Райко Алексиев – Фра Дяволо – убит заради карикатура

На 18 ноември 1944 г. Българската комунистическа партия убива гениалния Райко Алексиев – журналист, карикатурист, художник, фейлетонист.

Непосредствено след окупацията на България на 9 септември 1944 г. той е арестуван от комунистите и пребит до смърт на 18 ноември в мазето на Съюза на глухите на паметника „Левски“ – с 400 шамара от Георги Боков (бащата на Ирина Бокова) и ритници с ботуш в гениталиите от останалите червени садисти.

Райко Алексиев с псевдоними Фра Дяволо и Щуреца е виден български художник, карикатурист, фейлетонист; неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България.

Също така е и сътрудник на периодичните издания „Македония“, „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932 – 1944 г.). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони. Участва в няколко художествени изложби.

Алексиев става жертва на безмилостното прочистване на България от свободомислещи интелектуалци, предприето от комунистическата партия след преврата на 9 септември. Пребит е до смърт на софийска улица заради карикатура, представяща Сталин в ръка с брадва, от която капе кръв.

Месеци по-късно – през март 1945 г., е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от т.нар. народен съд по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти.

Формалният повод за присъдата е карикатура на Алексиев, представяща Сталин с брадва в ръка, от която капе кръв, както и заради вица, че английският каучук е еластичен, холандският още по-, но най-еластичен е руският галош, побрал 150 милиона души.

Много от българските интелектуалци, като Йордан Бадев, Данаил Крапчев и самият Алексиев вече са били убити и присъдите са издадени като вид „обяснение“ пред публичността за зверствата, на които са били подложени. Срещу тях свидетелстват 145 техни колеги, които се организират да ги оклеветят, за да запазят живота си и за да си осигурят места в новите казионни организации. Творбите на Фра Дяволо са забранени по време на комунистическия режим, а е реабилитиран едва след 1990 г.

На негово име е учредена през 2002 г. национална литературна награда за хумор и сатира, връчвана от община Пазарджик. Присъжда се на всеки три години, на 7 март, на български писатели за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.

Наградата могат да получат и чуждестранни автори за особени заслуги към българистиката популяризация, лично творчество в областта на хумора и сатирата, анализи и публикации, тематично свързани с България. Съществуват и съпътстващи конкурси за автори от област Пазарджик в три раздела – хумористична поезия, хумористична проза и карикатура.

На 27 февруари 2013 г. в негова чест е наречен ледник Алексиев в Антарктика.

Вечна слава на Щуреца!