Изглед към град Костур и езерото

Костурската чета

Време за четене: 2 минути Било е време, когато в македонския край се води кървава етническа и религиозна война, която настройва едни срещу други българи, турци, гърци, власи, албанци, както и патриаршисти срещу екзархисти. Тогава българите са се самоорганизирали в чети, за да пазят своите семейства и същи с оръжие в ръка. Това е и историята на една такава група – Костурската съединена чета.

Град София в Америка, 1918 г.

Време за четене: 3 минути Човек понякога попада на доста интересни изрезки от старите вестници. В една такава от издаването по време на социализма списание „Отечество“ се натъкнах на доста интерес разказ за успехите и несгодите на българските емигранти в САЩ в началото на миналия век.

Следите от българите върху картата на средна Азия

Време за четене: 5 минути Изненадващо е, че такива все пак съществуват, въпреки че последните групи българи напускат района в посока на Европа през 586 г. Става дума за топоними, тоест названия на селища, местности, реки, планини и др. подобни, съдържащи като корен името на българите или пък звучащи познато и родно за ухото на съвременника.

За Иван Гюзелев

Време за четене: 7 минути Иван Недев Гюзелев (1844-1916 г.) е български физик, просветител, математик, философ и политик. Той е от онези българи, съчетали в себе си няколко различни поприща и отличили се във всяко от тях.

На илюстрацията: „Презвитер Йоан от Индиите“, изображение върху испанска морска карта от XVI век. Вижте по-малко

Кой е „Дядо Иван“, освободител от турско иго?

Време за четене: 4 минути С прозвището „дядо Иван“ българският народ нарича през Възраждането ласкаво Русия, към която храни надежди за освобождение от турския ярем. Традиционно за първообраз на този персонифициран образ на Русия се приема или московският цар Иван III (1462–1505 г.), или Иван IV (1533–1584 г.), известен с прякора Грозни, т.е. Страшни.

Боян Магесник, Бургас, богомили, пристанище, статуя, ерес

Торбалан от Кюрдистан още е тук

Време за четене: 6 минути Тъй като Торбалан от Кюрдистан отново е тук – паметникът на Боян Магесник в Бургас, нека си припомним историята по появата на богомилството в България.

За старобългарския превод на „История на Юдейската война“ от Йосиф Флавий

Време за четене: 8 минути „Историята на Юдейската война“ от Йосиф Флавий е сред блестящите произведения на античната литература, а стойността й на историко-литературен труд е изтъквана неведнъж през почти двете хилядолетия от нейното написване. Забележителният писател, историк и поет от I в. е участник в известното антиримско въстание в Юдея (67-73 г. от Р. Хр.).

Пропуснатият шанс на 14 декември? Нямаше такъв

Време за четене: 4 минути След 1989 г. на всеки 14 декември мнозина десни симпатизанти, бивши депутати, лидери и полу-лидери от СДС се упражняват на тема как „предателят Желю Желев прибрал народа от площада“ малко преди да бъде щурмувана и превзета сградата на Народното събрание.

Българите по двата бряга на р. Аму Даря

Време за четене: 6 минути Защо обаче Ибн Хордадбех и Йакут ал Хамави локализират старите български земи южно от река Аму Даря (Окс), в древната област Тохаристан, известна преди това като Бактрия, докато Михаил Сирийски и Вардан Аревелци посочват като български територии, намиращи се на север от реката? Разминаването се дължи на това, че тези автори са разполагали със сведения за различни групи българи.

Софийски университет, София, Евлоги Георгиев, завещание, висше образование

Заветът на Евлоги Георгиев за Софийския университет

Време за четене: 4 минути Всички сме чували минимум името на големия благодетел на висшето образование в България – търговецът и банкер Евлоги Георгиев, с чието дарение бива построена първата част от най-старото и престижно висше училище в страната. Малцина обаче знаят, че старият Евлоги Георгиев е имал съвсем други планове за висшето заведение – а именно, в него да има само практични специалности и никакви хуманитарни такива, които търговецът явно никак не е тачел.

Пощенска картичка, Фердинанд, Независимост, България, 1908

Обявяването на Независимостта и международното ѝ признаване

Време за четене: 9 минути Независимост – каква сладка дума! А какво стои зад нея? Как сме я извоювали? За немалко съвременни българи датата 22 септември е просто още един почивен ден, като те рядко си задават въпроса какво точно е станало на този ден. През 1908 г. във Велико Търново, в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е прочетен манифест, с който княз Фердинанд I обявява Независимостта на България от Османската империя, Княжеството и Източна Румелия официално се сливат в ново Царство.

Черната дата Девети

Време за четене: 4 минути 9 септември 1944 година е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство – Деветосептемврийския преврат. Това е успешното и насилствено превземане на държавната и местната власт в Царство България с въоръжени сили, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт.

Страната на българите, североизточно от Самарканд

Време за четене: 4 минути Географията на Вардан е запазена в кратка и разширена редакция (версия). Кратката редакция е дело на самия Вардан Аревелци, докато разширената съдържа поне 2 пласта от по-късни добавки. В кратката редакция Вардан ни е оставил един пасаж, който е от изключителна важност за българската история:

Теодор Лотроп Стодард е един крайно интересен американски мислител от началото на XX век. Преди Втората световна война неговите книги и статии са изключително влиятелни в американското общество, а след това престават да са популярни поради редица причини. Въпреки променения културен и политически климат в САЩ от тогава, неговите писания със сигурност могат да се разглеждат като исторически извор за нагласите и мненията на значителна част от американското общество и интелигенция към България.

1915 г.: Мечтата на България за империя

Време за четене: 17 минути Статията на Стодард „Bulgaria’s Dream of Empire“ е публикувана във влиятелното списание The Century Magazine, и излиза в броя му за периода май-октомври 1915 г.

Белоимигрантите в България 1920-1944 г.

Време за четене: 3 минути Първата световна война е към края си, но насилието в Руската империя няма да приключи скоро. След две революции през 1917 г., идването на власт на болшевиките, гражданската война между няколко фракции и с участието на пет чуждестранни войски, за мнозина става невъзможен живота в новосъздадения СССР. По различни оценки между 1917 и 1923 г. между 900 000 и 2 милиона руснаци бягат в чужбина. Гостоприемна България също приема от тези бежанци с отворени обятия, като бройката им е била около 30 хиляди души.