Мнозина изследователи, етнолози и социални антрополози са правили проучвания по този въпрос, търсели са данни, писали за трудове. Такъв е и Джоузеф Ънуин (Joseph Unwin) (1895-1936 г.). В своя най-известен труд „Sex and culture„[1], публикуван през 1934 г., той проследява връзката между постиженията на 80 примитивни племена и 6 цивилизация и сексуалните ограничения, които прилагат.
Трудът му е над 600 страници, като по неговите собствени думи това е само обобщение на изследванията му – седем тома биха били нужни, за да се публикува всичко[2].Според него, след като една нация просперира и осигури материален комфорт на своите членове, тя става изключително либерална по отношение на сексуалния морал, в резултат на което губи своите сплотеност, устрем и цел, пише Кърк Дърстън (Kirk Durston).
Културните категории на Ънуин
Ънуин описва четири „велики модела на човешка култура“ и нива на просперитет от гледна точка на архитектура, изкуство, инженерство, литература, селско стопанство и т.н. Главният критерий за класификация е как те се отнасят към природния свят и силите, които той съдържа.
- Зоистичен: Изцяло фокусиран върху живота ден за ден, желанията, нуждите, никакъв интерес към разбирането на природата. Описван като „мъртъв“ и „бездеен“.
- Монистичен: Придобива суеверни вярвания и/или специално отношение към смъртта.
- Деистичен: Придава природни сили на бог или богове.
- Рационалистичен: Използва рационално мислене в разбирането на природата и във взимането на ежедневни решения[3] .
Степените на Ънуин за сексуална сдържаност
Те са разделени в две основни категории – предбрачна и следбрачна. Предбрачните категории са:
- Пълна сексуална свобода – никакви предбрачни ограничения.
- Непостоянни ограничения – културни правила, които изискват извънредни периоди на абстиненция.
- Стриктно целомъдрие – изискване да бъдеш девствен до сватбата [4].
Следбрачните категории са:
- Видоизменена моногамия: един партньор наведнъж, но връзката може да бъде прекъсната от всяка от двете страни.
- Видоизменена полигамия: мъжът може да има повече от една съпруга, но тя е свободна на напусне своя съпруг.
- Абсолютна моногамия: само един партньор е позволен за цял живот.
- Абсолютна полигамия: мъжът може да има повече от една съпруга, но тя трябва да ограничава сексуалните си контакти до такива единствено със съпруга си[5].
Някои от най-важните му открития:
- Ефекти от сексуалните ограничения: Увеличените сексуални ограничения, предбрачни или следбрачни, винаги водят до разцвет на културата. И обратното, увеличената сексуална свобода винаги води до колапс на културата след три поколения.
- Най-влиятелният фактор: Изненадващо, данните показват, че най-важната връзка с разцвета на културата е дали предбрачното целомъдрие е изисквано или не. Ефектът е показателен и в двата случая.
- Най-големият разцвет на културата: Осигурява го комбинацията между предбрачно целомъдрие и абсолютна моногамия. Рационалистични култури, които запазват тази комбинацияза поне три поколения, изпреварват всички останали във всяка сфера, включително литература, изкуство, наука, архитектура, инженерство и селско стопанство. Едва 3 от 86 изследвани култури някога са достигали до това ниво.
- Ефектът от изоставането на предбрачното целомъдрие: Когато то повече не е норма, абсолютната моногамия, деизмът и рационалното мислене също изчезват до три поколения.
- Пълна сексуална свобода: Ако тя е приета от дадена култура, то културата до три поколения се срива до най-ниското ниво на развитие – това, което Ънуин описва като „мъртво“ и се характеризира с хора, които малко се интересуват от чуждите желания и нужди. На това ниво тази култура обикновено е завладявана от такава с повече социална енергия.
