Явор Генов

Явор Генов е роден през 1992 г. в гр. Бургас, а понастоящем живее във Велико Търново. Завършил е бакалавър История, магистър География и икономика във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. В момента е докторант по програма История на България (1878 – 1944 г.) в същия университет. В момента работи като учител в СУ „Георги Измирлиев“ в гр. Горна Оряховица. Заедно с няколко колеги от университета създава историческия сайт Историограф.

Комунистическите паметници в Бургас

Време за четене: 5 минути Статията разглежда актуалната тема за съдбата на комунистическите паметници в наши дни. Тя дава примери като посочва исторически събития и паметници от град Бургас, представя обективно гледните точки по проблема. Освен това целта на статията е да се намери възможно най-удачно решение на един от проблемите, който разделя българското общество днес - темата за комунистическия режим и неговото материално, културно и историческо наследство.

Слободията, робията, народния табиет

Време за четене: 4 минути Поробените народи имат своя философия, която ги примирява с живота. Един безизходно пропаднал човек често свършва с един куршум в черепа си или в клупа на едно въже. Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива; той яде, пие и прави деца. Той се весели.

Четири образователни компютърни игри от 90-те

Време за четене: 6 минути Поколението родено през 90-те години на XX век се сблъска с масовото навлизане на интернет и компютърните игри. А тогава те бях бич за нашите родители, защото аз и "наборите" ми можехме да прекараме цял ден в компютърен клуб без дори да разберем, че навън вече е тъмно или че сме забравили тотално за домашните си. Компютърните игри тогава бяха нещо много спорно. От една страна, защото се превръщаха буквално в наркотик за подрастващите, а от друга страна особено много се акцентираше върху проблема с агресията в тях. Въпреки че агресия има и в Том и Джери… На практика възрастните не виждаха никаква полза от тях.

Защо съм учител?

Време за четене: 3 минути Всъщност, когато бях във втори курс не се замислях много сериозно какво точно ще правя после. Преподавателите в университета често започваха изреченията си с "един ден, когато станете учители…". А аз често гледах на това с насмешка и се включвах в несъгласния хор в аудиторията. Смеех се, но май не ми беше смешно. Честно казано понякога си представях, че може и да стана учител.