Време за четене: 4 минути Въпросът кой, кога, как и дали да има право на глас в обществените дела е стар колкото цивилизацията и има множество модели, както исторически, така и от художествената литература. Безспорно интересен мисловен експеримент представлява романът на Робърт Хайнлайн „Звездните рейнджъри“. Нека се опитаме да поразсъждаваме върху основната му теза – че право на глас трябва да имат само заслужилите го, както и дали подобни ограничения биха били полезни за нас.

Време за четене: 5 минути Да се дразниш на факта, че т.нар. „жълти“ научни издания се радват на по-широка популярност и посещаемост от по-сериозните и верни на фактологията сайтове, е напълно разбираемо, но то не е по-различно от раздразнението ни от конвенционалните „жълти медии“, които ни дразнят с нискокачествените си текстове и заглавия с главни букви.

Време за четене: 4 минути Да си припомним понятието Асабия. Не е много лесно да се преведе какво точно е имал предвид под асабия (Asabiyyah, عصبية, ʻaṣabīya), живелият в XIV век арабски учен и философ Ибн Халдун, особено като се има предвид, че с асабия Халдун описва едно комплексно качество, което вероятно вече отсъства у повечето съвременни народи, особено тези от средиземноморската зона, включително България.

Време за четене: 5 минути Целта на националната държава е да защитава интересите на народа, който я съставя. Тя трябва да защитава и интересите на членовете на държавотворческия етнос, независимо дали са в границите или извън тях. Поредният отказ на Съвета по гражданство да предостави гражданство на България като историческа родина, този път на нашия сънародник Ридван Караходжа от южнородопското село Пулево, Ксантийско (Западна Тракия), Гърция е провал на нашата държава.

Време за четене: 4 минути През V в. пр.н.е. драматургът и поет Софокъл започва пиесата си „Едип цар“ или Οιδίπους Τύραννος, в която главният герой се опитва да разбере каква е причината за чумата, която е обхванала неговия град Тива. Жокер – причината е неговото лошо водачество.

Време за четене: 2 минути Но един от най-впечатляващите храмове, свързани с българската нация остава встрани от обществения интерес – „Успение Богородично“ в днешния квартал на град Щип – Ново Село. Храмът е с внушителни размери и впечатляваща архитектура, а в него има и една от най-големите колекции на водещите български зографи. И въпреки, че Щип се намира на само около 200 км от София, той остава леко позабравен.

Време за четене: 8 минути Мнозина в съвременния свят твърдят, че науката, като проекция на чистия човешки разум, трябва да бъде ръководната сила в политическите действия. Поради това си позволявам да преведа изключително интересното интердисциплинарно изследване на Макс Хартшорн, Артьом Казначеев и Томас Шулц от 2013 г., което цели да види кой вид поведение е най-успешен.

Време за четене: 6 минути Християнството все още продължава да е водеща религия в Европа – 51% от населението по данни от 2018 г. Въпреки това, притеснителните индикатори са много. Все по-малко стават християните за сметка на хората, които се определят като необвързани религиозно. Най-плашеща е ситуацията в Чехия, където 91% от хората на възраст между 16 и 29 години попадат в тази група. Редица храмове в Европа са затворени или предоставени за други цели – театри, скейт паркове и други.

Време за четене: 3 минути Искам да изкажа една кощунствена мисъл. При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчитан фактор? Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на доверие между неговите членове.

Време за четене: 4 минути За първи път прочетох детска адаптация на „Беоулф“ може би десетгодишен. Историята ми се стори странна: започваше като най-обикновена приказка за герои и чудовища, но сякаш се състоеше от два различни сюжета – за младия воин и за стария крал. Във втория героят загива, а това ми изглеждаше необичайно за такъв разказ. Изглеждаше ми някак нередно.

Време за четене: 5 минути Давила вероятно избира жанра си не само за да даде кристално чисти капки яснота и да избегне многословието, което произтича не от изобилието на думи, а от липсата на идеи; или защото той осигурява едновременно твърдостта на скалата и трептенето на клонката; или защото фрагментът е изразното средство на онзи, който е разбрал, че човекът живее сред фрагменти; основания от този характер той има много.

Време за четене: 5 минути България е страна, дала на света цели две системи за писменост – глаголицата и кирилицата. И днес кирилицата е важен символ на нашата култура и история. За съжаление през последните десетилетия малко сме позанемарили този културен белег и една група дейци искат това да бъде поправено веднага.