- Забавяне във времето: Ако има промяна в сексуалните ограничения, независимо дали е тяхното увеличаване или намаляване, пълният им ефект не се проявява чак до третото поколение. Отпускане на сексуалните ограничения вероятно не се случва за една година или дори за едно десетилетия. В нашия случай може да се твърди, че сексуалната революция е започнала в края на 60-те, продължила през 70-те и може би в началото на 80-те. Според Ънуин, само малки промени в културата се случват в първото поколение, заради културната „инерция“ от предишното поколение, която продължава да има сериозно влияние върху поколението след освобождаването (или затягането) на сексуалните ограничения. Промените стават по-силни при второто поколение, но едва при третото поколение, когато първоначалното поколение е измряло изцяло, промените достигат пълния си ефект, появявайки се рязко през времето на третото поколение. Към края му, промените изцяло са се проявилии културата се стабилизира на новото си ниво. Ако тя се стабилизира на най-високото си ниво, тогава процъфтяването на културата продължава да се увеличава при последващите поколения (Ънуин обаче наблюдава, че никоя култура не успява да поддържа това ниво дълго). Ако се е стабилизирала на най-ниското ниво (т.е., „колапс“), тогава тази култура бива унищожена отвътре, бива покорена или превзета от по-„енергична“ култура.
Как това се отнася до съвременната ни култура?
Ънуин публикува откритията си през 1934г. – много преди сексуалната революция на Запад. Днес имаме възможността да тестваме заключенията му, като наблюдаваме дали собствената ни култура следва предвидения от него модел. Ново поколение се появява средно на всеки 33 години, така че се нуждаем от почти век, за да видим пълния ефект на културните промени, но все пак вече сме навлезли достатъчно в този процес, за да забележим определени прогнозирани ефекти.
В годините на сексуалната революция, която започва към края 60-те години на ХХ век, предбрачното целомъдрие все още се ползва с уважение от Западната култура. С навлизането в следващото десетилетие обаче предбрачната сексуална свобода става все по-приемлива. В ранните години на XXI век мнозинството тийнейджъри са сексуално активни до ниво, в което запазването девствеността до сватбата среща недоверие и дори присмех. В същото време културата ни се премества от социална норма на абсолютна моногамия във видоизменена моногамия.
Прогнозите на Ънуин за нашата култура
Благодарение на рационалистичните поколения, които са го предшествали, първото поколение, което загърбва сексуалните ограничения, може да се наслаждава на новоустановената сексуална свобода без да се усети значителен упадък в културата. Данните обаче са категорични, че тази фаза трае не повече от едно поколение, т.е. около 33 години. Ънуин пише:
Историята на тези общества се състои от серия монотонни повторения и е трудно да се реши кой аспект от нея е по-важен – печалната липса на оригинална мисъл, която в случая реформаторите показват, или изумителната усърдност, с която след дълъг период на задължително сексуално въздържание човешкият организъм се възползва при първата възможност да задоволи вродените си желания по директен и перверзен начин. Понякога човек иска едновременно да черпи от плодовете на напредналата култура и да премахне задължителното целомъдрие. Природата на човешкия организъм обаче изглежда е такава, че тези желания са несъвместими, дори противоположни. Всяко общество е свободно да избере дали да запазва и показва огромна енергия, или да се наслаждава на сексуална свобода. Доказателството е, че то не може да прави и двете повече от едно поколение. [6]
Ънуин е открил, че, когато стриктната предбрачна целомъдреност се отхвърли, абсолютната моногамия, деизмът и рационалното мислене изчезват до три поколения. Нека видим как се справяме до този момент!
- Както се е очаквало, абсолютната моногамия е заместена от видоизменена такава. „Еднодневните“ връзки се превръщат в норма. Въпреки че разводи е имало и преди 70-те години на ХХ век, предобладаващото мнение, че бракът е до живот, се запазва. На кратките връзки се гледа с неприязън. Това очевидно се е променило. Тези, които наистина посвещават целия си живот на брака си, са станали малцинство, като е по-вероятно да са родени преди сексуалната революция.
- Деизмът рязко намалява, както предрича Ънуин. Преди 60-те години на ХХ век, комбинацията от рационализъм и вяра в Бог е била нормата в културата. Не само че религията бързо изчезва след това десетилетие, но има тенденция идеята за Господ да бъде премахната от правителството, от образователната система и от публичния живот. Тези, които са запазили вярата си, са подложени на жесток обществен натиск да я запазят в личния си живот. На нейно място се наблюдава изненадващо нарастване на суеверните вярвания, [7] класифицирани от Ънуин като монистична култура. Т.е. след революцията културата ни е претърпяла упадък от две нива. В допълнение, в същото време се увеличава броят на хората, които са нерелигиозни – симптом на най-ниското, зоистичното ниво [8].
