Кирил Павликянов

Император Теофил (813 - 842 г.) отправя прокламация, миниатюра в хрониката на Скилица, XI в.

Политическа теория на Източната римска империя – пета част

Време за четене: 21 минути Противно на съвременната практика, организацията на държавната власт във Византия се основава върху принципа, че всяка власт произтича от императора, който обединява в ръцете си и трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна.

Политическа теория на Източната римска империя – четвърта част

Време за четене: 28 минути Беше споменато, че изборът и встъпването във власт на всеки император е дело, поне теоретично, на три сили - на синклита, на димите и на войската, които действат като представители на византийското общество. Тези три фактора, които съгласно политическата теория на Византия би трябвало да си съдействат енергично за избирането на върховния властник, имат коренно различен произход.
Изображение на император Василий II Българоубиец в триумфални дрехи. Ангели му слагат имперската корона, подчертавайки произхода на властта му.

Политическа теория на Източната римска империя – трета част

Време за четене: 4 минути Както красноречиво формулира проблема А. Рамбо, "толкова чудни дела на Промисъла или на Съдбата, толкова Давидовци, изникнали от земята и достигнали до императорския трон, даваха право на всеки селянин, занаятчия, войник или моряк във Византия да мечтае за императорската корона". Две са предпоставките, които не могат да бъдат пренебрегнати от кандидат-императора - православното изповедание и телесната невредимост.

Политическа теория на Източната римска империя – втора част

Време за четене: 26 минути На първо място спрямо Бога: властта трябва да е служба пред Бога. "Царстваш, служейки Богу и служиш Нему царствайки" - пише папа Лъв I на император Маркиан.

Политическа теория на Източната римска империя – първа част

Време за четене: 28 минути Би могло да се каже, че българският читател твърде малко познава историческото минало на Византия. И това е жалко, защото тя е държавно-политическа организация с огромен принос в културата на европейските народи. Онова, което българинът с гордост назовава собствена културна идентичност, в много голяма степен се дължи на досега и дълговековното културно общуване с византийската цивилизация.