Категория: Култура и общество

Есе върху идеалната антична политика

Аристотел, Тукидид и Плутарх отдавна са решили нашия проблем с „лявото“ и „дясното“. Във всеки античен град-държава е имало „народна“ и „аристократична“ партия. Народната обикновено се състои от не най-богатите, но все пак притежаващи къщичка и по един куц роб. Аристократичната – от невероятни богаташи, но като правило такива със стари пари. Разбира се, има изключения: тук-таме сред народняците се срещат задлъжнели, обеднели или свръхамбициозни ренегати от аристокрацията, както и сред аристократите понякога биват допускани достатъчно старомодни в разбиранията си новобогаташи. Обикновено на всеки десетина-двадесет години става преврат или поне опит за преврат в полза на партията, която не държи властта към момента. В промеждутъците между два преврата овластената партия се опитва първо да унищожи опозицията, а след частичния успех или неуспех – да я успокои с малки отстъпки и с подкупване на част от по-конформистки настроените й лидери.

От всичко това следва, че всяка партия има своите привилегии, когато е на власт: членовете й заемат държавните постове, имат достъп до обществените поръчки, получават по-добро образование и така нататък. Затова в повечето антични градове вътрешнополитическата история е на редуващи се изгнания и амнистии при смяната на демокрация с аристокрация.

Паметникът на Алеко в Пазарджик – един от шедьоврите на българския модернизъм

Паметниците в публична среда в България рядко влизат активно в обществените дебати. Особено тези, които са извън София или пък нямат общо със социалистическото ни минало, което се радва на огромна популярност в медийната, културна и политическа номенклатура днес в страната.

Доницети паша и класическата музика в Османската империя

Доницети Паша. Няма съвпадение. Ако сте любители на опера, класическа музика и прочее, сте чували за популярния италиански композитор Гаетано Доницети. В Пловдив ‘Любовен Еликсир’ доскоро я пуснаха едва ли не на ежемесечен график. Докторът е велик.

Това обаче е Доницети Паша или по европейскому Джузепе Доницети – неговият батко. Джузепе е от бедно семейство, научава се да свири на музикални инстрменти от роднини, става ръководител на военен оркестър при Наполеон, бяга от Ватерло и малко по-късно получава покана от реформаторът-султан на Османската империя Махмуд II.

Карел Чапек: Защо не съм комунист? – Защото съм порядъчен човек

Публикуваме размислите на чешкия писател и драматург Карел Чапек (1890-1938 г.) „Защо не съм комунист” – размисли за нравствената същност на комунизма и за основанията, авторът да не приема неговата мрачност и неговия метод. „Аз не принадлежа на никоя партия и моят спор с комунистите е дело не на убеждение, а на моята собствена съвест”, заявява именитият хуманист Карел Чапек.

Жената, създала първата частна Консерватория в САЩ

Това е Джанет Търбър. Богата жена, която е направила страшно много за развитието на културата на новата страна САЩ, а и на целия свят.

Към края на 19 век САЩ доста изостава в културната сфера от Европа, която има огромни традиции, сравнена с този нов свят. За да се навакса с това, госпожата решава да отвори Консерватория. Национална консерватория по музика в Ню Йорк. Частна, със своите собствени пари.

Постмодернизмът е надгробният камък на красотата

Модернизмът става изключително популярен особено след кървавата вакханалия на Първата световна война, която оставя екзистенциален белег върху лицето на Европа. Навсякъде в изкуството, литературата, музиката, театъра – модернизмът е покорил сърцата на публиката и масово се установява като статуквото. И разбира се, винаги когато нещо се установи като статукво, то поражда и опозиция.

Изниква още по-ново, още по-авангардно мислене и светоусещане спрямо въпроса за създаване на изкуство. Създава се бунт срещу бунтът.

Защо не съм културен марксист? Част 1

На първо време какво изобщо представлява културен марксизъм? Напоследък го чуваме подхвърлян по медии, както и вече е станал отличителен … More