- Скоростта, с която рационалното мислене запада след 70-те години на миналия век, е зашеметяваща. На нейно място се е възцарил пост-модернизмът, характеризиращ се със „скептицизъм, субективизъм или релативизъм“ и „цялостно недоверие към разума“[9]. Но става още по-лошо… Пост-модернизмът дава път на „пост-истината“. В пълна противоположност на рационалното мислене, културата на пост-истината изоставя „споделените обективни стандарти за истина“ и вместо това говори за емоции, усещания и т.нар. „моя истина“[10]. Хората сега могат да се идентифицират като нещо, което се противопоставя на научните факти, но в много случаи получава пълна подкрепа от страна на държавата и образователната система. Не само, че хората усещат, че имат правото да вярват в каквото искат, но всяко оспорване на тази вяра, дори подкрепено с истина и логика, е неприемливо и обидно. Ето един цитат на Ънуин, който може да се отнесе особено за последните десетилетия след сексуализация: „ Ако бъда помолен да дефинирам „софист“, бих го описал като човек, чиито заключения не следват дадена предпоставка. Софистиката се цени от онези, за които човешката ентропия е изчезнала. Правят го заради хубавите думи. Тя процъфтява сред хората, които се възползват от всяка сексуална възможност за сметка на предишен период на интензивно задължително въздържание.“[11]
Обобщение по коя посока е поела културата ни според изводите на Ънуин
През първата част на миналия век основната култура на Западния свят е рационалистична и изпитва огромен технологичен напредък – от файтон до кола; от балони с горещ въздух до космически апарати, кацащи на Луната. Трите основни прогнози на Ънуин – загърбването на рационализма, деизма и абсолютната моногамия, са в ход, което прави финалната прогноза достоверна – разпадът на Западната цивилизация до третото поколение, т.е. около последната трета на века.
Ще бъде ли нашата култура изключение?
Предполагам бихме могли да се надяваме, но винаги има тенденция да се вярва, че „няма как да се случи на нас“. Ънуин описва това поведение като „простим егоцентризъм“ и „старомодна и удобна докрина“, която се появява, когато има данни, доказващи промяната на монотонността. Казано по друг начин – „лудост е да правиш едно и също всеки път, но да очакваш различни резултати“. Първоначалните прогнози са се случили с притеснителна точност.
Защо се наблюдава толкова „монотонна“, перфектна обратна корелация?
Старата поговорка „връзката не означава причинност“ вероятно е правилна и сега. Ънуин е категоричен, че не знае защо сексуалната свобода непременно води до падение и колапс на културите. Хипотезата му е, че когато сексуалната енергия е сдържана чрез целомъдрие или моногамия, тя се превръща в по-продуктивна социална енергия[11] .
Мери Еберщат (Mary Eberstadt) наскоро е извършвала проучване относно масовите убийства, големия ръст на ментални проблеми включително депресия и появата на многобройни политики на идентичност като естествена реакция срещу загубата на такава, която преди се е осигурявала от израстването и дългия живот под един покрив с цялото семейство, а често и с братовчеди, лели и чичовци. Идентичността е от съществено значение за благосъстоянието. Еберщат показва множество документи от различни изследвания, доказващи, че „смъртта“ на традиционното семейство е директна последица от сексуалната революция в края на ХХ век[12].
Всичко това – психологичните проблеми, масовите убийства, войната между различните групи на идентичност, са симптомите на общество, намиращо се в спиралата на разрухата. И Ънуин, и Еберщат ни дават съществени доказателства, че в дългосрочен план сексуалната революция има разрушителен ефект върху цивилизациите. По думите на Ънуин: „Историята на тези общества се състои от серия монотонни повторения“, и изглежда, че нашето върви по същия добре познат на другите път към бездната.
Културата ни след християнството
Несъмнено в редиците на воините, борещи се за нов свят през сексуалната революция, място намират хората с нетрадиционна сексуална ориентация и най-вече хомосексуалните. Битката е загубена от консервативно настроените хора. По всички статистики и проучвания се вижда, че младите хора са по-склонни да одобрят гей браковете. Тази нова нагласа е симптом на променящото ни се общество.
Политическите изследователи Робърт Д. Пътнам (Robert D. Putnam) и Дейвид Е. Кембъл (David Campbell) са забелязали две обърнати тенденции, започващи от около 1990 г. Открили са, че младите американци, навлизащи в зрелостта, в големи количества приемат хомосексуализма като морално легитимен[13].
