Зимата идва

Време за четене: 5 минути

Ако има нещо, което е по-сигурно от това, че ще имаме нов пик/вълна/плато от COVID-19, то това е фактът, че есента и зимата ще бъдат трудни. Навсякъде, в по-голяма или по-малка степен. Ще се опитам да обясня защо.

COVID-19 и сезонен грип – 2в1

Със сигурност ваксина срещу COVID-19 до октомври месец масово няма да има. А дори и да има, едва ли много хора ще се решат да си поставят, поради ред причини – повечето разбираеми (напр. бързото ѝ създаване), други не толкова (напр. начин за чипиране).

Това означава, че новият коронавирус ще продължи да съществува масово (до момента, в който не го изкараме по-голямата част от нас, но и тогава не липсват въпроси: „Как реално ще го изкараме?“, „Какви поражения ще даде на различни органи?“ – нещо, което зависи много от това колко време сме му дали да се развие от първия проявен симптом).

Грипът (сезонният) обикновено започва от ноември, като неговия пик е основно януари, февруари месец (с опашка – март месец). По принцип за него също има ваксини, но с нарастващата вълна на антиваксъри не може да се направи сметка колко хора реално ще си сложат такава ваксина (аз препоръчвам да си поставите).
Проблемът есента от тази гледна точка ще бъде, че когато двата вируса се отключат и почнат да действат ще бъде… батак. Поради следните причини:

1. Началната симптоматика на двата вируса е почти еднаква – това увеличава вероятността да се неглижира проблемът масово и това да доведе до нуждата повече хора да бъдат хоспитализирани.

Не е тайна за никого, че когато имаме сезонен грип повечето хора решават да го изкарат „на крак“. Това е поради нуждата от финанси за бита, за плащане на заеми и т.н. Само че повечето смъртни случаи в Китай в началото бяха именно такива – хората там помислиха, че както си е дошло „като грипче“, то и ще си отиде така – „като грипче“. И сгрешиха.

Какъв е начинът за справяне тогава с това? – накратко лична отговорност:

• При усещането на някакъв симптом – да се вземат мерки;
• Да се носи маска на закрити места, при които се струпват масово хора;
• Спазване на високо ниво на лична хигиена (дезинфекция);
• Спазване на дистанция;

2. Подготовка на болниците не за пред камерите, а реално – когато пиша това сме юли месец и виждам в града, в който живея (Пловдив), че нещата в някои болници са стресиращи откъм персонал (търсят доброволци, не малък брой заразени медицински лица), състояние на база, легла (бързо свършват). А сега дори нямаме сезонен грип.

Това означава, че е необходимо да се направи максимална подготовка за есента/зимата и да се действа максимално добре откъм критерии за дезинфекция, осигуряване на легла, защитни облека, тестове и лекарства. Защото ако това не се направи здравната система ще рухне в рамките на часове. Това не е закана, това е факт.

Естествено населението може да спомогне за облекчаването на този факт, свързан със здравеопазването ни, ако спазва описаните от мен неща в точка 1.

3. Книжката или мишката? – дали децата ще се върнат в класните стаи или ще си останат пред компютрите/таблетите?

Да върнеш децата в училище е хубаво нещо, но крие рискове. Затова трябва да се мисли много как да се случва това. От това, което излезе като информация (виж тук) мога да заявя, че това за маските повече звучи като недомислена простотия, отколкото като решение.

Една маска да бъде използвана около 8 часа я прави толкова ефективна, колкото е една мокра кърпичка използвана от 20 човека. И още – децата ще тичат, ще ядат, ще се смеят, ще говорят, а носенето на маска през цялото или по-голямата част от времето увеличава риска да настъпят неприятни процеси за белите дробове, поради факта, че приемаш повече от издишания въглероден диоксид (CO2), отколкото кислород (O2) – подобен ефект имате и при спортуване с маска (данни на Световната здравна организация).

Съществува и веригата: дете се разболява, а то разболява баба си и/или дядо си (рискова група), които се грижат за него, докато майка му и/или баща му се приберат от работа. Както и съществува обратната верига (баба/дядо разболяват детето).

С една дума – въпросът е много сериозен и сложен и всяко една крива, недомислена, бърза стъпка може да доведе до сериозни последствия в много направления. Така че дистанционното обучение е все още вариант (предполагам не перфектният, но оптималният).

Икономиката – игра на руска рулетка

Ако не се действа умело в ситуацията от икономическа гледна точка, нещата ще свършат пагубно за всички – бизнеси, обикновени хора. През март месец, когато бе въведено първото извънредно положение имаше недоволни, но бяха значително по-малко от тези, които сега ще бъдат, ако им се каже: „Затваряй!“. Това е така, поради следните причини:

1. Липса на спестявания

2. Отиване от по-малки към по-големи битови сметки – докато през март/април месец харчихме по-малко за отопление, храна.

3. Вероятен по-дълъг период на затваряне (lockdown)

Дори и с раздадените пари от ЕС не трябва отговорните по разпределението хора да се успокояват, че пари има, защото могат бързо да се окажем в патовата ситуация, че няма поради грешно и недодялано разпределение.

Бели нощи за българската политика

Това, което се случва в момента по улиците на различни български градове е нещо като трейлър на това, което има голяма вероятност да се случи, ако здравно и икономически се съсипят нещата.

Сегашните протести са мирни, атрактивни (с лозунгите и призивите си), но не са достатъчно силни, за да бутнат правителството. А не са, защото на този етап не е засегнат основния стимул на човек – прехраната. Винаги правителства са били бутани, когато няма човек какво да сложи на масата за децата си и за самия себе си. Може да не е толкова поетична тази причина, колкото са призивите „Нямате ли морал“, но си е факт.

Споменавайки именно морала, бих казал, че от морална гледна точка един кабинет подава оставка, само когато е решил отново да се бори за правото да управлява.

Виждам, че в социалните мрежи и медиите сегашните протести много се сравняват с тези от 2013 година, но ако се направи разбивка на протестиращите ще разберете, че единственото, което е общо между двата протеста… са някои участници. Например: сега основно протестиращите подкрепят на избори „Демократична България“ или са негласуващи, но симпатизиращи на Христо Иванов и компания. Покрай тях има хора, които подкрепят ПП „Воля“, Румен Радев, Мая Манолова. Има и независими хора, факт – те желаят неща като лустрация, съдебна реформа, здравна реформа, смяна на политическия елит и т.н.
Но не всички десни избиратели са на площада, както беше през 2013 година, когато масово се вдигнаха и симпатизанти на ГЕРБ и на СДС и Реформаторски Блок (вече разпаднал се) и т.н. под общата кауза да бъдат спрени БСП и ДПС.
А когато не всички са на площада и прехраната все още е налице… тогава остава правителството да си подаде оставката от морална гледна точка. Но това вече го изясних кога става по-горе.

Въпреки че този кабинет има шансът да оцелее през тези месеци, не трябва да се заблуждава, че може да оцелее и зимата, ако продължи по същия начин или без промени и без правилни политики (особено със социална нотка такива). Защото както се казва в сериала „Игра на Тронове“ – „Зимата е вече тук“, а правителството се движи по ръба. И най-малкото кривване и заиграване с прехраната на населението ще доведе до много гневна реакция от страна на хората и до ескалиране на напрежението. Защото тогава няма да са на улицата само тези, които слагат табелки на кучетата си с надпис „Оставка“.