Частният палестински град Раваби – надежда за мир и просперитет

Един много чест аргумент, който можем да чуем срещу приватизацията на публичните площи от левите днес е, че „частни градове няма“, че те няма как да работят, че едва ли не те ще са ад за живеещите в тях. И поради тази причина натискът определени неща да останат под управление на държавите и общините остава много силен. Един друг пример обаче може да бъде видян, при това в крайно неочаквано място – доста лявата идеологически Палестинска автономия. Става дума за частният град Раваби.

За държавата, бюджета и черно-белите учебници

Има едно древно поверие за държавата, която съставяла първо разходната част на бюджета си и после приходната. Тя първо решавала за какво трябвало да се грижи, изчислявала най-добрия вариант откъм цена и качество, добавяла му 10% резерва и 10% заплати за администрацията, и едва тогава сядала да смята какви и колко данъци и трябват. Нейната администрация се свива и става все по-ефективна всяка година благодарение на иновациите и решените проблеми от предишната.