„Ще оцелеем и без България…“
Преди повече от 20 години един банатски българин ми каза нещо, от което много ме заболя. Бях току-що постъпила в Агенцията за българите в чужбина, когато ме изпратиха в командировка в Банат, на празника на Стар Бешенов. Годината бе 1993 г., тъкмо-тъкмо България беше започнала истински да опознава сънародниците си в близките и далечни страни, започна да работи създадената предната година агенция за българите в чужбина, влезе в сила ПМС 103... Изобщо очертаваше се един сериозен интерес към българите в чужбина от страна на държавата. И на фона на този оптимизъм изведнъж чух: "Оцелели сме без България 300 години, ще оцелеем и още 300..."