Ние използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с нашата политика за поверителност.

Георги Станков

Георги Станков е психолог, завършил СУ "Св. Климент Охридски" със специализации по психология на развитието и социална и политическа психология. Има докторска степен по политически науки също от Софийксия университет. Като психотерапевт практикува психодрама, социодрама и социометрия. Има задълбочен професионален и научен интерес в изследователски и приложни области като: междугрупови отношения, конфликти и помирение; колективна травма, колективна памет и историческа (трансгенерационна) травма.

Българофобията в обществения дискурс в Република Северна Македония през 2021 г.

Време за четене: 26 минути Студията разглежда един силно изразен социален феномен в Република Северна Македония - българофобията и езикът на омраза към българския народ и България. Изследвани са основните характеристики на българофобията в контекста на съвременния македонски етноцентризъм и процеса на тяхното формиране и проявяване в Република Северна Македония. Представени и коментирани са конкретни случаи на българофобия през 2021 г.
Български държавни марки, преизползвани от властите в Скопие. Източник Worldstampsproject.org

Националната идентичност в Македония – теория за дифузия и теория за реверсия

Време за четене: 27 минути Темата за идентичността на населението на Република Северна Македония и въобще на славяноезичното население в по-голямата географската област Македония стана особено актуална покрай работата на съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси, създадена съгласно Договора за приятелство и добросъседство между Република България и Република Македония.
Скопие, парламент, македонизъм

Тврдења без докази: македонската историография като постмодернистки проект

Време за четене: 15 минути Докладът развива тезата, че историографията на Република Северна Македония е постмодернистка по характер и нейният подход е основан на постмодернисткия подход към науката, който заличава разграниченията между “факт” и „ценност” и между “реалност” и “възприемане.” Запазването на този подход, обаче, носи риска от продължаваща криза в отношенията между Република Северна Македония и Република България.
Паметникът на Прометей пред Народното събрание в Скопие. Снимка: Дарко Цветаноски, Unsplash

Към помирение: можем ли да изграждаме бъдеще, без да изцелим травмите от миналото?

Време за четене: 15 минути Докладът разглежда историческото помирение в Република Северна Македония като необходимо условие за прекратяване на етническото противопоставяне, преследванията и нарушенията на правата на гражданите с българска етническа идентичност, и за създаване на нов модел на отношения в страната. Предложени са конкретни мерки, насочени към постигането на помирение. Публикуван е в Сборник с научни трудове от международна научна конференция „Кризи и конфликти – корелации и предизвикателства“, организирана от НБУ и проведена онлайн на 14

„Незнайният войн“ от Враца майор Савов отблъсква руснаците в Добруджа през 1916 г.

Време за четене: 5 минути Част от историята, която умишлено пропускаме, защото не е патриотична.На 23 ноември 1916 г. български военни части спират нашествието на руската армия в Добруджа край могилата Бериш тепе. Командирът на 33 пехотен Врачански полк майор Савов завинаги остава в добруджанската земя. Но той няма паметник, защото не е патриотично.