Как Китай гледа на България

България, Китай, комунизъм, търговия, път на коприната, юан, лев, евро, социализъм
Време за четене: 11 минути

Оригинална публикация – Годишникъ 2020 на Консерваторъ

В двата края на древния свят едновременно се появяват два центъра на цивилизацията – Римската и Китайската империи. Въпреки огромните отстояния между тях, както и опасностите по пътя, те често са търгували помежду си, разменяли са посланици и пътешественици. Рим обаче пада, множество държави по пътя се променят, изчезват, но древният Път на Коприната не спира да е актуален и до днес, особено предвид икономическия и политическия възход на Пекин последните десетилетия. Как претендентът за нов световен лидер гледа на някогашния му комунистически съюзник България, която е на пътя към западните му търговски партньори?

Стремленията на Пекин към световно лидерство

От десетилетия Китай се готви да излезе от т.нар. „Век на униженията“, наложен на страната от Западните сили през XVIII и XIX век и приключил според китайската историография с края на Гражданската война и победата на комунистите на Мао Дзъдун в нея. Още Мао започва да планира следващия век, който ще е век на догонване и последващ реванш за тази историческа несправедливост, наложена на Поднебесната империя от варварите. Целта на редица китайски ръководители, от Мао, през реформатора Дън Сяопин чак до днешния пожизнен председател Си Дзипин е до 2049 г. Китай да бъде най-голямата политическа и икономическа сила в света. Благодарение на пазарните реформи през 70-те и 80-те години на миналия век, както и благодарение на солидната американска помощ срещу общия противник СССР, Китай бързо изпревари абсолютно всички държави, някога колонизирали и унижавали империята – всички, без победителя в Студената война САЩ. Дори и тук обаче Китай бързо напредва, надминавайки САЩ по паритет на покупателната способност към 2014 г., като се очаква да надмине в близкото десетилетие и по номинално изражение на БВП конкурента си.

Китайският опит за заемане на водещата позиция в света няма как да остане без ответна реакция и за президент на САЩ бе избран човек, който открито и ясно говори за заплахата от страна на Пекин още преди избирането си – и за разлика от мнозина политици, той спази това обещание и води безмилостна търговска война срещу Китай. Говоря, разбира се, за Доналд Тръмп, който има огромен опит в търговията и предприемачеството, прилагащ всички възможни дипломатически и политически похвати, за да ограничи нарастването на китайската мощ. Възможен резултат от това противопоставяне е щракването на Тукидидовия капан или нова дълга Студена война, което означава нови лагери – и за пръв път България ще има шанса да избере дали да заеме страна или да остане неутрална в конфликта за преразпределяне на световното влияние.

Китай и Източна Европа

Китайската външна политика се гради основно на двустранни отношения и това е принцип, който рядко бива нарушаван, тъй като дава предимство при преговорите за по-големия играч. С този подход Пекин упорито и последователно се опитва да разшири влиянието си из целия свят. В случая на Източна Европа – дълго време владяна от няколко империи – Руска, Османска, Австро-унгарска и Германска, последвано от кратък период на независимост, а после почти тотална съветска доминация, днес огромна част от страните в региона са членки на Европейски съюз и/или НАТО, или са в някакъв процес на политическо сближение с тези две организации – или, в очите на Пекин, ние сме про-американски държави, откъснати от зоната на влияние на Русия. В региона има силно наследство и дори носталгия към предишния строй, обилно подхранвана от местни и чужди апологети на комунистическите режими – нещо, което е повече от добре дошло за официално комунистически Китай. И въпреки значително по-малкото богатство на региона спрямо Западна Европа, Пекин насочва поглед насам по редица причини – както географски, така и политически и икономически.

