Извинение към левите – в България е имало фашизъм!

Всъщност напоследък размислих и ми се ще да се извиня съвсем официално на приятелите ми от левия бряг – комунистите и соцносталгиците, с чиито твърдения, че в България е имало фашизъм винаги съм спорил. Нека и хората с десни разбирания знаят – фашизъм у нас е имало. При това съвсем истински фашизъм – с концлагерите, с фашистките обръщения между гражданите и с фашистите поздрави, с репресиите над инакомислещите и над малцинствата, с парадите с маршируващи войници и с милитаризирани граждани, забранените книги, червените знамена с фашисткия символ, с господарската раса и хората второ качество, с мистицизма и окултизма и най-вече несменяемият и практически неизбран от никого Фюрер, който води страната – накъдето сам си пожелае.

Този фашизъм е съществувал от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.

„Конспирацията“ на евреите и етатизма

Знаете ли, от много време си го мисля. Мине се не мине време и някой ми изпрати клип, статия или дори книга, в която се описва сериозен политически, икономически или културен проблем от съвремието (последните 200 години). Слушам, гледам или чета и се възхищавам на добрата аргументация, на подбора на думи, на стила. И в един момент се стига до едно поизтъркано клише.

Да, май се сещате за какво става дума. Любимата конспирация на редица расови теоретици, социални инженери и/или любители на силните алкохолни напитки. Да, говоря именно за евреите. На тях им се приписват почти свръхчовешки способности да контролират какви ли не обществени процеси.

Фетишизирането на Възраждането

Гост-автор: Евгени Лазаров Всеки от нас е учил за Възраждането и то е неделима част от българската идентичност. Напоследък обаче…

Най-важният икономически фактор – хората

Докато всеки за себе си намира отговор относно смисъла на своето съществуване, бил той някоя кауза, религия, семейство или постигане на успехи в онова, в което е най-добър, то заниманията с икономика са полезни, защото ни дават отговор на един чисто практичен въпрос: как може да се създаде и управлява ефективно богатство предвид оскъдността на ресурсите?

И докато оскъдността на материалните и природни ресурси около нас е очевидна, то ние често забравяме нещо друго, далеч по-съществено.

Великия плет на Индия с дължина 1700 км – изграден заради данъци

Стените винаги са били предлагани от политиците като начин за справяне с различни проблеми. И ако най-известният пример за голяма и дълга стена е от Китай, то и другият азиатски колос също е имал подобно съоръжение, макар и за кратко. Става дума за най-дългия жив плет в човешката история, построен като средство за повишаване на събираните данъци в Индия по времето на управлението на страната от Лондон.

Какво значат имената на африканските държави?

Африка е един наистина огромен континент, много по-голям, отколкото обикновено си представяме – вторият по големина след Азия. Той е и…

Безформеното изкуство

Известният британски журналист и YouTube коментатор Пол Джоузеф Уотсън публикува в последните часове на 30 юли 2017 г. статус във фейсбук профила си, в който критикува художествената стойност на плаващата във водите на езерото Сърпънтайн в лондонския Хайд парк от около месец екстравагантна арт инсталация, носеща мистичното име „Мастаба”.

Прогресивният човек

Замислям все по-често по въпроса какво всъщност означава човек да е политически и социално прогресивен в съвременното демократично общество. Ако погледнем дефиницията на „прогресивно” в тълковния речник, тя най-често е описана със синоними като „реформаторско”, „иновативно” и „носещо прогрес”. Тези пояснения обаче ме карат само да се замисля още повече и да си задам няколко въпроса.

Чудакът – Бащата на „Златният Орфей“, който не бива да бъде забравен

Ще минат още само няколко години и Генко Генов, създателят на „Златният Орфей“ (но и много повече от това) ще бъде забравен от всички. Няма да ги има онези, които са го познавали лично и които могат да разкажат от първо лице за неговия авторитет, харизма, постижения, предшествали пълното му житейско унищожение. А защо е унищожен? Защото е талантлив. Бездарникът ненавижда, когато някой прави повече от него, при това с лекота. Независимо от епохата.