Съседката, която не вярва в Ковид

Време за четене: 2 минути

Снимка: engin akyurt, Unsplash


Имам съседка, която има детенце. Намахана, всезнаеща и люта. Бивша манекенка, бивша гледачка на стари хора в Италия и Гърция, бивша фризьорка, понастоящем продавачка в МОЛ. Някакво време и врачка в една кабеларка беше.

Както казах по твърде ведоми пътища преди около 8 години моята съседка се сдоби с детенце. Перцептивно всички участвахме в направата му, защото тя го твореше лятоска с много патос и на отворени прозорци. Детето поотрасна – живо и здраво да е – и тръгна на училище.

Заедно със сина ми в са един клас. Добри деца. Като всички деца.

С идването на корона кризата обаче децата останаха по къщите си, а съседката ми орева орталъка за световната конспирация КОВИД 19. Демонстративно не носеше маска и умишлено се вреше у всички в кварталната бакалия, като ги оприличаваше на страхливи мишки.

И това до вчера, когато в училището на децата ни откриха случай с КОВИД 19 и обявиха утрешния ден за неприсъствен. Хрумна ми нещо.

Взех две китки в ръка, облякохме се с малкия и звъннах на вратата на съседката. Понякога извеждам двете деца в парка, за да не скучаят, пък и познават се. Имат общи теми и приятели. Винаги с готовност е пускала нейното дете.

Днес като ни видя с китки в ръце се усмихна и ме попита какво съм измислил, като подкани малчугана си да се подготвя за излизане Отговорих, че ще заведа децата в болницата да видят и подкрепят болното си от Ковид 19 другарче. Да го гушнат, да му вдъхнат надежда и му пожелаят бързо оздравяване. Хем ще го разнообразят, хем по съветите на любимият ѝ доц. Мангъров те ще се заразят и ще изкарат грипчето сега, когато е още топличко, а не през зимата!

Онази ме изгледа като картофопроизводител колорадски бръмбар. Дръпна нейното назад, смотолеви нещо за някакви уроци по пиано и ми хлопна вратата.

Ние в болницата, естествено, не ходихме. Аз пих бира в парка, а малкия кара колело!

Сега я срещам в нашето квартално магазинче. Приближавам се към нея уж да ѝ обясня как е минала срещата ни във Втора градска. Онази се дърпа, гъне и кълчи сякаш ѝ дъхтя на чесън, мастика и скумрия. Накрая я заклещих в един ъгъл, а тя закри устата си с длани!

Аз, нали съм пийнал, ѝ нахалствам.

Казах ѝ, че е хубаво и те да идат да се заразят, че да си карат децата ни карантината заедно. Тъкмо сме врата до врата.

Виждали ли сте бито куче как се свива!

Същата работа, само че пребледняло и гротескно смачкано!

Прости хора, еййй!

Еснафи и необразовани мизантропи!

Конспирация било, н’ам кво си! Лъжели ни! Опре ли обаче ножа до тях – я по-далече, че знае ли се!

Аман от българска андрешковщина и тарикатлъци! Аман от нашенски атавистичен страх: „да не ме прецакат“. Инак другите са страхливи мишки, смотаняци и да си мрат!

Грипче, а! Настинчица! Омерзен съм!

Сподели
Емил Първанов
Емил Първанов

Емил Първанов е бивш полицай, зевзек, човек с чувство за хумор. Случват му се интересни случки и попада в необичайни житейски ситуации, които споделя със специфичен стил.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *