Имам съседка, която има детенце. Намахана, всезнаеща и люта. Бивша манекенка, бивша гледачка на стари хора в Италия и Гърция, бивша фризьорка, понастоящем продавачка в МОЛ. Някакво време и врачка в една кабеларка беше. И не вярва в коронавируса - било конспирация.
Някога...
Много някога. Когато около Солун било тихо, османско и там живеели едни хора. Съседи били. С различни богове в душите си, с любов към децата и с еднакъв хляб в глада си. Заедно били в празници и несгоди. Поздравявали се сутрин и живели в сговор.
Всичко тръгна от един наркоман. Господи, видях го да лежи върху пейка в парка зад черквата. Прибирах се уморен и ми се натрапи като гледка.
Всъщност, лъжа ви!
