Белоимигрантите в България 1920-1944 г.

Време за четене: 3 минути

Бивши офицери от руската армия на ген. П. Н. Врангел работят във въглищни мини в град Перник, 1922 г.

Първата световна война е към края си, но насилието в Руската империя няма да приключи скоро. След две революции през 1917 г., идването на власт на болшевиките, гражданската война между няколко фракции и с участието на пет чуждестранни войски, за мнозина става невъзможен живота в новосъздадения СССР. По различни оценки между 1917 и 1923 г. между 900 000 и 2 милиона руснаци бягат в чужбина. Гостоприемна България също приема от тези бежанци с отворени обятия, като бройката им е била около 30 хиляди души.

Повечето от така наречената бяла емиграция са били поддръжници на царисткия режим, консервативно настроени, но сред тях е имало и социалисти, меншевики, социал-демократи, анархисти и други противници на болшевиките, макар и не всички да са подкрепяли белите в гражданската война. По това време премиер на българия е земеделският лидер Александър Стамболийски, който официално приема белогвардейците от армията на барон Пьотър Врангел, както и хиляди дворяни и членове на руската интелигенция и дори им дава възможност да приемат българско гражданство – нещо, от което мнозина се възползват и впрочем останалите тук доста бързо се интегрират.

Разбира се, след болшевишката окупация на България през 1944 г. към тези хора и техните наследници отношението е повече от жестоко и мнозина от тях биват преследвани, както са и други бивши поданици, позволили си да вдигнат глава срещу съветския режим.

Но в междувоенния период тези мъже и жени намират дом, работа, утеха и мир в България, бягайки от болшевишките ужаси. Сделката е взаимоизгодна и за двете страни – съсипаната ни от три войни страна има нужда от работна сила, а останалите без дом хора имат нужда от, ами, всичко. Ето малко снимки от живота им в България:

Ръководителят на железопътния отряд Иван Петрусенко (в центъра) - бригадир на екипа за ремонт, създаден от руски емигранти към Българската държавна железница. След 1923 г. — Ръководителят на железопътния отряд Иван Петрусенко (в центъра) – бригадир на екипа за ремонт, създаден от руски емигранти към Българската държавна железница. След 1923 г.

*Иван Петрусенко като железопътен служител (вляво), с офицер от българската полиция в Рилския манастир.*

*Учители от руската гимназия във Варна. Свещеникът е отец Георги Голубцов.*

*Група учители и ученици от руската гимназия във Варна.*

*Ученици, учители и попечителския съвет на частното руско училище във Варна.*

Болница на руското дружество на Червения кръст във Велико Търново, кръстен в митрантските среди "Болницата на ген. Врангел" — Болница на руското дружество на Червения кръст във Велико Търново, кръстен в митрантските среди „Болницата на ген. Врангел“

Създателят и ръководителят на болницата, лекар на 1-ви армейски корпус на руската армия Ф. Ф. Трейман (втори отляво) с колеги и пациенти.

*Милосърдни сестри от Руското дружество на Червения кръст, работили в България, през 20-те години на XX век.*

Група възпитаници от лицея В. П. Кузмин, който имал репутация в България като една от най-добрите руски образователни институции. Сред тях, най-вероятно, един от учителите. — Група възпитаници от лицея **В. П. Кузмин**, който имал репутация в България като една от най-добрите руски образователни институции. Сред тях, най-вероятно, един от учителите.

*Ученици, четвърти клас от училището В. П. Кузмин, 1930 г.*

Обща снимка на руската софийска гимназия (единствената руска гимназия в България, "оцеляла" до 1944 г.), учебната 1929-30 г. — Обща снимка на руската софийска гимназия (единствената руска гимназия в България, „оцеляла“ до 1944 г.), учебната 1929-30 г.

*Още ученици в руската софийска гимназия. Обърнете внимание на дрехите им.*

Униформите в софийската гимназия са, както следва: „За момчета: черна туника, с бяла ивица, пришита до яката, черни или тъмносини панталони и тъмносиня шапка с бял кант и с герб – две кръстосани маслинови клонки, между които, в средата има монограма от букви С.Р.Г. За момичета: черни престилки с бели яки, тъмно-синя барета с герб. През лятото за момчета е разрешена бяла риза, униформа с отваряща се яка. За момичета – бяла блуза с черна панделка и черна пола. Зимата се допускат палто или гащеризони, различни, в зависимост от възможностите на родителите.

Из „Спомени на руската софийска гимназия“ от Дмитрий Бендерев.

Театралният "Балалаечен оркестър" под ръководството на Б. П. Колчаковски, създаден към Галиполската гимназия във Велико Търново, а след разпускането си през 1926 г., преместен в София през 1930 г. — Театралният „Балалаечен оркестър“ под ръководството на Б. П. Колчаковски, създаден към Галиполската гимназия във Велико Търново, а след разпускането си през 1926 г., преместен в София през 1930 г.

*Семейна фотография на руски емигранти, 1930-те години*

Сватба на руски емигранти в София, пред църквата "Св. Седмочисленици". Приятелят българин е военен или юнкер (пагоните не се виждат ясно). — Сватба на руски емигранти в София, пред църквата „Св. Седмочисленици“. Приятелят българин е военен или юнкер (пагоните не се виждат ясно).

*Кръщене на дете в семейство на руски емигрант, присъединил се е и офицер. Началото на 40-те години.*

*Генерал А. В. Туркул с група руски емигранти в България по времето на Втората световна война.*

Използваните материали са от книгата: Белоэмигранты в Болгарии. Воспоминания, редактори В. В. Чумаченко, П. В. Чумаченко, С. А. Рожкова. — М.: Новые печатные технологии; Синержи, 2013 г.