Марксисткият революционер Нелсън Мандела на стена в Йоханесбург, ЮАР. Снимка: Gregory Fullard, Unsplash
През 1989 г. България е държава от соц лагера, фалирала за трети път последните четири десетилетия, с огромни дългове, кошмарно неефективни държавни компании и множество проблеми. ЮАР тогава пък е богата република, ядрена сила, уредена държава с инфраструктура, медицински грижи и университети на световно ниво. И тогава за повечето българи животът в ЮАР изглежда като приказка, в която трудно биха могли да заживеят. А сега някогашният светъл пример за нас бързо залязва – и уличните боеве, безредици, палежи и грабежи не би трябвало да са изненада за никого, който е следил процесите там.
Какво общо имат фалит на националния авиопревозвач, фалит на държавните пощи, фалит на фонд за пътнотранспортни произшествия, изгарянето до основи на най-голямата болница в един град, тъй като пожарните кранове не са поддържани и част от най-стария университет в страната, която бива унищожена от палеж?
Всичко това се случва в рамките на четири седмици в началото на тази година, много преди бунтовете да достигнат настоящето си ниво. Съгласете се, че ако дори част от това се беше случило у нас, цялото общество щеше да е на нож и да иска отговорните да бъдат линчувани. А всичко това се случва в страната, в която злият Апартрейд бе премахнат, усмихнатият Нелсън Мандела говореше за братство, любов и разбирателство и всички очакваха да видят успехите и чудесния живот, щом лошото бяло малцинство бъде отстранено от власт.
Бунтовете, палежите, грабежите и убийствата, които тълпите на чернокожото мнозинство провеждат срещу белите и индийците в ЮАР имат освен своята човешка цена и чисто икономическа такава. Business Leadership South Africa изчислява, че щетите само от бунтовете през юли 2021 г. само за момента са на стойност над 5 млрд. ZAR или около 346 млн. долара.
Повече от 200 мола са нападнати, над 800 магазина са разграбени, а 100 от тях са изгорели до земята, заяви главният изпълнителен директор на организацията Буси Мавусо (Busi Mavuso). Позовавайки се на доверени източници, Атард Монталто (Attard Montalto) коментира, че само в икономическата зона на град Дърбан има загуби от стойността на акции за 1,5 млрд. ZAR или около 103 млн. щатски долара и 15 млрд. ZAR или около 1 млрд. щатски долара в имуществени щети. Според него около 50 000 неформални трейдъри и около 40 000 бизнеса са пострадали от насилието и кражбите. Отделно от това, той предупреди, че до 150 000 работни места са в риск, което означава нови до 1,5 млн. домакинства да останат без доходи.
А ситуацията с работещите в страната изобщо не бе розова и преди размириците от тази година, дори и преди икономическата криза, започнала през 2020 г. със затварянето на икономиката заради китайския коронавирус.
Според националната статистическа агенция на ЮАР, Stats SA, официалното ниво на безработица в страната е стряскащо високото 28,1%. Ако обаче човек се разрови в данните, картината придобива още по-тъжни окраски. Според последните данни от статистиката, които имаме от второто тримесечие на 2018 г., в страната има само 9,7 млн. души, заети в сектора на официалната заетост. Населението на ЮАР е 59,62 млн. души. С други думи, едва 16% от населението работи, плаща данъци и издържа абсолютно всички останали, хранейки ги с плодовете на своя труд. Рай на социалната държава, нали?
1. Краят на South African Airways
На 13 април 2021 г. държавният авиопревозвач South African Airways (SAA) получи нов временен главен изпълнителен директор, Томас Кгоколо (Thomas Kgokolo). Той е дипломиран счетоводител, така че би трябвало да е квалифициран за този пост, нали? Вероятно това не е така. Известният южноафрикански бял либерален коментатор Питър Мансфийлд (Peter Mansfield) написа в Туитър малко след назначението му – „Единственият опит на новия директор на SAA е като пътник. Лудост. Със сигурност ще се провали„.
