Снимка: engin akyurt, Unsplash
Имам съседка, която има детенце. Намахана, всезнаеща и люта. Бивша манекенка, бивша гледачка на стари хора в Италия и Гърция, бивша фризьорка, понастоящем продавачка в МОЛ. Някакво време и врачка в една кабеларка беше.
Както казах по твърде ведоми пътища преди около 8 години моята съседка се сдоби с детенце. Перцептивно всички участвахме в направата му, защото тя го твореше лятоска с много патос и на отворени прозорци. Детето поотрасна – живо и здраво да е – и тръгна на училище.
Заедно със сина ми в са един клас. Добри деца. Като всички деца.
С идването на корона кризата обаче децата останаха по къщите си, а съседката ми орева орталъка за световната конспирация КОВИД 19. Демонстративно не носеше маска и умишлено се вреше у всички в кварталната бакалия, като ги оприличаваше на страхливи мишки.
И това до вчера, когато в училището на децата ни откриха случай с КОВИД 19 и обявиха утрешния ден за неприсъствен. Хрумна ми нещо.
Взех две китки в ръка, облякохме се с малкия и звъннах на вратата на съседката. Понякога извеждам двете деца в парка, за да не скучаят, пък и познават се. Имат общи теми и приятели. Винаги с готовност е пускала нейното дете.
Днес като ни видя с китки в ръце се усмихна и ме попита какво съм измислил, като подкани малчугана си да се подготвя за излизане Отговорих, че ще заведа децата в болницата да видят и подкрепят болното си от Ковид 19 другарче. Да го гушнат, да му вдъхнат надежда и му пожелаят бързо оздравяване. Хем ще го разнообразят, хем по съветите на любимият ѝ доц. Мангъров те ще се заразят и ще изкарат грипчето сега, когато е още топличко, а не през зимата!
Онази ме изгледа като картофопроизводител колорадски бръмбар. Дръпна нейното назад, смотолеви нещо за някакви уроци по пиано и ми хлопна вратата.
Ние в болницата, естествено, не ходихме. Аз пих бира в парка, а малкия кара колело!
Сега я срещам в нашето квартално магазинче. Приближавам се към нея уж да ѝ обясня как е минала срещата ни във Втора градска. Онази се дърпа, гъне и кълчи сякаш ѝ дъхтя на чесън, мастика и скумрия. Накрая я заклещих в един ъгъл, а тя закри устата си с длани!
Аз, нали съм пийнал, ѝ нахалствам.
Казах ѝ, че е хубаво и те да идат да се заразят, че да си карат децата ни карантината заедно. Тъкмо сме врата до врата.
Виждали ли сте бито куче как се свива!
Същата работа, само че пребледняло и гротескно смачкано!
Прости хора, еййй!
Еснафи и необразовани мизантропи!
Конспирация било, н’ам кво си! Лъжели ни! Опре ли обаче ножа до тях – я по-далече, че знае ли се!
Аман от българска андрешковщина и тарикатлъци! Аман от нашенски атавистичен страх: „да не ме прецакат“. Инак другите са страхливи мишки, смотаняци и да си мрат!
Грипче, а! Настинчица! Омерзен съм!