Пощенска картичка, Фердинанд, Независимост, България, 1908

Обявяването на Независимостта и международното ѝ признаване

Време за четене: 10 минути Независимост – каква сладка дума! А какво стои зад нея? Как сме я извоювали? За немалко съвременни българи датата 22 септември е просто още един почивен ден, като те рядко си задават въпроса какво точно е станало на този ден. През 1908 г. във Велико Търново, в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е прочетен манифест, с който княз Фердинанд I обявява Независимостта на България от Османската империя, Княжеството и Източна Румелия официално се сливат в ново Царство.

Българи от старо време: Христо Иванов Големия

Време за четене: 3 минути Христо Иванов е български националреволюционер, верен съратник на Васил Левски, участник в двете български легии в Белград, основател на Търновския частен революционен комитет и деен член на Вътрешната революционна организация (ВРО).

1915 г.: Мечтата на България за империя

Време за четене: 18 минути Статията на Стодард „Bulgaria’s Dream of Empire“ е публикувана във влиятелното списание The Century Magazine, и излиза в броя му за периода май-октомври 1915 г.

Белоимигрантите в България 1920-1944 г.

Време за четене: 5 минути Първата световна война е към края си, но насилието в Руската империя няма да приключи скоро. След две революции през 1917 г., идването на власт на болшевиките, гражданската война между няколко фракции и с участието на пет чуждестранни войски, за мнозина става невъзможен живота в новосъздадения СССР. По различни оценки между 1917 и 1923 г. между 900 000 и 2 милиона руснаци бягат в чужбина. Гостоприемна България също приема от тези бежанци с отворени обятия, като бройката им е била около 30 хиляди души.

Защо съм учител?

Време за четене: 3 минути Всъщност, когато бях във втори курс не се замислях много сериозно какво точно ще правя после. Преподавателите в университета често започваха изреченията си с „един ден, когато станете учители…“. А аз често гледах на това с насмешка и се включвах в несъгласния хор в аудиторията. Смеех се, но май не ми беше смешно. Честно казано понякога си представях, че може и да стана учител.