Също така се наблюдава, че младите хора масово все повече и повече се отдалечават от религията. Евангелисткият бум от 70-те и 80-те години на миналия век е спрял и единствено благодарение на eмиграцията на латиноси Католическата църква не губи последователи с такава скорост, с каквато ги губи протестантството. Въпреки че някои християнски деноминации се обявявят за либерални само за да продължат да съществуват, техните членове намаляват все повече.
Възниква въпросът темата за секса съществена част ли е от християнския културен ред? Наистина ли, ако се премахнат християнските учения за сексуалността, ще изчезне и факторът, даващ или давал на християнството социалната сила?
Отговорът на тези въпроси според известният социолог Филип Риф (Philip Rieff) е „да“.
В своята книга от 1966 г. „The Triumph of the Therapeutic“ той пише за отричането на Запада от християнството. То започва още от Просвещението, а кулминацията му е именно сексуалната революция. Риф умира 2006г. и без да е бил вярващ е осъзнавал, че религията играе важна роля във всяка култура. За него есенцията на всяка култура е какво забранява. В центъра на класическата християнска такава, пише той, е „отричането от сексуалния индивидуализъм“, сдържането на личните страсти и канализирането им за градивни общностни цели.
Изчезването на тези ценности и смъртта на християнството водят до вакуум в общественото съзнание, който бива запълнен или с езически вярвания, или с либерални, модернистични идентичности. Учат ни, че хората трябва да бъдат разкрепостени и свободни от отговорности и ценности. В следствие на това се наблюдава процесът на интерсекционализъм – доктрина, разделяща обществото на различни малки групи (гейове, чернокожи, бежанци, мюсюлмани, мъже-жени, родители-деца) и после обединяваща ги в новата либерална идеология, която впрочем е в същността си религия. Има си Бог – представител на възможно най-„опресираната“ група. Например, чернокожа, транссексуална, мюсюлманка бежанец. Има си и Сатана – белият, хетеросексуален християнин. Създава си собсвени ритуали – станахме свидетели как в САЩ бели жени и мъже целуват краката на чернокожи и се кълнат, покляняйки им се, че няма да бъдат расисти. Това може да се случи там, където истинската религия е изчезваща.
Гей правата със сигурност бележат последния триумф на сексуалната революция и детронирането на християнството, защото отричат основната градивна негова клетка – съюза между мъжа и жената. За много хора еднополовият брак е въпрос на етика. Те не успяват да видят, че гей браковете и колапсът на брака сред средната класа и бедните хетеросексуални имат цялостен смисъл единствено в контекста на индивидуализма, сакрализиран от модернизма, прилаган от съвременната култура и носещ духа на близкия край на цивилизацията ни.
Обратно към философското обобщение
Всеки човек трябва да си отговори на въпроса „Трябва ли да съществуват морални закони, които ще ограничат удоволствието в краткосрочен план, но ще предотвратят огромно страдание и ще максимизират щастието и удовлетворението в дългосрочен план?“. С години на хората им се обяснява, че Божиите морални закони са сбор от правила, имащи за цел оковаването на човека. Не само, че не е вярно, но е очевидно, че без тях всяка цивилизация загива.
Бележки:
[1] Sex and culture, Unwin, J. D. (Joseph Daniel), 1895-1936, London : Oxford university press, H. Milford, достъпно в archive.org
[2] 26 страници с цитати от книгата на Ънуин, избрани и подредени от Кърк Дънстън (Kirk Dunston)
[3] Ънуин, стр. 13
[4] ibid., стр. 341
[5] ibid., стр. 342
[6] ibid., стр. 412
[7] Виж например, Стюарт Вайз (Stuart Vyse) „Защо милениалите се обръщат към астрологията?„,Skeptical Inquirer, 2018 и Денис О’Лиъри (Denyse O’Leary) „С изчезването на традиционализма суеверията, а не атеизмът, са големият победител„, Intellectual Takeout, 2018.
[8] Нерелигиозна култура не означава задължително атеистична. Тя не отхвърля или приема идеята за съществуването на Бог. Просто Той не е част от нейния живот.
[9] Енциклопедия Britannica, “Postmodernism”
[10] Описание на Пост-истина
[11] Ънуин, стр. 413
[12] Виж например Мери Еберщат (Mary Eberstadt), Primal Screams: How the Sexual Revolution Created Identity Politics
[13] American Grace: How Religion Divides and Unites Us., Robert D. Putnam, David E. Campbell, Simon and Schuster, 2010.
