Заравненото минало: към историята на един терен в кв. „Княжево“
Тук няма да обсъждаме поетапното, бавно, но методично разрушение на сградите, няма да отдадем дан на скандалите около последния собственик и крайната точка в сценария – огнена стихия, която озарява нощното небе. Дори няма да обсъждаме пропуснатите възможности за създаване на музей на занаятите и индустрията, например. „Сега вече не правя култ от паметта, защото ми е ясно, че тя ни отнема от живота почти толкова, колкото може да ни даде. Страшно е да се помисли от колко много стари впечатления, стари чувства, стари мисли остарява настоящето и как понякога вчерашният ден се вмъква като разбойник в днешния, за да ограби. Кога повече, кога по-малко миналото ограбва настоящето, тъй че паметта се явява не само като средство за запазване, но и като средство за рушене на живота“.