Партизанският командир Васил Демиревски държи реч на площада в Дупница на 11 септември 1944 г.
На 24 август 1944 г. в местността Жабокрек в Рила планина т.нар. Рило-Пирински партизански отряд напада почивната станция на германски войници, обезоръжават и убиват българските войници, пазещи станцията и след това убиват около 20 немски войници.
Войниците на Вермахта са били болни или тежко ранени и не са носили оръжие. Избити са без съпротива, а станцията бива запалена [1] [2].
Група от 250 партизани напада почивна станция, където избива 18 невъоръжени ранени немски войници.
Същата група бяга панически и подпалва станцията, след което напада случайно минаващ по посока Рилския манастир автобус [3]. Стрелят по него, после свалят пътниците, сред които дъщерята на директора на „Гранитоид“, запалват го и бягат.
Тези „героични“ събития биват предадени от уста на уста и от век на век и до ден днешен се празнуват като героичен подвиг, даже бива построен музей. До ден днешен БКП, преименувала се на БСП чества това деяние и събира свои членове на мястото на събитието.

Боримир Фурнаджиев описва времената, в които се случва „епохалната“ битка:
Било е едно топло лято без военни действия в страната. Хората са работели работата си и животът си е вървял, както днес с типично българските надежди за добра есен и урожай, за богата зима и вино в бъчвите. Така поне ми го разказваха десетки хора, с които съм говорил в онзи край. Хора, които имаха роднини от избитите. Хора българи, работещи и обичащи държавата си в онези години. [4]
Според германския военен аташе в България нападението е срещу германски военни обекти и подразделения. Отразено е в 2 твърде секретни телеграми:
Телеграма № 03011
Обстановка относно бандите.
Стара България:
На 24 август в района на Рила (на 16 км. североизточно от Горна Джумая) са застреляни от бандити един германски старши лейтенант, трима войници и един германски инженер.* От изпратената срещу тях германска част има 1 убит и 13 безследно изчезнали. От Горна Джумая е изпратен германски отряд да търси безследно изчезналите.
Военен аташе в София (п) Хайнрих Геде
NAUS,T-78, R. 333, Fr., 290677-290678, фотокопие, машинопис, превод от немски език.
* Става дума за акцията на Рило-пиринския отряд срещу германски работилници и складове в местността Жабокрек (бел. ред.)
Телеграма № 03023
Обстановка относно бандите.
Стара България:
На 24 август банда с численост 100-150 души извърши нападение срещу германско подразделение за фронтово разузнаване на 65 км. югозападно от София.* Наши загуби: 6 души убити, няколко ранени. Материални щети: жилищните помещения, бензинът, взривните вещества са унищожени, респективно ограбени. Седем товарни автомобила са опожарени и разграбени.
Военен аташе в София (п) Хайнрих Геде
NAUS,T-78, R. 333, Fr., 290681, Фотокопие, машинопис, превод от немски език.
* Става дума за акцията на Рило-пиринския отряд срещу германско поделение, разположено в кочериновската почивна станция. (бел. ред.) [6]
Библиография
[1] Marshall Lee Miller, Bulgaria during the Second World War, , Издател Stanford University Press, 1975, ISBN 0804708703, стр. 197
[2] Божилов Ив. и кол., История на България, 1993, с. Епилогът на третото българско царство, Държавната криза 1941-1944, с. 718-719
[3] България 20 век., Алманах, редактор Панайотов Ф., Книгоиздателска къща „Труд“, София, 1999
[4] Какво е станало на 24 август 1944 г. при Жабокрек?
[5] Тошкова В., Котев Н., Стоименов Н., Николов Р., Нойков С., България своенравния съюзник на третия райх, сб. документи, С., 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец, с. 305, док. № 230, Из твърде секретна телеграма № 03011 на германски военен аташе в София генерал-майор Хайнрих Геде до главното командване на Сухопътните войски на вермахта за извършено партизанско нападение срещу германска военна част в България, София, 25 август 1944 г., 23 ч.
[6] Тошкова В., Котев Н., Стоименов Н., Николов Р., Нойков С., България своенравния съюзник на третия райх, сб. документи, С., 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец, с. 305-306, док. № 231, Из твърде секретна телеграма № 03023 на германския военен аташе в София генерал-майор Хайнрих Геде до главното командване на Сухопътните войски на вермахта за извършено партизанско нападение срещу германски военен обект в България, София, 26 август 1944 г., 23 ч.
[…] Както при Жабокрек в Рила планина, където на 24 август 1944 г. здрави мъже, нападат с бомби бинтовани германци, приковани от раните си към креватите, така и Жаблянов се нахвърли днес срещу преялите с власт “десни” гербаджии, неспособни да отвърнат на вероломството на нападателите. Извършителите на престъплението по (не)писаните закони на войната са ужасно горди и до днес с “подвига” при Жабокрек. http://voinaimir.info/ver2/2017/08/клането-в-жабокрек-срамна-страница-от… […]
Какво му е срамното? Не са знаели явно, че швабите са били осакатени. Но както и да е. За фашизма пощада няма!
Фашизъм има само в промития ти мозък, комунистическа отрепко. Ще дойде Видовден и за вас.