Всеки нормален човек със сигурност желае г-н Кгоколо да се справя добре в новата си работа, но към момента резултати няма. Всички 21 дестинации на компанията са отменени, а 12-те самолета са трайно приземени, без конкретна дата или план това да се промени скоро. По време на режима на белите SAA бе компания от световна класа, една от водещите в света изобщо и всяка една година бе на печалба. Компанията дори имаше собствен сертифициран от Боинг технически център, който да обслужва непрекъснато обновяваните машини. От тогава компанията потъва с главоломна скорост. След като през 1994 г. властта преминава в ръцете на Африканския национален конгрес (African National Congress, ANC), 60-годишната тогава авиокомпания получава своята affirmative action (наемане на репресирани малцинства) кампания. Голям брой от персонала бива уволнен заради белия цвят на кожата си, а на тяхно място идват хора, които едва се квалифицират за подобен вид дейност.
През 2010 г. избухва скандал, който е предвестник на настоящите събития.
Разбира се, че тогавашният управителен директор Кая Нгкула (Khaya Ngqula) е похарчил над 4 млн. щатски долара за „приятели“ и е „давал договори на компании, в които е имал търговски интерес“. От там насетне нещата вървят от зле към по-зле – от 2010 г. насам компанията не е излизала на печалба, а към 2017 г. годишният оперативен дефицит достига 2,760 млн. ZAR или около 200 млн. щатски долара. В крайна сметка SAA бива спасена от правителството на ЮАР с финансови инжекции на стойност над 50 млрд. ZAR или около 4 млрд. щатски долара между 2005 и 2020 г. БДЖ и неговите дефицити изглеждат смешно малки на този фон, нали?
Въпреки изключително щедрите държавни помощи, целящи да спасят еквивалента на БГА „Балкан“ за страната, в крайна сметка SAA обявява фалит в края на 2019 г. В началото на 2020 г., правителството обяви тотално прекратяване на спасителните фондове и през май 2020 г., ползвайк китайския коронавирус като извинение, прати всички работници в SSA в неплатен отпуск, без краен срок. Правителството обяви, че SSA ще прекрати дейност и на нейно място ще бъде изградена от нулата „чисто нова“ авиокомпания с допълнително финансиране от 10.5 млрд. ZAR или около 800 млн. щатски долара. Към днешна дата все още тази нова компания е добро политическо обещание, но не и реалност.
2. Банкрутът на държавните пощи
Пощите на ЮАР (South African Post Office, SAPO) са друга държавна институция, която е вековна – създадени са през 1792 г. Към 1994 г. те са високо ефективна структура, която успява през цялото това време да се издържа сама финансово. Днес обаче, също както авиокомпанията, тя излиза на червено от много години. Според официалните данни, за финансовата 2016-17 г., тя е събрала 1,135 млрд. ZAR загуби или около 86 млн. долара. По-голяма загуба в страната има само авиокомпанията.
На 13 април 2021 г. Главният одитор на ЮАР призна, че SAPO e „имала неправомерни разходи за нас 200 млн. ZAR (ок. 14 млн. долара), както и безполезни и разточителни разходи, надвишаващи 26 млн. ZAR (ок. 1,8 млн. долара)“. Неправомерните разходи за общо около 15 млн. долара означава, че счетоводната документация е в толкова лошо състояние, че Главният одитор не е могъл да разбере къде парите са отишли. Той „не е могъл да открие каквито и да е доказателства, че някакви действия са взети спрямо служебните лица, които са накарали компанията да претърпи както неправомерни, така и безполезни и прахоснически разходи“ и че „вътрешният контрол също е бил изключително неадекватен„. За миналата финансова 2019-20 г., пощите са излезли на още по-значителна загуба от над 1,7 млрд. ZAR (около 130 млн. долара), а пасивите надвишават активите на компанията с 1,5 млрд. ZAR (около 114 млн. долара).
