Децата с черни очи са американска градска легенда от интернет епохата в средата на 90-те години, като подобни истории се разпространяват из сайтове за паранормални явления и случки. Те са описвани като деца на години между 6 и 16, с бледа кожа и чисто черни очи и са „забелязвани“ да се опитват да вземат коли на автостоп или са „срещани“ на вратите на домовете на хора.

Някога…

Много някога. Когато около Солун било тихо, османско и там живеели едни хора. Съседи били. С различни богове в душите си, с любов към децата и с еднакъв хляб в глада си. Заедно били в празници и несгоди. Поздравявали се сутрин и живели в сговор.

С Хитлер нямате чувството, че сте с човек. Вие сте с човек на медицината, форма на духовен съд, полу-бог или по-добре, мит. С Хитлер вие сте уплашени. Знаете, че никога няма да можете да разговаряте с този човек, тъй като няма никого там. Той не е човек, а колектив. Той не е индивид, а цяла нация. Приемам, че е буквално вярно, че той няма нито един личен приятел. Как може да говориш насаме с цяла нация?

В дискурса на поомръзналото ронене на крокодилски сълзи за края на Европа, арабизацията на големите европейски градове и наличието на необикновено количество дюнерджийници, предлагащи телешки продукти в иначе традиционно свинската немска градска среда ми се ще да обърна внимание на нещо не чак толкова европейско, но пък напълно българско.

Белене. Каква е първата асоциация, която имате при споменаването на това име? Дали се сещате за концлагера на комунистическата диктатура от миналото или се сещате за проекта за втора АЕЦ? Има ли някаква връзка между двете, или просто е ирония на съдбата два такива големи обекти на една и съща политическа мисъл да са в един и същи град.

На 11 ноември много граждани излязоха на масов протест в центъра на София, за да защитят свободата на вероизповеданията. Тяхната кауза е повече от справедлива и нашето общество е длъжно да ги чуе, за да имаме добри резултати. Поводът бяха предложените промени в Закона за вероизповеданията, които целят спирането на разпространението на радикални религиозни течения чрез ограничаване на финансирането от чужбина.

Родителите винаги се притесняват дали децата им ще се справят добре в училище, но те най-вероятно са били родени с повечето от това, което ще им е нужно, за да постигнат успех в живота.

Бурж ал-Араб е постройка, за която почти няма човек, който да не е чувал или виждал. Тя е символ на … More

Nomen est omen – името е знак, казват древните римляни. Имената ни означават нещо съвсем конкретно и са създадени, за да ни разкажат що за човек е този пред нас, като ни кажат от какъв род, народ и религия е, както и някакво качество. Но мнозина българи днес изпитват неистов и почти суеверен страх и погнуса от „селски“ и „селско звучащи“ имена. А ние в никакъв случай трябва да се срамуваме, защото това са имената на предците ни и немалка част от тях са типични български, а не побългарени имена.

Всъщност напоследък размислих и ми се ще да се извиня съвсем официално на приятелите ми от левия бряг – комунистите и соцносталгиците, с чиито твърдения, че в България е имало фашизъм винаги съм спорил. Нека и хората с десни разбирания знаят – фашизъм у нас е имало. При това съвсем истински фашизъм – с концлагерите, с фашистките обръщения между гражданите и с фашистите поздрави, с репресиите над инакомислещите и над малцинствата, с парадите с маршируващи войници и с милитаризирани граждани, забранените книги, червените знамена с фашисткия символ, с господарската раса и хората второ качество, с мистицизма и окултизма и най-вече несменяемият и практически неизбран от никого Фюрер, който води страната – накъдето сам си пожелае.

Този фашизъм е съществувал от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.

Гост-автори: Любомир Цанев и Георги Чанев След разпада на червения режим в източна Европа, България има възможност да се докосне до … More