Ненужните регулации в България

Независимо с какви възгледи сте, ако живеете и работите в България през последните години неминуемо сте се сблъскал с нещо, … More

Стига сте се срамували от „селските“ си имена или значението на българските имена

Nomen est omen – името е знак, казват древните римляни. Имената ни означават нещо съвсем конкретно и са създадени, за да ни разкажат що за човек е този пред нас, като ни кажат от какъв род, народ и религия е, както и някакво качество. Но мнозина българи днес изпитват неистов и почти суеверен страх и погнуса от „селски“ и „селско звучащи“ имена. А ние в никакъв случай трябва да се срамуваме, защото това са имената на предците ни и немалка част от тях са типични български, а не побългарени имена.

„Конспирацията“ на евреите и етатизма

Знаете ли, от много време си го мисля. Мине се не мине време и някой ми изпрати клип, статия или дори книга, в която се описва сериозен политически, икономически или културен проблем от съвремието (последните 200 години). Слушам, гледам или чета и се възхищавам на добрата аргументация, на подбора на думи, на стила. И в един момент се стига до едно поизтъркано клише.

Да, май се сещате за какво става дума. Любимата конспирация на редица расови теоретици, социални инженери и/или любители на силните алкохолни напитки. Да, говоря именно за евреите. На тях им се приписват почти свръхчовешки способности да контролират какви ли не обществени процеси.

Великия плет на Индия с дължина 1700 км – изграден заради данъци

Стените винаги са били предлагани от политиците като начин за справяне с различни проблеми. И ако най-известният пример за голяма и дълга стена е от Китай, то и другият азиатски колос също е имал подобно съоръжение, макар и за кратко. Става дума за най-дългия жив плет в човешката история, построен като средство за повишаване на събираните данъци в Индия по времето на управлението на страната от Лондон.

Какво значат имената на африканските държави?

Африка е един наистина огромен континент, много по-голям, отколкото обикновено си представяме – вторият по големина след Азия. Той е и … More

Защо левите подкрепят палестинците?

Задавали ли сте си въпроса защо левите подкрепят палестинците, при все пълният идеологически контраст между левите идеи и ислямизма? Защо на почти всеки протест и кауза на левичари в Ню Йорк, Лондон, Париж, Мелбърн, София можем да видим и палестинско знаме някъде там?

Яростната подкрепа за палестинската кауза не може да бъде разглеждана, нито разбрана напълно, без да се погледне причината за омразата към Израел.

Войната за независимост на Хърватия през призмата на футбола

В настоящия текст ще се опитам да обясня участието на една определена прослойка от югославското общество, а именно футболните хулигани, във войната за независимост на република Хърватия.

Ако всичко е изкуство, нищо не е изкуство

Не се оставяйте на търгашите на изкуството да ви убедят, че грозното и красивото са отмрели понятия, нито че грозното може да е красиво, нито че бездарието и талантът няма значение. Дори и днес изкуството продължава да бива създавано от истински творци и ние сме длъжни да търсим стойностното в света.

Изкуственият интелект на Фейсбук – с много трески за дялане

Какво общо има пост за мъже и апартаменти, публикуван в женско списание с мултикултурализма? И защо Фейсбук отказва да пусне реклама за него? Тази куроизна история може и да ви разсмее, но може и да ви накара да се замислите.

Училището и ваканциите

Българското начално и средно образование някога е било един от стълбовете на обществото ни и е превърнало изостаналия ни, беден и откровено прост народ в европейска нация в рамките само на няколко поколения. Начело са били умни хора, които са разбирали нуждата от качествено и адекватно за времето си образование, което да подготви така нужните за обществото хора с професии, познания и умения. Днес нещата в държавното образование са оставени по-скоро по инерция и промени в системата са почти немислими въпреки многото недостатъци. Нека да се спрем на едно конкретно нещо – а именно ваканциите на учениците.

The Economist, 1985 г.: Те все още са си Балканите

Винаги е било интересно да се четат стари политически анализи, които познават за тенденцията на дадено политическо събитие. Относителното спокойствие, което бе обхванало Балканите и Европа след Втората световна война – спокойствие без открита война – за мнозина изглеждаше, сякаш ще продължи вечно. Затова и този анализ на ситуацията в региона от водещата тема на списание The Economist от 20 април 1985 г. е крайно интересен. Хубаво е да се чете с едно наум, тъй като нашата страна все пак е „вражеска“ за авторите му.

Целите на комунистите според „Манифеста“

„Манифест на Комунистическата партия“ е публикуван път преди 170 години, на 21 февруари 1848 г. Това произведение е едно от  най-значимите политически философски произведения на последните два века и може да се смята за отговорно за множество от най-големите злини на 20 век. Идеологията, която създава, е отговорна за създаването на най-големите тоталитарни и авторитарни режими, както и за смъртта на десетки милиони хора по цялата планета.