Ако трябва да сме честни към управата, проблемите на компанията са на всяко едно ниво, до най-ниското.
SAPO от години е превърната в огромна програма за affirmative action – наемане на малцинства заради етнос, а не заради уменията им. Както обяснява правителствен доклад по въпроса, нейната цел е да се подобрят „капацитетите на исторически онеправданите чрез… практически мерки, които подкрепят тяхното развитие в публичния сектор“.
Резултатите от наемане на не най-добрите и кадърните за работата, естествено, не закъсняват. От парламентарно изслушване на действащия министър на развитието на малкия бизнес Кумбудзо Нтхахени (Khumbudzo Ntshaheni) разбираме, че едва „53% от висшия общински мениджмънт в ЮАР покрива минималните условия за компетентност„. Или, с други думи, половината от мениджмънта е некомпетентен дори по занижените стандарти на правителството.
Банковият филиал на SAPO, Postbank, наскоро изпадна в хаос след като трима висши служители бяха уволнени, тъй като не успели да „упражнят надлежен контрол“ над дейностите в компанията. Това доведе до доста проблеми за управляващата партия на Африканския национален конгрес (African National Congress, ANC) тъй като Postbank е основният инструмент за преразпределение на богатство от бялото малцинство към всички останали. Както обяснява вестник от Йоханесбург, „Пощата твърди, че изпълнява критично важната роля в задоволяване на нуждите на социално слабите и голяма част от населението и има своя отпечатък навсякъде из страната“.
Според годишния доклад за данъчна статистика, в страната има едва 4.9 млн. данъкоплатци, или едва 8,2 процента от населението, които плащат сметките за всички останали. Нямаме данни колко от тези хора са от бялото малцинство, понеже е расизъм да се събират такива данни. Но съществуването на десетки милиони, живеещи на помощи, които получават същите тези помощи в клоновете на SAPO и Postbank и колапсът на тези институции със сигурност допринася много за настъпващия днес хаос. Просто неработещите вече са гладни и не на си получили помощите няколко месеца.
3. Краят на Road Accident Fund
Според официалната си дефиниция, Фондът за пътни инциденти (Road Accident Fund, RAF) „предоставя задължително покритие на всики ползващи пътищата на ЮАР, граждани и чужденци, срещу претърпени поражения или смърт, предизвикана от инциденти, включващи моторни превозни средства“. За разлика от българския си еквивалент – „Гражданска отговорност“, която се заплаща задължително от собствениците на автомобилите спрямо вида, класа и състоянието на автомобила, ЮАРската система се финансира чрез допълнителен данък върху цената на горивата.
Обикновено постъпленията от този данък са около 3,6 млрд. ZAR или около 280 млн. долара на месец. Тази сума обаче просто не е достатъчна, за да покрие разходите.Световната здравна организация оценява качеството на пътната безопасност в ЮАР като „едни от най-лошите рекорди на пътна безопасност„, с около 31.9 смъртни случая на 100 000 души. За сравнение, средната стойност за Африка е 24.1, за САЩ е 12.4, а за България е 9,2. Всеки един ден в ЮАР пътни инциденти водят до смъртта на повече от 40 души и оставят поне 20 трайно инвалидизирани.
Без да коментираме защо пътищата в ЮАР са толкова опасни за каране, фактът остава – 3.6 млрд. ZAR на месец просто не са достатъчни, за да поддържат разходите на RAF. Към април 2021 г. компанията изплаща 17% повече щети, отколкото получава като приход, така че разходите ѝ се трупат изключително бързо.
4. Главната болница в Йоханесбург изгоря до основи
Главната болница в Йоханесбург (The Johannesburg General Hospital) е позната с прякора си „Joburg Gen“ и е създадена през 1979 г., за да обслужва всички граждани на страната. През 2008 г. официално е преименувана на Болница „Шарлот Максеке“. (Шарлот Максеке, по стара партизанска традиция, е сред ранните активисти на ANC и няма нищо общо с медицината). Болницата е била най-голямата държавна университетска болница в Йоханесбург и бързо запада след идването на власт на ANC през 1994 г.
