Македония идва от мъка, мъка…
Мера според мера
От два века насам българския народ не спира да вдига оръжия във въстания и във войни, за да бъде обединен и свободен. Имаме безспорни успехи за това време, но и една люта рана още стои – Македония, която въпреки Илинденско-преображенското и Тиквешкото въстание, въпреки Балканската и Междусъюзническата, Първа и Втора световна война така и не става част от държавата на българите. След толкова опити българите като че ли най-после узряваме за идеята, че насила това няма да стане.
И ето, днес вече имаме независима държава на македонците – каквато бе целта на автономистите.
Още преди век на мнозина е било ясно, че директно присъединяване към България не ще бъде допуснато от Великите сили, страхуващи се от голяма и силна България на Балканите. Затова и в двете крила на тогавашното ВМРО има съгласие за постигане на автономия на областта, а после вече… типично по български нямаме идея какво да правим, понеже сме се събрали леви и десни, националисти и анархисти.
Но където е текло, пак ще тече. Македония е свободна страна днес, но единствено България от нейните съседи показва, макар и недостатъчно, последователно и братско отношение. Първа Република България признава Република Македония, благодарение на президента Жельо Желев. Президентът е бил наясно, че не може да се възползва от разпада на Югославия и с оръжие да върне тези земи, поради разпада на българската армия. Той и неговият екип ясно си дават сметка какво ще стане ако не признаят независимостта на нашите братя – клане и поредното изнасилване от страна на Белград.
Няколко години по-късно албанците се опитаха да подпалят гражданска война – война, в която мои състуденти и приятели са участвали, тъй като е съвпаднала с казармата им.
Отново, България бе тази, която откъсна от залъка си и прати танкове, муниции, оръжия, за да въоръжи колкото може своите братя. И тази наша помощ не остана незабелязана.
Днес София е притегателен център за немалко новодошли македонци, дошли тук да търсят работа и възможност за по-добър живот. Животът ме срещна с немалко такива и всички те казват едно – хайде, братя, да работим заедно. И им вярвам. Вярвам, че прословутото българско трудолюбие може и ще ни помогне да си оправим живота и от двете страни на тази граница и да направим цялата ни страна една градина, в която да е приятно да се живее и да си горд, че живееш именно тук.
Виждам също така, че активно се работи против сближаването на българския народ от двете страни, включително и от някои българи. Когато Македонската православна църква се обърна към Българската православна църква и я призна за своя църква-майка, аз бях в екстаз. Когато Република Македония се обърна към нас с желание да подпишем договор за добросъседство, вече си мислех, че сънувам. А когато най-влиятелното политическо списание „Фокус“ излезе с корица на първа страница „Федерациja со Бугария за влез во ЕУ и во НАТО“, то вече ми беше ясно, че това е златен исторически шанс.
Наистина, една федерализация би била перфектното решение – хем ще бъде изпълнена дълговековната мечта на нашите предци, пролели толкова кръв, хем ще бъде запазена автономията на македонците, които не се чувстват съвсем българи поради дългогодишната пропаганда.
Новата страна, която може да се казва „Българо-македонска федерация„, би имала територия от 136 807 km² и население от над 9 милиона души, при това без една пушка да пукне.
Новото обединение би довело до сериозно раздвижване на икономиката, особено ако бъде изградена най-после ж.п. линия между София и Скопие, както и магистрала.
Разбира се, веднага ще се намерят хора от двете страни, които ще са противници. Това са онези, същите мърморковци и досадници, които не спират да се оплакват – „ох, ами те македонците ни мразят“. И също така „за какво ни е Македония, едни голи чукари!“ После същите тези хора ще ти обяснят колко се дразнят на мйекащите хора / пловдивчани / софиянци / бургазлии / варненци / шуменци / кърджалии / шопи и т.н. Омразата в нашето общество е много голяма, но ние не можем и не трябва да допускаме подобни нихилистични чувства да вземат връх над истината, историята и икономиката едновременно.
Затова, моят апел към българите и нашите политици е – не изпускайте Златния шанс, който ни се дава в момента. Работете за сближаване с Македония и не допускайте отново да ни разделят и насъскат едни срещу други!
Браво,страхотен текст с добър анализ,Но само искам да добавя,че Федерация е малко/макар и добре/,това са изконни български земи и народ,които е етнос на стара велика България-така да бъде!!!!!!!