Защо арабите губят войни?

Един исторически анализ на Норвел де Аткин, полковник от армията на САЩ, обучавал десетилетия наред арабски военни.

Как децата в Холандия спряха да пушат марихуана?

Когато писах за образованието в Холандия и цитирах данни на Уницеф, че тук живеят най-щастливите деца, имаше много коментари. Някои от тях гласяха: „Ами как няма да са щастливи, като вечно са напушени.“ Признавам, че и аз имах подобни съмнения, когато се готвех за преместването си. Чудех се как ще възпитавам деца в страна, в която едва ли не на всеки ъгъл пушат марихуана и хашиш, ядат спейс кексчета (кейк с марихуана) и халюциногенни гъби? Всъщност това не са само мои предразсъдъци. Трудно е да бъде разбрана страна, в която свободата е доведена до абсолютна стойност. Тук са легализирани гей браковете, евтаназията, проституцията и употребата на леки наркотици.

Забрана на наргилетата? Естествено, заради децата!

Истерични родители и журналисти работят за забрана на наргилетата в заведенията.

Нямаме какво друго да направим, освен да ги приветстваме. Сега децата ни ще са в безопасност.

Аз обаче наблюдавам едно явление, много по-вредно от наргилетата, цигарите, алкохола, секса преди 18, огнестрелните оръжия и наркотиците, и смятам, че ако държавата имаше право да забрани само едно нещо, трябваше да е това. Безотговорните родители.

„Ако имахме такъв поет като Димчо Дебелянов, ние никога не бихме го пратили в месомелачката на смъртта, а бихме го пазили като най-ценния диамант в короната на световната съкровищница“

След смъртта на поета на 2 октомври 1916 г., Обединеното военно командване на силите на Съглашението изпраща до българското военно командване следната нота:

Кратко, но полезно ръководство за гражданско неподчинение от Уди Алън

За да стане революция, са необходими две неща: някой или нещо, срещу което да се въстане, и някой, който да се навие да въстане. Официалното облекло не е задължително и двете страни могат произволно да избират мястото и времето, но ако някоя от тях не се появи, цялата работа отива по дяволите. По време на Китайската революция от 1650 г. и двете страни не дойдоха и, естествено, изгубиха капарото за залата.

Велинград се отказа от мина за волфрам. Защо?

Инвестиционното предложение за добив на волфрам на „Ресурс 1“ АД не бе одобрено от РИОСВ Пазарджик. Част от местните и зелените им фенове в големите градове ликуват от това решение на държавата. Същевременно България се оплаква, че няма ресурси, няма индустрия, няма икономика, нищо не се произвежда и хората са бедни и гладни.

Финландският ресторант в Тампере, кръстен на Плевен, работи от 1879 г.

Част от работниците на Финлейсон се бият редом с руските войници близо до град Плевен по време на кампанията от 1877-78 г. Традицията му повелявала всяка нова сграда да бъде кръстена на някое значимо събитие, затова и залата за тъкане била кръстена на българския град, макар и с руското му име „Плевна“.

Какво се промени във Великобритания след легализирането на гей браковете?

Преди четири години по един съмнителен начин, 400 британски депутати гласуваха за предефиниране на брака в Обединеното кралство. Тогава министър-председателят Дейвид Камерън заяви, че въпреки, че този въпрос не е засегнат в предизборната програма на Консервативната партия, ще бъде премиерът, който е решил съдбата на брака. Сега е ред на Австралия да решава. За разлика от Британия има една ключова разлика – хората ще бъдат попитани.

Туристическа София има нужда от пешеходна „Мария Луиза“. Ето защо:

Ех, туристите от чужбина! От една страна, за мен те са основно тълпи шумни и досадни хора, които превърнаха квартала ми в по-малко приятно място за живот. От друга, покрай тяхното все по-масирано присъствие в България (8 милиона чуждестранни туристи за 2016 г.) за бизнеса, а следователно и за всички нас, това са добри новини. Тези хора идват да харчат пари, да се забавляват, да се разхождат, да снимат. И нашият бизнес отговаря с все повече и по-готини ресторанти, барове, заведения и други забавления, както и с все повече висококачествени офис площи в бивши жилища. Тези същите бизнеси печелят все по-добре заради притока на платежоспособни клиенти и това се вижда с просто око, което от своя страна се отразява в плащането на повече и по-високи заплати на служителите им, а оттам се завърта и целият цикъл на икономиката.

И тук идва идеята ми, която изисква минимални усилия и инвестиции от страна на Столична община. Ами ако разширим пешеходната зона на София, така че да стане една наистина дълга линия за разходки за гражданите и гостите на града ни? Кое е най-логичното място за такова разширение? Ако сте прочели заглавието вече се досещате – бул. „Княгиня Мария Луиза“, продължението на „Витоша“, от площад „Св. Неделя“ до Лъвов мост“.

Есе върху идеалната антична политика

Аристотел, Тукидид и Плутарх отдавна са решили нашия проблем с „лявото“ и „дясното“. Във всеки античен град-държава е имало „народна“ и „аристократична“ партия. Народната обикновено се състои от не най-богатите, но все пак притежаващи къщичка и по един куц роб. Аристократичната – от невероятни богаташи, но като правило такива със стари пари. Разбира се, има изключения: тук-таме сред народняците се срещат задлъжнели, обеднели или свръхамбициозни ренегати от аристокрацията, както и сред аристократите понякога биват допускани достатъчно старомодни в разбиранията си новобогаташи. Обикновено на всеки десетина-двадесет години става преврат или поне опит за преврат в полза на партията, която не държи властта към момента. В промеждутъците между два преврата овластената партия се опитва първо да унищожи опозицията, а след частичния успех или неуспех – да я успокои с малки отстъпки и с подкупване на част от по-конформистки настроените й лидери.

От всичко това следва, че всяка партия има своите привилегии, когато е на власт: членовете й заемат държавните постове, имат достъп до обществените поръчки, получават по-добро образование и така нататък. Затова в повечето антични градове вътрешнополитическата история е на редуващи се изгнания и амнистии при смяната на демокрация с аристокрация.

Паметникът на Алеко в Пазарджик – един от шедьоврите на българския модернизъм

Паметниците в публична среда в България рядко влизат активно в обществените дебати. Особено тези, които са извън София или пък нямат общо със социалистическото ни минало, което се радва на огромна популярност в медийната, културна и политическа номенклатура днес в страната.