Към 2014 г. местният вестник от Йоханесбург Sunday Times пише, че „шокираща картина на голяма държавна болница, която се разпада“ се е разкрила от „писма, написани от 12 от нейните ръководители на отделения„. Лекарите се оплакват, че са „неспособни да контролират количеството кръв, което се изпомпва в пациенти, подложени на операция за сърдечен байпас, заради недостиг на торбички за кръвопреливане“. В България също имаме проблем с кръводаряването, но той се дължи на малкия брой доброволно даряващи, не на липсата на консумативи, струващи части от стотинката. Един лекар от ЮАР пише за „сърдечни хирурци, които трябва да ползват фенери, защото осветлението в операционната е повредено“. „Сега трябва да ползвам челник за детска кардиохирургия“.
Има и други проблеми. На 16 април болницата „Шарлот Максеке“ се запалва и изгаря толкова зле, че всички близо 700 пациенти се налага да бъдат евакуирани. И тогава разбираме защо пожарът не е могъл да бъде овладян.
Според доклад в Sunday Times, „причината пожарът да не може да бъде контролиран постоянно е тъй като пожарните кранове в околността са извън строя. Те не работят заради липсата на поддръжка. Както се оказва, болницата е смъртоносен капан“. Sunday Times също така отбелязва, че от 21 пожарни коли в Юоханесбург, едва шест са били в изправност и са работели.
5. Скитник подпалва Университета на Кейп Таун
Университетът на Кейп Таун (University of Cape Town, UCT) е най-старият университет в страната, с богата история чак до 1829 г. На 18 април избухва пожар, започнат от „скитници„, които медиите и властите вече наричат „подпалвачи“. Пожарът започва от планината Тейбъл (Table Mountain), на изток от основния университетски кампус, и се спуска по склона.
Планината Тейбъл има проблем със „скитници“ още откакто ANC вземат властта. В Националния парк в планината с площ 250 кв. км. има цяла армия от „улични хора“. Престъпността от „скитниците“ расте, а пожарите са често срещано явление. През 2019 г. положението се е влошило толкова, че управляващата парка Протърти Мокоена (Property Mokoena) обявява назначаването на 120 „туристически наблюдатели“, които се заемат да „охраняват Националния парк в планината Тейбъл“, който е „понесъл основния удар от бракониерството и кражбите, някои от които са довели до убийства“.
Огънят разрушил основната част от известната библиотека на университета.
Тя съдържаше десетки хиляди уникални, незаменими книги и ръкописи, много от тях отнасящи се до африканската история. Пожарът се разпространил от там към съседни сгради. Сред изгубените ценности са и първия речник на езика Ксоса, заедно с копия от първите вестници, издавани на Ксоса от 1870-те години. Първият речник на езика Ксоса е създаден от белия Шотландски мисионер, Джон Бенис (John Bennies) през 1823 г., а първите вестници на езика Ксоса са издадени отново от бели мисионери. Естествено, тези технологични новости, дошли от Европа, днес биват наричани просто „африканска история“, а други от африканците в ЮАР даже се радват на пламъците.
„Империята на апартрейда е в пепел“, написа в Туитър MAQHUZU като отговор на снимките, показващи унищожението на вятърна мелница от 1796 г. и няколко студентски общежития.
Историята обича да се повтаря. Мнозина чернокожи, живеещи днес в Зимбабве плачат заради ниския стандарт на живот, липсата на работа, хиперинфлацията и лошото управление, което имат. Някои от тях споделят, че разрушаването на фабриките, палежите и грабежите, изгонването на белите от Родезия са ги направили по-богати за месец, но после идва смазващата бедност. Ние обаче не се поучихме от урока на Родезия и ЮАР е на път да повтори всички тези грешки, превръщайки се от богата и добре уредена държава в страна от Третия свят за едно поколение.
