„Не щем бате Герге, искаме Коста куция“, или за националните елити

„Не щем бате Герге искаме Коста куция“, или за националните елити (празни мисли на празна чаша от кафе).

Съгласно градската легенда по времето на „режима на пълномощията“ така викали селяните вместо „Не щем Батенберг, искаме конституция“. Така сложните за полуграмотните (че и напълно неграмотни) селяни думички като конституция ставали по-лесни за скандиране. Важното е обаче, кой е „сложил“ тези думички в устата на хората – които са ги викали напълно убедени, че искат нещо правилно (както всъщност е и било). Кои са били тези „маскари“ на които „матр’яла“ е вярвал?