Подходът към региона започва с платформата 16+1 през 2012 г. в Будапеща и обхваща почти всички страни от бившия Източен блок. По-късно форматът е променен на 17+1, с присъединяването на Гърция през 2019 г. Причината за този подход е тъй като е по-лесно за администриране, тъй като някои от проектите са транснационални, но дори обединени държавите пак са по-малък играч от Пекин. Целта на инициативата е да има фокус върху транспортни инфраструктурни проекти като мостове, магистрали, модернизация на пристанищата и най-вече на ж.п. линии, ключови за транспорта на стоки между Европа и Азия, в страните-членки. Инициативата включва общо 12 страни от ЕС – България, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъния, Словакия и Словения, както и пет балкански страни – Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна Гора и Сърбия. 17+1 се срещат всяка година, като първата среща е във Варшава (2012 г.), последвани от Букурещ (2013 г.), Белград (2014 г.), Суджоу (2015 г.), Рига (2016 г.), Будапеща (2017 г.), София (2018 г.), Дубровник (2019 г.). На практика тази икономическа платформа е местният клон на голямата китайска инициатива „Един пояс, един път„, известна преди като Belt and Road initiative – препратка към древния Път на коприната. С навлизането си в този регион, дълго време арена на противопоставяне между суперсилите САЩ и СССР, Китай цели да си докара както икономическа изгода, така и увеличен международен престиж като играч от световно ниво.

Council of Foreign Relations поддържа интерактивен тракер в реално време с данни за дълга на страните, участници в инициативата "Един пояс, един път" и дълговете им към Китай. Цялостното ниво на дълговете на страните към Пекин се увеличава драстично през последните години, надминавайки 20% от БВП при някои страни.
Council of Foreign Relations поддържа интерактивен тракер в реално време с данни за дълга на страните, участници в инициативата „Един пояс, един път“ и дълговете им към Китай. Цялостното ниво на дълговете на страните към Пекин се увеличава драстично през последните години, надминавайки 20% от БВП при някои страни.

Официално заявената цел към 17-те страни е да бъдат подобрени отношенията с по-малко развитите европейски страни. Пекин обяви план за инвестиции на стойност 10 млрд. щатски долара в Централна и Източна Европа през 2012 г. Според официални данни на китайските митници, общият търговски обмен със страните от Централна и Източна Европа е достигнат 67,98 млрд. щатски долара през 2017 г., увеличавайки се с 15,9% спрямо предходната година, постигайки една от целите на 17+1. Търговските отношения между Китай и страните от региона обаче остават умерено интензивни на фона на търговията с трети страни. Нещо повече – 75% от китайските инвестиции отиват в едва четири страни – Унгария, Чехия, Полша и Словакия (или Вишеградската четворка, т.е. все страни, които водят последователна политика на опозиция срещу Брюксел/Берлин и търсят свой път, понякога опирайки се и на трети играчи), което доведе до повишение на търговския дефицит и до някои недоволства сред другите страни в 17+1.

Първоначално, обещанията за инвестиции в региона от страна на Пекин изглеждаха изключително примамливи, но продължава да има огромни дисбаланси сред страните по отношение на реално получените средства. А гледайки цялостната картина на китайските инвестиции, в страни като Австрия, България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия те са на стойност едва 2% от общите инвестиции в региона, докато страните в Западна Европа получават много по-голям дял.

Балканите – точка на интерес за китайската политика

Някога Албания на Енвер Ходжа бе единственият съюзник на Китай в Европа и на Запад изобщо. Днес обаче Китай действа усилено както сред по-богатите балкански страни в Европейския съюз, така и сред значително по-изостаналите страни в Западните Балкани, където дори малките инвестиции в инфраструктура имат огромно значение. Наистина, Китай обеща редица проекти под шапката на инициативата 17+1, но към днешна дата, въпреки прочутото китайско трудолюбие и скорост на работа, едва няколко от тях са завършени.

Румънското правителство бе изключително активно в отношенията си с Пекин и на масата на преговорите бяха множество предложения за инвестиции в страната като част от 17+1, но към днешна дата нито едно не е осъществено. Три големи проекта бяха парафирани през 2013 г. – АЕЦ „Черна вода“, ТЕЦ „Ровинари“ и ВЕЦ „Търница-Лапутести“. Проектът за ядрена централа в Черна вода бе започнат през 2013 г. и стойността му се оценява на 8 млрд. евро, но след шест години преговори единственият резултат е договор за съвместно предприятие, като дори то закъснява. През май 2020 г. румънското правителство накара държавното дружество да прекрати преговорите с китайските си колеги и да започне да търси нови партньори. Проектът „Ровинари“ на стойност 1 млрд. долара все още не е започнал изграждането на новите мощности. Водноелектрическата централа пък е отложена след падането на правителството на Виктор Понта през 2015 г. и последващите седем кабинета все още не са успели да стартират процедурата за започване на проекта.

