Ужас, съвременен фолклор и скритите мотиви

Децата с черни очи са американска градска легенда от интернет епохата в средата на 90-те години, като подобни истории се разпространяват из сайтове за паранормални явления и случки. Те са описвани като деца на години между 6 и 16, с бледа кожа и чисто черни очи и са „забелязвани“ да се опитват да вземат коли на автостоп или са „срещани“ на вратите на домовете на хора.

90 години: Музеят на София

През 2018 г. се навършват 90 години от учредяването на музейна институция на столичния град. Още от началото на своята чисто събирателска дейност, та до наши дни, музеят изминава своя дълъг и много често нелек път на развитие, белязан от различните перипетии на бурния ХХ век. През цялото това време негова основна грижа и задача винаги е била да издирва, проучва, опазва и съхранява историческата памет на София.

Чернокожият светец св. Маврикий

Съвременната култура има една все по-засилваща се обсесия да променя историята, карайки хора от различни раси да играят роли на доказано бели хора във филми, сериали, картини, компютърни игри и всякакви други произведения. Преди години Орфей бе изигран от актьор негър във филм на Hallmark, а оттогава още редица исторически личности станаха жертва на подобно пренаписване на историята си. Причината за подобно нещо е ясна – да се обоснове мултикултурното общество днес като му се придаде историческа тежест. Но защо трябва да се прибягва до лъжи и измислици, когато има истински такива примери от европейската история, като например слабо познатия на мнозина св. Маврикий?

Икономика на кокосовите орехи

По някаква случайност или пък неведомо предопределение ми попадна една статия в сайта с подчертано ляв уклон Барикада, чийто автор е преподавателят по политология в Софийският университет Страхил Делийски. Темата става ясна още от добре подбраното заглавие – Как данъците се превърнаха от баланс в „тежест“.

Превъоръжаване ли?

Все повече слушам за превъоръжаване. Положението с превъоръжаването на Сухопътните войски в момента е следното:

Става чудо и най-накрая купуваме Бойната бронирана машина за Сухопътни войски. Какво следва?

Историята на „Миллион алых роз“

При все политическите ми възгледи, винаги съм харесвал много песента на Алла Пугачова „Миллион алых роз“. Песента е била изключително популярна в СССР и страните от Източния блок, попаднали насилствено под властта на Москва. Изпълнението е страхотно, песента е леко тъжна, леко весела и има онова хубаво осемдесетарско звучене, което някак ми липсва от днешните песни. Но каква е историята на тази песен?

Снимка: Светлин Иванов

Инсинераторът на София: Още 12 тона фини прахови частици годишно

Звучи като предколедно намаление, но има вероятност цените на имотите в София да паднат с 10%. Това не е измислена цифра, а средностатистическата стойност, която имотите губят в градовете, където е реализиран проект като този за планирания от Столична община инсинератор.

Данъчният бунт във Франция

От няколко седмици във Франция се появи движението на жълтите жилетки (gilets jaunes), което се събра и излезе на улицата заради предложения въглероден данък върху горивата, който ще направи още по-скъпо пътуването. За разлика от протестите в България по същото време също започнали от цената на горивата, във Франция причината бе посочена по-ясно – високите данъци. Миналият уикенд близо 300 000 френски граждани ясно заявиха, че не желаят да бъдат таксувани до смърт.

Право на отговор: “Протест против насилието или… идващият феминизъм”

Гост-автор: Елена Божинова Тъй като статия тук породи сериозни дискусии, даваме право на отговор на другата страна – поддръжниците на…

Златният меч Гиерим-ро в Корея и българската следа

С настъпването на студеното време, поледиците, настинките и другите прелести на зимата, с колегите си даваме разни съвети как да се преборим с тях. Един разговор с колежка от Корея, живееща от тази година в Германия, започна с рецепти за чайове и традиционни домашни илачи против възпалено гърло. Донякъде изненадана от сблъсъка с европейския студен климат, колежката бе благодарна и някак между другото спомена дали знам за едно от най-ценните съкровища на корейския народ, свързано с България.

Истинска история за едни хора

Някога…

Много някога. Когато около Солун било тихо, османско и там живеели едни хора. Съседи били. С различни богове в душите си, с любов към децата и с еднакъв хляб в глада си. Заедно били в празници и несгоди. Поздравявали се сутрин и живели в сговор.

Протест против насилието… или идващият феминизъм

В София все по-често виждаме публични събития, на които се пропагандира феминизъм. И ако преди няколко години това бяха екзотични събития в камерен състав, то с всеки следващ такъв бройката на участниците нараства и е напълно възможно в близките години да видим подобни политики да получат парламентарно представителство. Но за какво се борят тези хора?

Юнг за Хитлер: Той е подсъзнанието на 78 милиона германци

С Хитлер нямате чувството, че сте с човек. Вие сте с човек на медицината, форма на духовен съд, полу-бог или по-добре, мит. С Хитлер вие сте уплашени. Знаете, че никога няма да можете да разговаряте с този човек, тъй като няма никого там. Той не е човек, а колектив. Той не е индивид, а цяла нация. Приемам, че е буквално вярно, че той няма нито един личен приятел. Как може да говориш насаме с цяла нация?

Историята на Руфинка

В дискурса на поомръзналото ронене на крокодилски сълзи за края на Европа, арабизацията на големите европейски градове и наличието на необикновено количество дюнерджийници, предлагащи телешки продукти в иначе традиционно свинската немска градска среда ми се ще да обърна внимание на нещо не чак толкова европейско, но пък напълно българско.

Белене и бъдещeто, което никога не дойде

Белене. Каква е първата асоциация, която имате при споменаването на това име? Дали се сещате за концлагера на комунистическата диктатура от миналото или се сещате за проекта за втора АЕЦ? Има ли някаква връзка между двете, или просто е ирония на съдбата два такива големи обекти на една и съща политическа мисъл да са в един и същи град.