Победата при Сливница през 1885 г.

Време за четене: 3 минути На 7 ноември се състои битката при Сливница. Това е голямото сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 – 7 ноември 1885 година.

Лекцията на проф. Ясуо Кобаяши в окупирания Софийски университет

Време за четене: 2 минути През 68 години проф. Кобаяши участва в окупацията на университета в Япония, но за разлика от тогава окупацията на Софийския университет през 2013 г. се случи по един доста ненасилствен начин. Предаваме лекцията му с незначителни съкращения.

Българско знаме на Луната

Време за четене: 1 минута Знаехте ли, че българско знаме е било на луната? Не? Всъщност, то може да бъде видяно в Националния природонаучен музей в София.

„Това знаме на вашия народ бе занесено на Луната с американския космически кораб по време на мисията „Аполо 17″ през декември (07.12. 1972 г.).

Подарен на народа на България от народа на Съединените щати.“

Руски бежанец от Червения терор: Моето пристигане в България и първите ми впечатления от нея

Време за четене: 7 минути Владимир Николаевич Рененкампф е представител на виден аристократичен род, част от т.нар. „балтийски немци“, населявали Руската империя след 17 век. Към фамилията принадлежат десетки представители на военния и научен елит на империята през 19 и началото на 20 век.

Село Влахи помни насилственото помакедончване

Време за четене: 2 минути Във Влахи, селото на Сандански, там ли е този голям камък с повече от 60 имена? Да, там е. Това мъжете от селото ли са? Да, те са. Карани ли са да се откажат, че са българи? Карани са, но не са се отказали. Простили са се с живота, на бърза ръка!

Това престъпление се случва през 1948 година, по заповед на комунистическия диктатор Гeорги Димитров, който иска да въведе „македонска нация“, за да откъсне още българи и да ги предаде а Югославия.

Какво празнува Северна Македония на 11 октомври?

Време за четене: 2 минути 11 октомври в Република Македония е официален празник. Какво се е случило на 11 октомври 1941 г.?

На пръв поглед нищо значимо. Малка група партизани, един от тях кръстен от родителите си Аспарух убиват български полицай – Петър Колев от Смилево, без да са били предизвикани по никакъв начин. Това не е първия изблик на братоубийствена война в Македония, разгоряла се след краха на борбите за националния идеал.

Хаджи Идриз спасява Чепеларе след Априлското въстание

Време за четене: 2 минути Публикуваме откъс от изключително интересното изследване на Стефан Илчевски РЕЛИГИОЗНИЯТ ДИАЛОГ МЕЖДУ ХРИСТИЯНСКАТА И МЮСЮЛМАНСКАТА ОБЩНОСТ В КРАЯ НА ХІХ И НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК В СЕЛО ХВОЙНА, СМОЛЕНСКО, публикувано в Списание Онгъл. Целият труд, воглаве с библиографията, си заслужава прочитането, за по-пълно разбиране на историята на българите и турците по тези земи.

Коста Марков – патриархът-анархист и академик

Време за четене: 1 минута Коста Марков (Патриарх Кирил I) е висш български православен духовник, историк, академик, доктор по богословие и обществен деятел, Пловдивски митрополит, пръв патриарх на Българската православна църква, след възстановяването на патриаршеския ѝ статут през 1953 г. Неговият живот е изключително интересен – занимавал се е с тероризъм и с научна дейност, редом с борбата за възстановяване на Българската Патриаршия.

Протестът за чистия въздух в Русе, 1987 г.

Време за четене: 1 минута На 28 септември 1987 година, Русе, Площад „Свобода” се провежда едно събитие, което ще повлече след себе си редица политически и екологични каузи. Работнички от общинската фирма “Паркстрой” организират първия открит уличен протест срещу едно от престъпленията на комунистическия режим – обгазяването на дунавския град.

Финландският ресторант в Тампере, кръстен на Плевен, работи от 1879 г.

Време за четене: 2 минути Част от работниците на Финлейсон се бият редом с руските войници близо до град Плевен по време на кампанията от 1877-78 г. Традицията му повелявала всяка нова сграда да бъде кръстена на някое значимо събитие, затова и залата за тъкане била кръстена на българския град, макар и с руското му име „Плевна“.

Английски журналист: Видин, България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма

Време за четене: 2 минути Известният английски журналист Берлайн, който посетил Видин през 1919 г., пише в дописката си за пребиваването в града: „България има … More

Защо Русия пречи на Съединението? – мнението на Стефан Стамболов

Време за четене: 5 минути Стефан Стамболов (1854-1895) е български възрожденски деец, публицист и държавник, един от „строителите на съвременна България”. Близък съратник е на Христо Ботев, с когото издава стихосбирката „Песни и стихотворения на Ботйова и Стамболова”. През 1875 г. взима активно участие в Старозагорското въстание, където е един от ръководителите, а през 1876 г. е главен апостол на Търновски революционен окръг. По време на Руско-турската война е военен кореспондент на в. „Новое време”. Народен представител от Учредителното събрание 1879 г. до Четвъртото обикновено Народно събрание 1886 г. Министър-председател на България в периода 1887- 1894. Той провежда изключително успешна политика по модернизирането на страната и опазването на нейната независимост, противопоставя се на домогванията на Русия. След оставката си, на 15 юли 1895 г., е посечен на улицата от наемни убийци от лявото крило на ВМРО, подбудени от Русия.

Участието на шуменските турци в Сръбско-българската война

Време за четене: 3 минути Между тежките, но справедливи условия, няма каквито и да било етнически или религиозни изисквания и ограничения. И заедно със стотиците българи в доброволческите формирования се включват редица младежи – турци, които не подлежали на мобилизация. Например в Шеста Шуменска доброволческа рота, която наброява 160 души, 29 са млади български граждани – турци.

Годишнина от войната с Румъния от 1916 г.

Време за четене: 3 минути На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния и така започва войната за освобождението на Добруджа. След Македония, освободена от българската армия през 1915 г. идва и нейния ред. Войната в Добруджа, чието начало е поставено на 1 септември 1916 г. е фактически втората фаза от войната за национално обединение, която е започнала България в рамките на световния конфликт през 1915 г.

Добруджа, която е “люлката на българската държава“ през Средновековието още от времето на кан Аспарух, е поредното късче българска земя, откъснато насила от родината от враговете ни. Това е стара българска земя, чиито коренни български жители са били жертва на терор с мащаби на геноцид, дело на румънската държава, армия и полиция, не по-малко чудовищен от извършения над сънародниците ни в Македония от сърби и гърци по същото време.

За славянофилството в България – инж. Димитър Василев, 1941 г.

Време за четене: 1 минута Славянофилство изобщо няма. То е само прах в очите на малките славянски народи, с който се забулят истинските империалистични стремежи … More