Имам предложение към борещите се за моя глас на 26 май 2019 г., което към днешна дата е на едва 72 дни, но кампания някак сякаш липсва, както и кандидати. Към момента няма партия или кандидат, които да ми допадат дори на 50%, така че съм принуден да търся най-малкото зло.

Търговията винаги е свързвала различни хора и народи, дори когато те нямат общ език. Днес ние сме приели за даденост огромна част от дрехите ни да идват от Бангладеш, пластмасовите джаджи от Китай, електрониката от Тайван, вино от Чили, Нова Зеландия, телешко месо от Бразилия, коли от Германия, газ от Русия и така нататък. Огромна част от нас сме излизали в съседни държави по работа или за забавление, а мнозина са обикаляли и други континенти, заради все по-евтиния, бърз и достъпен транспорт по суша, море и въздух.

Остров Кинмън (или още Цюемой, 金門列島) е архипелаг и най-големия остров със същото име, разположен буквално до самия бряг на комунистическата Китайска народна република, но принадлежащ на Тайван. Кинмън изиграва изключително важна роля в последните дни на гражданската война в Китай и спомага за запазването на свободата на поне малка част от китайския народ. Днес той е един аванпост на едва няколко километра от комунистическите земи.

Те обещаха да предпазят хората от беззаконието на властите. Но сега пазят Мадуро на всяка цена.

Съвременната култура има една все по-засилваща се обсесия да променя историята, карайки хора от различни раси да играят роли на доказано бели хора във филми, сериали, картини, компютърни игри и всякакви други произведения. Преди години Орфей бе изигран от актьор негър във филм на Hallmark, а оттогава още редица исторически личности станаха жертва на подобно пренаписване на историята си. Причината за подобно нещо е ясна – да се обоснове мултикултурното общество днес като му се придаде историческа тежест. Но защо трябва да се прибягва до лъжи и измислици, когато има истински такива примери от европейската история, като например слабо познатия на мнозина св. Маврикий?

От няколко седмици във Франция се появи движението на жълтите жилетки (gilets jaunes), което се събра и излезе на улицата заради предложения въглероден данък върху горивата, който ще направи още по-скъпо пътуването. За разлика от протестите в България по същото време също започнали от цената на горивата, във Франция причината бе посочена по-ясно – високите данъци. Миналият уикенд близо 300 000 френски граждани ясно заявиха, че не желаят да бъдат таксувани до смърт.

С настъпването на студеното време, поледиците, настинките и другите прелести на зимата, с колегите си даваме разни съвети как да се преборим с тях. Един разговор с колежка от Корея, живееща от тази година в Германия, започна с рецепти за чайове и традиционни домашни илачи против възпалено гърло. Донякъде изненадана от сблъсъка с европейския студен климат, колежката бе благодарна и някак между другото спомена дали знам за едно от най-ценните съкровища на корейския народ, свързано с България.

В София все по-често виждаме публични събития, на които се пропагандира феминизъм. И ако преди няколко години това бяха екзотични събития в камерен състав, то с всеки следващ такъв бройката на участниците нараства и е напълно възможно в близките години да видим подобни политики да получат парламентарно представителство. Но за какво се борят тези хора?

Белене. Каква е първата асоциация, която имате при споменаването на това име? Дали се сещате за концлагера на комунистическата диктатура от миналото или се сещате за проекта за втора АЕЦ? Има ли някаква връзка между двете, или просто е ирония на съдбата два такива големи обекти на една и съща политическа мисъл да са в един и същи град.

На 11 ноември много граждани излязоха на масов протест в центъра на София, за да защитят свободата на вероизповеданията. Тяхната кауза е повече от справедлива и нашето общество е длъжно да ги чуе, за да имаме добри резултати. Поводът бяха предложените промени в Закона за вероизповеданията, които целят спирането на разпространението на радикални религиозни течения чрез ограничаване на финансирането от чужбина.