалци от всякакъв род. Гюленизмът, според Ердоган, е пропил всяка една клетка на социалния и политически живот на страната. Той функционира като алтернативна ос на влияние в турското общество. Ос, която е независима от легитимната политическа власт като такава и работи на едно по-базисно ниво. И е прав, защото това е основата на всяко едно успешно движение.
Какво загубихме с Македония?
Попремина еуфорията около вдигането на ветото и вече е време да разгледаме новата си ситуация трезво. Някои от патриотичните ни формации обявиха френското предложение за голям успех – ще получим табели на български, македонците ще отстъпят от някои от историческите си претенции. Пък съседите ни се скъсаха да протестират през изминалите седмици, това вероятно е добър знак, нали?
Антикомунистическото ляво
Всички говорят за него, но никой не знае точно какво е. В България го наричаме градска или либерална десница, в Щатите е прогресивизъм, техническото му наименование е критическа теория – това е идеологията, която се пръкна в недрата на междувоенна Германия и инфектира Запада със своето безбожно женене на войнстващия глобализъм и левия интелектуален авангард.
Нищо българско в българските партии
Има нещо дълбоко озадачаващо в позиционирането на българските партии. Македонският въпрос, например. От година се знае, че позицията срещу вдигането на ветото върху началото на преговорния процес се подкрепя от средно между 65 и 75 процента от населението на страната. И то твърдо. Това бе първата позиция след протестите през 2020 г., която истински обедини обществото ни. Беше темата, по която дори избиратели на градската десница, пословични читатели на "Дневник", можеха да се съгласят с националисти и патриоти.
„Продължаваме промяната“ и карикатурният консерватизъм
“Продължаваме промяната” трудно може да се дефинира като нещо друго освен широк клиентелистки кръг с ярко евроатлантически краски и силна преференция към западната либерална демокрация. Но ценното влияние на партията върху българското дясно е, че най-сетне осветли истината за перфидността на родния консерватизъм.
Тоталната държава
Държавата не може да бъде заснета с камера. С нея не може да се преговаря директно. Тя не може да бъде изплашена от протести или шантажирана посредством призиви към една или друга гражданска инициатива. Либерално-демократичната държава е призрак, който отдавна се е еманципирал от оковите на физическото съществуване и принципите на лична отговорност или директна отчетливост. Автономният бюрократичен и административен процес – това е грамадното туловище на това, което дефинира социалната ни сфера и диктува правилата на общото ни пространство.
Дългият сън на българската национална държава
Мъртвият български социален консенсус възкръсна с казуса за членството на Северна Македония в Европейския съюз. Почти столетие на напълно липсваща независима външна политика доведе до тоталния срив на всички претенции за преследване на националния интерес (този призрак, който витае из публичното пространство и периодично обсебва дискурса в ляво и дясно без никога да разкрива истинската си същност) и превърна България в заден двор на Европа. Безгласна буква, чиято позиция по всеки даден въпрос се изчерпва с думите: “Чакаме общоевропейско решение и ще се съобразим с него изцяло.”
С бодра крачка към катастрофата
Големи части от централната и южна територия на “страната” Сомалия са под контрола на терористични групировки като ал-Шабаб.