„Вездесъщият“ – признак, че българското кино се възражда

Смело мога да кажа, че гледането на филми е едно от любимите ми занимания за отпускане и не минава седмица без да изгледам поне 2-3 заглавия. Но едно нещо винаги ми е тежало – сякаш пълната липса на наистина смислени български заглавия. През цялата си история българското кино страда – преди 1989 г. страда от цензура, партийни и държавни насоки кое как да се направи и това води до жестоко изоставане спрямо света. А след промените проблемите стават два. Или филмът ще е правен с държавни пари и ще бъде скучен, театралничещ и ненужен за гледане, или ще бъде някакъв опит за бягство от клишетата и затова крайно „арт“, тоест отново негледаем. Някакво изключение преди години беше „Източни пиеси“, но сякаш такива филми вече не се правят тук. О, колко съм грешал!