Екзекуцията на Че Гевара

Време за четене: 2 минути На 9 октомври 1967 г. комунистическият революционер и партизански лидер Че Гевара, на 39 години, е убит от боливийската армия. Войските от Боливия, подкрепени от армията на САЩ, са заловили Гевара на 8 октомври, докато се биели с партизанския му отряд в Боливия и го убили на следващия ден. Ръцете му са били отрязани като доказателство за смъртта му, а тялото му е погребано в немаркиран гроб.

Протестът за чистия въздух в Русе, 1987 г.

Време за четене: < 1 минута На 28 септември 1987 година, Русе, Площад „Свобода” се провежда едно събитие, което ще повлече след себе си редица политически и екологични каузи. Работнички от общинската фирма “Паркстрой” организират първия открит уличен протест срещу едно от престъпленията на комунистическия режим – обгазяването на дунавския град.

Най-дългата човешка верига в света – срещу комунизма

Време за четене: 2 минути На 23 август 1989 г. два милиона души правят най-дългата човешка верига в историята. Хванати за ръце хора свързват трите столици Талин, Рига и Вилнюс с жива верига, разпростираща се на площ от 600 км. през трите държави.

#BalticWay е масивна демонстрация за свобода, посветена на подписването на пакта между Хитлер и Сталин през 1939 г., който проправя пътя за съветската окупация на Литва, Латвия и Естония. Това е най-голямата демонстрация в историята на Съветския съюз и повратна точка в борбата за свободата и независимостта на балтийските държави.

Годишнина от кончината на анархиста Нестор Махно

Време за четене: 4 минути На 6 юли 1934 г. в парижка болница умира от костна туберкулоза Нестор Махно – украински анархо-комунист от казашки произход, предводител на селското въстаническо движение в Южна Украйна през 1918-1921 г., командвал Революционната въстаническа армия на Украйна по време на Гражданската война. Останал известен като „татко Махно”.

Издигане на българското знаме в Охрид, 1941 г.

Време за четене: < 1 минута Церемонията по издигането на българското знаме в Охрид на 24 май 1941 г. Охрид е освободен в априлската война от … More

Солунските Гемиджии, 1903 г.

Време за четене: 2 минути През април 1903 г. анархистическата група „Гемиджиите“, известна на английски и като The Dynamiters (динамитчиите) решава да приведе в действие плана си за атаки срещу европейските капитали в Османската империя. Целта им е да дестабилизират Империята и да привлекат вниманието на т. нар. Велики сили върху македонския въпрос.

Алпинистът Христо Проданов – първият българин, изкачил Еверест

Време за четене: < 1 минута Христо Проданов е български алпинист и планинар, първият българин, стъпил на Осемхилядник – Лхотце (8516 м, през 1981 г.) и първият българин изкачил връх Еверест – през 1984 г., когато загива спускайки се обратно към базовия лагер на 22 април.

Българския Великден – денят на църковната ни независимост

Време за четене: 2 минути През 1860 г. се случва първият политически акт, с който българите се самоопределят като самостоятелен народ в рамките на Османската … More

Годишнина от обявяването на София за столица на България

Време за четене: 2 минути На 3 април 1879 г. София е обявена за столица на Княжество България.

Архивите сочат, че когато София става столица, в града е имало 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи.

Според данни от първото официално преброяване на София през 1880 г. жителите на столичния град са 20 856, от които 12 368 са мъже. Само 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли отвън.

Годишнина от геройството на Мара Бунева

Време за четене: < 1 минута На 13 януари 1928 г. Мария разстрелва прокурора на Скопската област Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите.

Годишнина от откриването на комунистическите концлагери в България

Време за четене: 3 минути На 20 декември 1944 г. се приемат „На­редба-закон за трудововъзпитателните общежития“ и „Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опас­ни лица“. С това се слага началото на комунистическите концла­гери в България, общо 86 на брой. Защото какво е тоталитарна, репресивна система, без лагери за мъчения и убийства?

Подвигът на Димитър Списаревски

Време за четене: 3 минути На 20 декември 1943 г., по време на боен полет, загива българският летец-изтребител Димитър Списаревски. Димитър Светозаров Списаревски е български летец-изтребител, офицер, поручик (посмъртно: капитан – 1944, полковник – 2009 г.), кавалер на ордена „За храброст“ (посмъртно).

Причината за Списаревски да се знае малко е, че този български войник е бил царски офицер. А царските офицери, след идването на престъпния комунистическия режим са обявени за фашисти и врагове на народа.

Незабравими кадри от Майдана в Украйна

Време за четене: 8 минути Отговорът на украинците към предателството на президента Янукович спрямо техните интереси не закъсня. Същата вечер стотици хиляди украинци изпълниха централния киевски площад – Майдана.
В следващите 60 снимки вие ще видите поразителни кадри – злоба и любов, състрадание и насилие, мъжество и страхливост, както и неумолимата сила на украинския народ, извоювал своята свобода с много кръв и пот, в неравен бой срещу тежко въоръжени и обучени мъже, въоръжен само с подръчни средства.

Честит празник Украйна!