Учителят Радон Тодев и четата му биват опяти живи преди да спасят хиляди бежанци от Македония

На 4 октомври 1903 г. (22 септември стар стил) четата на Тодев от 70 души заема позиция на височините над Годлевския Балкан и цял ден води неравно, самоубийствено сражение с многократно превъзхождащия ги враг.

Есе върху идеалната антична политика

Аристотел, Тукидид и Плутарх отдавна са решили нашия проблем с „лявото“ и „дясното“. Във всеки античен град-държава е имало „народна“ и „аристократична“ партия. Народната обикновено се състои от не най-богатите, но все пак притежаващи къщичка и по един куц роб. Аристократичната – от невероятни богаташи, но като правило такива със стари пари. Разбира се, има изключения: тук-таме сред народняците се срещат задлъжнели, обеднели или свръхамбициозни ренегати от аристокрацията, както и сред аристократите понякога биват допускани достатъчно старомодни в разбиранията си новобогаташи. Обикновено на всеки десетина-двадесет години става преврат или поне опит за преврат в полза на партията, която не държи властта към момента. В промеждутъците между два преврата овластената партия се опитва първо да унищожи опозицията, а след частичния успех или неуспех – да я успокои с малки отстъпки и с подкупване на част от по-конформистки настроените й лидери.

От всичко това следва, че всяка партия има своите привилегии, когато е на власт: членовете й заемат държавните постове, имат достъп до обществените поръчки, получават по-добро образование и така нататък. Затова в повечето антични градове вътрешнополитическата история е на редуващи се изгнания и амнистии при смяната на демокрация с аристокрация.

Александър Георгиев Коджакафалията – Бащата на Бургас

Снимка: poligraff.net На 15 юли почива „бащата“ на съвременен Бургас – Александър Георгиев Коджакафалията. Търговецът получава прозвището си от благодарните жители…

Новите и старите комунисти – прилики и разлики

Няма нищо, което новите комунисти (не тези от съветски тип, макар, естествено, нещата да се припокриват до голяма степен) да ненавиждат повече от бял, хетеросексуален, женен мъж с деца, жилище и кола, който работи здраво, учи нови неща и обича семейството, държавата си, западната цивилизация и капитализма. Хеле пък ако е вярващ, а жена му си седи вкъщи да ги гледа или работи на половин работен ден. Това, последното, разбира се, се отнася само за тези семейства, ако жената кара на социални помощи, ражда пет деца и се увива в чаршафи (ще си запазя по-бруталните подробности, автоцензурата е ужасно нещо, четете Георги Марков), това не е проблем.

Дългото завръщане – втората част на филма за бесарабските българи

В нашия YouTubе канал вече е качен и вторият филм от трилогията на Константин Чакъров за съдбините на бесарабските българи по време на Сталинските репресии в Украйна и Молдова след края на Втората световна война. Също както „Дойде есента на 1946 г.“, така и този филм е заснет за БНТ и е пускан едва неколкократно в ефир…

Паметникът на Алеко в Пазарджик – един от шедьоврите на българския модернизъм

Паметниците в публична среда в България рядко влизат активно в обществените дебати. Особено тези, които са извън София или пък нямат общо със социалистическото ни минало, което се радва на огромна популярност в медийната, културна и политическа номенклатура днес в страната.