Втората инаугурационна реч на бившия президент Барак Обама (2013 г.) Снимка: Dyana Wing So, Unsplash
Оригинална публикация – The Strange Disappearance of Cooperation in America, 21 юни 2013 г.
Заглавието на този текст е перифраза на статията на Робърт Пътнам от 1995 г. „Странното изчезване на гражданска Америка„. Робърт Пътнам (Robert Putnam) е политолог от Харвард, който през последните 20 години документира упадъка на „социалния капитал“ в САЩ.
По-специално, Пътнам твърди, че през последните няколко десетилетия се наблюдава по-ниско ниво на доверие в правителството, по-ниско ниво на гражданско участие, по-ниска свързаност между обикновените американци и по-ниско социално сътрудничество.
Това е озадачаващо развитие, тъй като от самото си създаване американското общество се характеризира в необичайна степен с плътност на асоциативните връзки и изобилие от социален капитал. Преди почти 200 години проницателният наблюдател на социалния живот Алексис дьо Токвил пише за изключителната способност на американците да създават доброволни сдружения и, по-общо казано, да си сътрудничат при решаването на проблеми, които изискват съгласувани колективни действия. Тази способност за сътрудничество очевидно е продължила и след Втората световна война, но няколко показателя сочат, че през последните 3-4 десетилетия тя се е разпаднала.
Робърт Пътнам посочва такива показатели като степента на участие в доброволни организации (масонски ложи, родителски и учителски асоциации, спортни клубове и дори по боулинг.
Ако между 1900 г. и 1960 г. общата тенденция за средния процент на членство е била да се увеличава, то през 70-те години тази тенденция се обръща. Оттогава насам участието намалява. Друг показател е равнището на обобщеното доверие, включително доверието в такива институции като държавата:
Тезата на Пътнам е доста противоречива. Но през двете десетилетия, откакто той я предлага за първи път, различните показатели за социален капитал продължават да намаляват, което засилва тезата му. В някои случаи се наблюдават значителни колебания нагоре-надолу, както при доверието в правителството (графиката по-горе).
И все пак обърнете внимание как всяко понижение стига все по-ниско спрямо предходното, а върховете не достигат никъде близо до нивото на доверие, наблюдавано за последен път през 60-те години.
Макар че вниманието на Пътнам е насочено предимно към асоциативния живот на обикновените американци, документираните от него промени, свързани с разтрогването на социалното сътрудничество, са засегнали американския социален живот на всички равнища, включително щатското и федералното управление и отношенията между икономическите класи (например работодатели и работници).
Един важен фактор, тясно свързан със социалното сътрудничество, е степента на икономическо неравенство. Както общите теории за социалната еволюция, така и емпиричните изследвания сочат, че неравенството разяжда сътрудничеството. Както Емануел Саез, Томас Пикети и техните колеги демонстрират, използвайки сложни анализи на данъчните декларации, неравенството в доходите намалява през по-голямата част от ХХ век, но през 70-те години на ХХ век се обръща и оттогава се увеличава:
Освен това, както показах в собствените си изследвания, подобни цикли в икономическото неравенство са всъщност повтарящи се характеристики в историята на сложните общества. Повече подробности можете да намерите в статията ми в Aeon и в „Двойната спирала на неравенството и благосъстоянието„.
В тези статии твърдя, че общото благосъстояние (и високите нива на социално сътрудничество) има тенденция да се движи в обратна на неравенството посока. По време на „дезинтеграционните фази“ неравенството е високо, докато благосъстоянието и сътрудничеството са ниски. По време на „интеграционните фази“ неравенството е ниско, докато благосъстоянието и сътрудничеството са високи. Тази антагонистична връзка води до характерната „двойна спирала“ в данните за благосъстоянието и неравенството:
Цикличният модел на сътрудничество и разногласия е отразен в „индекса на поляризация“, разработен от политолозите Кийт Пул (Keith Poole) и Хауърд Розентал (Howard Rosenthal):
Тази графика показва, че има два периода на необичайно ниска поляризация и високо сътрудничество между елитите: 1820-те години (известни още като „Ерата на добрите чувства“) и 50-те години на ХХ век. За разлика от тях Златната епоха (1870-1900 г.) и последните три десетилетия след 1980 г. (които много коментатори нарекоха „Втора Златна епоха“) са периоди на нарастващо икономическо неравенство и намаляващо сътрудничество между политическите елити.
Може би си мислите, че политическата поляризация не е толкова лоша. Какво лошо има в това различните политически партии да имат силни мнения за това как трябва да се управлява тази страна?
Проблемът е, че сблъсъкът на идеи неизбежно води до сблъсък на личности. Когато политическите позиции се разделят от дълбока идеологическа пропаст, способността за компромис изчезва и политическите лидери стават все по-непримирими. Крайният резултат е политическа безизходица – нещо, което стана пределно ясно през последните няколко години, но се е развивало през последните няколко десетилетия. Погледнете тази графика, показваща дела на законите, които са били или отхвърлени в Сената, или заплашени от отхвърляне заради сериозни усилия на опозицията:
Промяната е от 7 до 70 процента! Или процентът на утвърждаване на съдебните кандидатури:
Дали те са намалели от почти 100 процента през 60-те години на миналия век до около 40 процента днес, защото днешните съдии са по-корумпирани и некомпетентни? Или това е отражение на все по-нарастващия политически блокаж – неуспеха на сътрудничеството между управляващите елити?
За всеки, който редовно чете политически новини, не може да има съмнение, че сътрудничеството между американските политически елити се разпада. Това става ясно от количествените показатели, които представих по-горе, а също така и от това, което нашите политически лидери казват един за друг.
В допълнение към разпадането на сътрудничеството между политическите елити и нарастващото разделение между елитите и населението като цяло, виждаме също така, че отношенията между работодатели и работници стават все по-малко кооперативни и все по-антагонистични. Разглеждал съм този въпрос в статия в блога си A Proxy for Non-Market Forces (Why Real Wages Stopped Growing III).
Следователно имаме „странно изчезване“ на сътрудничеството на всички нива в американското общество: от кварталните боулинг лиги до икономическите и политическите институти на национално ниво. Нещо по-лошо, то изчезва и от речника ни:
В търсенето на обяснения (което е първата и необходима стъпка преди да предложим средства за защита) трябва да потърсим основните фактори, които влияят на социалното сътрудничество. Да, американците гледат повече телевизия, но наистина ли това е причината те да играят по-малко заедно? Да, новинарските медии свеждат всичко до петсекундни звукови хапки, но дали това е причината за политическата безизходица?
В повечето сложни общества социалното сътрудничество се развива и отслабва, като следва дълъг цикъл. Това е общ модел не само в нашето общество, но и в древните и средновековните империи. Когато има повтарящи се емпирични модели, трябва да има и общи обяснения. Това означава, че нещата не са безнадеждни – можем да разберем защо сътрудничеството намалява и как да решим този проблем.