Също така силно прокламираната високоскоростна ж.п. връзка Будапеща-Белград е един от най-големите инфраструктурни проекти както за бунтовната Унгария на Виктор Орбан, така и за обградената отвсякъде Сърбия. Въпреки важността си за всички замесени, строежът още не е започнал, като забавянето носи значителни негативи за двете страни, както и за Китай – магистралата бе най-важният и рекламиран проект на инициативата 17+1.

Има обаче и някои успехи, които не могат да бъдат омаловажени. Тук могат да бъдат споменати ТЕЦ „Костолац“ и белградския Пупинов мост в Сърбия, магистралата в Черна гора, както и модернизацията на пристанището на Пирея в Гърция. Тези постижения могат да бъдат използвани от инициативата „Един пояс, един път“, за да бъде описана като успешна в Европа до момента, но липсата на наистина значими големи инфраструктурни проекти в региона може и да охлади про-китайските настроения.

Минали начинания между Китай и България – някои спънки

Много неща са писани и изказани за ключовото положение на България на кръстопът на Балканите, държейки едновременно входа към Европа от Азия и Африка, както и пътят север-юг. В древността по тези пътища са вървели стоки като сол, злато, кожи, вино, керамика, метали, животни, а днес керваните са заменени от ж.п. линии, камиони, самолети и най-важното – кораби. Тук именно България получава и първия минус като значение за Поднебесната империя – заради невъзможността да защитим излаза си на Бяло море през миналия век, ние оставаме с пристанища само в Черно море. Така всеки огромен внос на стоки на китайските индустриални гиганти би трябвало да минава през Босфора и Дарданелите – затова и загатнатият през 2017 г. логистичен център на AliExpress във Варна остана само мечта. Целта на центъра бе да се доставят накуп огромен брой стоки, които да бъдат обработени един път на входа на Европейския съюз и от тук да тръгнат към останалите страни, пестейки време и пари на потребителите и спестявайки огромни логистични и административни проблеми за китайския гигант. Да, но сметката не излезе – поради какви причини точно не мога да кажа, но вероятно географията е казала тежката си дума. В крайна сметка AliExpress се реши да изгради нов въздушен път до Испания, с което да намали времето за доставки до европейските си клиенти, а логистичните центрове на място са замразени за момента.

Друга голяма китайска инвестиция в България преди години бе съвместния проект между Литекс Моторс и Great Wall Motors. Откритият завод в Баховица, Ловешко, възстанови българското автомобилостроене през 2012 г. и достигна пик от 5000 коли годишно през 2015 г., преди да обяви фалит през 2017 г. Голямата уловка в цялата инвестиция беше, че на практика заводът сглобяваше предварително произведените в Баодин, Китай т.нар. knock-down kit, включващ всичко без колелата, двигателя, трансмисията и акумулатора. Както може би се досещате, това начинание довеждаше крайния продукт да бъде на практика „Произведено в България“, с други думи неподлежащ на облагане с мито при износ за Европейския съюз, или с други думи, с поне 20% по-изгоден спрямо директния внос на китайски автомобили.

Другият голям проект, който трябваше да включва България, бе изграждането на високоскоростната ж.п. линия Лондон-Пекин, за която от години се говореше как трябва да бъде завършена до 2020 г. и да премине през 17 страни, превръщайки се в най-големия инфраструктурен проект в човешката история и съкращавайки времето за пътуване по суша между двете столици на едва два дни. Е, времето мина и отмина, а влаковете на българска територия, въпреки някои инвестиции от ЕС и Китай, дори по най-важните направления, рядко достигат трицифрени скорости.

Китайското културно и медийно влияние у нас

Към днешна дата Китай има българоезично радио – China Radio International, както и, по-скоро неформално, българоезичен вестник, в който намираме отразени понякога дословно преводи на държавната агенция „Синхуа“. Става дума за малкия като тираж седмичен вестник „Китай днес„. Създател и основател на това издание е Светлана Шаренкова – член на Националния съвет на БСП, един от най-гласните поддържници на Владимир Путин, русофили и съветофили у нас и редовно обгрижваща Монумента на окупаторската Червена армия в София. Другият човек в ръководството на вестника е Димитър Иванов, агент на Държавна сигурност, известен с прякора си „Митьо Гестапото“. Редакцията на вестника пък е буквално на ул. „Позитано“ 20. Вестникът е двуезичен, включващ препечатки на китайски език на няколко от най-важните статии, според редакцията, както и кратки преводи на изключително и винаги позитивни новини за Китай. А ако се коментира политика, то винаги се пише умерено, като например статията „В подкрепа на мултилатерализма„.

