Забрана на наргилетата? Естествено, заради децата!

Истерични родители и журналисти работят за забрана на наргилетата в заведенията.

Нямаме какво друго да направим, освен да ги приветстваме. Сега децата ни ще са в безопасност.

Аз обаче наблюдавам едно явление, много по-вредно от наргилетата, цигарите, алкохола, секса преди 18, огнестрелните оръжия и наркотиците, и смятам, че ако държавата имаше право да забрани само едно нещо, трябваше да е това. Безотговорните родители.

Велинград се отказа от мина за волфрам. Защо?

Инвестиционното предложение за добив на волфрам на „Ресурс 1“ АД не бе одобрено от РИОСВ Пазарджик. Част от местните и зелените им фенове в големите градове ликуват от това решение на държавата. Същевременно България се оплаква, че няма ресурси, няма индустрия, няма икономика, нищо не се произвежда и хората са бедни и гладни.

Изборите в Германия и изненадата от Алтернативата

Въпреки че си бях обещал да не следя повече новини и да не се занимавам със задачи извън непосредствените, нямаше как да не забележа унинието, което се възцари на новинарската ми лента от 13-те процента на Алтернативата в Германия.

Смешно се плаче на чужд гроб, още повече на гроба на немската демокрация.

Това, което не се научихте, е че стабилните и правилно отгледани демокрации и населения нямат причина да се опасяват от институционален срив и превръщане в провалени държави и общества – нещо, което дебне нас зад всеки ъгъл и на всеки избори.

Туристическа София има нужда от пешеходна „Мария Луиза“. Ето защо:

Ех, туристите от чужбина! От една страна, за мен те са основно тълпи шумни и досадни хора, които превърнаха квартала ми в по-малко приятно място за живот. От друга, покрай тяхното все по-масирано присъствие в България (8 милиона чуждестранни туристи за 2016 г.) за бизнеса, а следователно и за всички нас, това са добри новини. Тези хора идват да харчат пари, да се забавляват, да се разхождат, да снимат. И нашият бизнес отговаря с все повече и по-готини ресторанти, барове, заведения и други забавления, както и с все повече висококачествени офис площи в бивши жилища. Тези същите бизнеси печелят все по-добре заради притока на платежоспособни клиенти и това се вижда с просто око, което от своя страна се отразява в плащането на повече и по-високи заплати на служителите им, а оттам се завърта и целият цикъл на икономиката.

И тук идва идеята ми, която изисква минимални усилия и инвестиции от страна на Столична община. Ами ако разширим пешеходната зона на София, така че да стане една наистина дълга линия за разходки за гражданите и гостите на града ни? Кое е най-логичното място за такова разширение? Ако сте прочели заглавието вече се досещате – бул. „Княгиня Мария Луиза“, продължението на „Витоша“, от площад „Св. Неделя“ до Лъвов мост“.

За държавата, бюджета и черно-белите учебници

Има едно древно поверие за държавата, която съставяла първо разходната част на бюджета си и после приходната. Тя първо решавала за какво трябвало да се грижи, изчислявала най-добрия вариант откъм цена и качество, добавяла му 10% резерва и 10% заплати за администрацията, и едва тогава сядала да смята какви и колко данъци и трябват. Нейната администрация се свива и става все по-ефективна всяка година благодарение на иновациите и решените проблеми от предишната.

Новите и старите комунисти – прилики и разлики

Няма нищо, което новите комунисти (не тези от съветски тип, макар, естествено, нещата да се припокриват до голяма степен) да ненавиждат повече от бял, хетеросексуален, женен мъж с деца, жилище и кола, който работи здраво, учи нови неща и обича семейството, държавата си, западната цивилизация и капитализма. Хеле пък ако е вярващ, а жена му си седи вкъщи да ги гледа или работи на половин работен ден. Това, последното, разбира се, се отнася само за тези семейства, ако жената кара на социални помощи, ражда пет деца и се увива в чаршафи (ще си запазя по-бруталните подробности, автоцензурата е ужасно нещо, четете Георги Марков), това не е проблем.

Бизнесът и паркът – гледната точна на работещ баща

Преди няколко дни реших да изгубя 20 минути и да прочета една статия – типичен представител на жанра „репортаж по фейсбук-статус“. Самата статия смятам за пълна глупост по същество, но мисля че е интересна ако я разгледаме като неволно направена илюстрация на един по-общ проблем. Това е проблемът на недонаучените уроци за живота в свободно общество и за съпътстващите свободата отговорности и взаимен контрол.

Преди повече от година за пръв път посетих Бизнес парка – идвах на интервю за работа. Понеже не знаех колко време ще ми отнеме да стигна дотам, се оказах на място доста по-рано и в резултат имах около половин час за разходка докато стане време да отида на интервюто. Още от влизането – бизнеспаркът има бариери на улиците, от които може да се влезе с кола – останах с усещането че все едно влизам в суверенна територия на чужда държава.

Защо не съм културен марксист?

На първо време какво изобщо представлява културен марксизъм? Напоследък го чуваме подхвърлян по медии, както и вече е станал отличителен … More

Поклонението в лагера в Белене и някои бележки към Нова телевизия

Журналистката Миролюба Бенатова е направила филм „Белене – врагове по наследство – говорят децата на репресираните“ за Нова телевизия за … More

Някои въпроси за честването на 24 май, глаголицата и кирилицата

Гледам телевизия и не мога да разбера нищо, всичко ми е каша. Година след година едни и същи клишета на журналистите. Празник на българската наука и култура ли е днес или някакъв международен празник?

Тъй като днес е един почивен ден, ще отделим ли малко време да осмислим какво точно се празнува и от къде идва тази традиция. Въпроси, на които Събка от “ Под игото“ ще може да отговори.