В следващите редове ще ви кажа в какво се изроди чувството за патриотизъм и какво значи да си патриот в 21 век в България. За съжаление, някои неща може да не ви допаднат, но фактите са такива.

Македония идва от мъка, мъка… Мера според мера От два века насам българския народ не спира да вдига оръжия във…

зкарването на пълен мандат за едно правителство е нещо, което се оказва относително рядко в свободната история на нашето отечество. За периода между 1878 и окупацията от 9 септември 1944 г., както и от 10 ноември 1989 г. до днес, България има цифром и словом 7 правителства, които са изкарали по 4 години на власт.

Когато средностатистическият българин чуе Тиквеш, вероятно се сеща за прочутата им и наистина качествена тиквешка ракия и вино. Малцина обаче знаят, че този български град е бил един от първите, котио се вдигат срещу чужда окупация от страна на сърбите. Става дума за едно почти забравено събитие от нашата история, което ще припомним днес.

Правописът, използван в България до 1944 г, е бил етимологичен в по-висока степен от днешния и се е наричал Иванчевски. В сравнение с настоящия, Иванчевският правопис се отличава с използването на „ѣ“ и „ѫ“ на етимологичните им места и поставянето на краесловни ерове („ъ“ и „ь“ накрай словата, завършващи на съгласна).

Всички сме чували за Берлинската стена, станала символ на деспотизма отвъд Желязната завеса. За нещастие на човечеството, тя обаче не е нито най-дълго просъществувалата стена, разделила семейства от един и същи град, нито последната, която е разрушена.

Рецензията е публикувана първоначално в „Ню инглиш уийкли“ (New English Weekly) на 21 март 1940 г. Интересното е, че една година преди национал-социалистическа Германия да развали съюза си със СССР, английският писател Джордж Оруел правилно предсказва войната между двата социалистически колоса.

Идеологията на големите политически партии в България никога не е била силна страна, нито пък дословното спазване на законите. Нека сега да видим един пресен случай на погазване на българския закон и на обикновения човешки морал. 

Общинският съвет на град Велинград единодушно реши да вдигна паметна плоча на партизанина, комунистически генерал и бивш вицепрезидент Атанас Семерджиев. 

През пролетта на 1941 г. всички българи в Покрайнините изваждат скритите по мази и тавани български трибагреници, за да посрещнат българската армия, която идва да освободи своите поробени братя и сестри. Още преди това да стане факт много млади българи от Покрайнините успяват да си пробият път през телените мрежи и да стигнат до София, за да се запишат като доброволци в армията.

На прима виста тоя въпрос изглежда повече от абсурден. Че как? Ние сме славяни, от бившия Източнен блок. Или поне така си мислят мнозинството от хората на инстинктивно ниво, след десетилетия комунистическа пропаганда.

Изучаването на историята е особено благодатно за онези, които искат да разберат политическите процеси и идеология. Така например политиката в своята същност най-често се свежда до осъзнаване на някакъв групов интерес – бил той на народ, на гилдия, на класа или прослойка и манифестацията на този интерес, случваща се по най-разнообразни начини: от бунтове, до оказване на влияние посредством стачки, подкупи и прочее. В един момент на сцената се появява и някой мастит интелектуалец с пророческа осанка и претенцията да обясни каква величава вселенска истина се крие зад този конкретен и по своя характер напълно частен, макар и групов, интерес.

Днес щe пoвдигнeм бyлoтo над eдна тайнcтвeна личноcт. Hа 10 янyари 1944 г., при eдна oт англo-амeриканскитe бoмбардирoвки над Coфия, пoд развалинитe на cграда загива eдин талантлив българин. кoй e Bладимир Шoпoв и c каквo e важна нeгoвата рабoта?

Mалкo се знаe за нeгoвия живoт. Toй e завършил инжeнeрнoтo cи oбразoваниe в Гeрмания, а cлeд тoва вeрoятнo e рабoтил в гр. Браyншвайг. Πрeз 30-тe г. твoрческата рабoта на Bладимир Шoпoв e в cвoя апoгeй.