И ако горният седмичник е по-скоро някаква екзотика за българския медиен пазар, в който има всякакви зависимости и слухове, то следващият опит на Китай да увеличи медийното си влияние у нас вече е повече от сериозен, тъй като става дума за закупуването на най-гледаната българска телевия. Чешкият милиардер Петр Келнер и неговата компания PPF са новите собственици на bTV, както и на други влиятелни медии в Румъния, Чехия, Словакия и Словения, част от Central European Media Enterprises (CME), достигайки до общо 97 милиона души в петте страни. Преди време Келнер бе обвинен от американския сенатор Марко Рубио, съпредседател на Комисията за връзки и наблюдение на Китай, както и член на Комисията по външи дела, както и от други авторитетни политици и медии, в това, че е китайски агент и с тази сделка ще обслужва интересите на Пекин в Европа. През 2019 г. най-богатият чех, който има сериозни бизнес интереси в Китай, вероятно е финансирал създаването на мрежа от прокитайски политици, журналисти и експерти в Чехия, които да работят в полза на Китайската комунистическа партия – и в негова лична угода.

Чешкият купувач, PPF Group и нейният главен изпълнителен директор Петр Келнер, имат опит в това да действат като пълномощници на Китай в Чехия. Приблизително една трета от печалбите на PPF Group идват от бизнеса с индивидуално кредитиране на дъщерното дружество Home Credit в Китай. Този политически несигурен бизнес разчита на лиценза за небанкови заеми на китайското правителство. Следователно г-н Келнер и неговите компании подкрепиха злонамерените дейности на Китай в чужбина. В Сърбия например телекомуникационните фирми, собственост на PPF, работят с Huawei за разработване на 5G мрежи. В Чехия мобилният оператор на PPF и доставчикът на телекомуникационно оборудване работят с оборудването на Huawei. Най-странно е, че дъщерното дружество на PPF, Home Credit, нае фирма за връзки с обществеността за 2000 часа работа, посветена на манипулиране на благоприятното чешко обществено мнение към Китай. Тази работа включваше шпиониране на чешки политици, натиск върху медиите да оттеглят новинарски статии, критикуващи Китай и създаване на нов мозъчен тръст Sinoskop, който да наеме пристрастни анализатори, които да повлияят на обществения дебат.

От писмото на сенатор Рубио. Пълният текст можете да прочетете в сайта му.

В страната ни има и два центъра на международния Институт „Конфуций“ – най-важният културен инструмент на китайската външна политика. Тези центрове са в най-старото и престижно висше училище в страната ни – Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Центъра за Източни езици и култури, където самият аз изучавах индонезийски и наблюдавах разликите между материалната база, методологията и преподавателския подход между другите източни езици и мандарин, който бе силно привилегирован заради щедрото финансиране от страна на китайското правителство. Другият център за страната ни е във Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“. Китайците, които са особено внимателно към символизма, едва ли случайно са избрали именно тези авторитетни висши училища, в старата и настоящата ни столици, с имена на древни наши интелектуалци и просветители. Целта на института „Конфуций“ е да повиши познанието на света за китайския език и култура, както и да създаде симпатизираща група от образовани хора в страните, в които оперира. Освен чисто академичните си цели, институтът е обвиняван и в доста други дейности – в Белгия университетът Vrije Universiteit Brussel прекрати партньорството си с китайската организация след обвинения в шпионаж. Правителството на САЩ обяви през август 2020 г. института за „чуждестранна мисия„. А един от най-висшите китайски лидери, Ли Чанчун, пети по ранг в Политбюро, заяви в прав текст в интервю пред The Economist, че „институтът Конфуций е важна част от пропагандата в чужбина“.

Бъдещи начинания

На Запад и сред нас има все повече хора, които са се уморили от еднополюсния свят начело със САЩ – и откровеното залитане на Запада в културен марксизъм и крайни извращения на либерализма отвращава мнозина, карайки ги да търсят други силни играчи, с които да постигнат целите си или да са им по-близки идеологически. Франсис Фукуяма предрече грешно, че историята е свършила и че либералната демокрация ще властва завинаги и днес виждаме възход на всякакви идеологии, включително и на такива, които уж погребахме през XX век.

Китай, с неговия уникален микс от ленинизъм, конфуцианство, капитализъм и безкрайно прагматичен цинизъм, гарниран с етнически, религиозни и политически репресии изглежда като странен еталон за подражание, но и той има своите фенове. Такъв е например влиятелният британски журналист Мартин Жаскес, който е издал още през 2009 г. книга с провокативното заглавие „Когато Китай владее света„. И той далеч не е единственият, който се възхищава на размаха и скоростта с която Китай забогатя и с която строи високоскоростни ж.п. линии за времето, нужно на Запад да вземем първото разрешение за строеж на жилищен блок. Ние в България имаме дълъг опит както с Големи братя, така и с източен комунизъм. Дали ще успеем да извлечем най-доброто от двустранните си отношения с Поднебесната империя, която търси своето място на върха на световната пирамида или ще потърсим сигурността в незаемането на страна? Това са въпроси, на които ние като общество ще трябва много скоро да си отговорим – стига вече да не е късно.

Библиография

  1. Graham Allison, Destined for War: Can America and China Escape Thucydides‘s Trap?, Scribe, London, 2019.
  2. Eric Maurice, China‘s 16+1 foray into Central and Eastern Europe, 26 юни 2017 г., EUObserver
  3. Wang Yiwei, China and Europe: BRI and the 17+1 Initiative, 28 януари 2020 г., Valdai Discussion Club,
  4. Clive Leviev-Sawyer, Bulgarian, Chinese officials prepare for 16+1 CEE-China summit in Sofia in July 2018, 7 юни 2018 г., BalkanEU.com
  5. Andrew Chatzky, James McBride, China’s Massive Belt and Road Initiative, 28 януари 2020 г., Council of Foreign Relations
  6. Caille Millner, Beijing Sets its Sights on Central Europe, 18 май 2012 г., Spiegel International
  7. Keegan Elmer, Europe’s ‘17+1’ countries dissatisfied with China relations, report says, as summit is postponed, 7 април 2020 г., South China Morning Post
  8. Andreea Brinza, How China Blew Its Chance in Eastern Europe, 11 април 2019 г., Foreign Policy,
  9. Анализ на Европейската инвестиционна банка и The Vienna Institute for International Economic Studies с автори Mario Holzner, Monika Schwarzhappel, Infrastructure Investment in the Western Balkans, септември 2018 г.
  10. Romania restarts approach to new Cernavoda units, 16 юли 2020 г., World Nuclear News
  11. Romania seeks private partner for Tarnita-Lapustesti pumped hydro power station, 4 март 2019 г., Romania Insider
  12. Romania moves to terminate talks with Chinese partner in nuclear project, 5 май 2020 г., Intelli News
  13. Romania defers once again the EUR 1 bln coal fired power plant project, 30 юли 2019 г., Romania Insider
  14. Andreea Brînză, China and the Budapest-Belgrade Railway Saga, 28 април 2020 г., The Diplomat
  15. AliExpress to shorten delivery times in Europe by 30%, 4 август 2020 г., EcommerceNews.eu
  16. В подкрепа на мултилатерализма, 9 октомври 2020 г., Китай днес, В подкрепа на мултилатерализма
  17. Marco Rubio, Rubio Requests CFIUS Review of AT&T Sale to Czech Company With Ties to China, 26 февруари 2020 г.,
  18. A message from Confucius, 24 октомври 2009 г., The Economist.
  19. Martin Jacques, When China Rules the World: The End of the Western World and the Birth of a New Global Order, Second Edition, London, 2012
Facebook Comments Box

1 Comment

  1. Препоръчвам статията.
    Стилът на автора е съвременен, балансиран в анализа, хиперлинкира към ползвани източници, посочва източници.
    Адресирана е към читатели, по подразбиране предимно българи, които, като граждани, и по произход, от малка държава, проявяват интерес към Китайската народна република.
    Огромна държава, важна геополитическа,икономическа и военна сила днес,
    с изключително древни култура и цивилизация, наука, история,
    което, накратко, е изразено в името „Китай“, под което е най-известна на Света, днес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.