Как Луковмарш надхитри Столична община11 мин. време за четене

Луковмарш за поредна година бе забранен от Столична община, но организаторите намериха законен начин да се проведе.

19 години подред български граждани в София организират траурно шествие в памет на ген. Христо Луков, убит от бойна група на Българската комунистическа партия.

Последните няколко години Столична община води една все по-нечестна и ако съдим от решенията на българския съд, все по-незаконна борба срещу това траурно шествие. В следствие на опита на общината да спре шествието, през 2022 г. имаше не един, а цели три Луковмарша, които блокираха в продължение на часове целия център на столицата.

Историята

Кой е ген. Христо Луков? Герой, в съвсем буквалния смисъл на думата, от Първата световна война, благодарение на когото Кюстендил и днес е от тази страна на границата, а не е редом до Ниш, Цариброд и Босилеград. След войната, той продължава кариерата си като професионален военен и от 1935 г. е военен министър.

При неговото управление Царство България отхвърля Ньойския договор и създава своя силна армия, като заслугата за това е в голяма степен и на доброто му управление като министър.

През 1938 г., което е една година преди началото на Втората световна война (а не три, както дълги години твърди комунистическата пропаганда), той престава да е в активната политика и е пратен в запаса и в пенсия. С други думи, той не е активен политик още преди да започне конфликтът.

През 1942 г. Царство България вече от една година е съюзник на силите на Оста след избора или да пропуснем германските войски на юг към Гърция, или да споделим съдбата на съседна Югославия.

Тогава пенсионираният ген. Луков застава начело на СБНЛ – младежка, дясна, реакционна антикомунистическа организация, повлияна донякъде от идеите на италианските фашисти и германските национал-социалисти, но още през 30-те години премахнала свастиката като свой символ заради отношението на Адолф Хитлер към славяните и българите.

Според най-сериозния изследовател на десните организации в междувоенния период, Николай Поппетров, няма доказателства ген. Христо Луков да е бил с антисемитски позиции. Даниела Горчева също цитира голям брой аргументи против активно пропагандираната лъжа, че ген. Луков е бил антисемит. На сходно мнение е и историкът доц. Лъчезар Стоянов, както и има такова решение на българския съд.

Настоящето

БНС-„Еделвайс“ се явява идейният наследник на СБНЛ и преди 19 години, след панихида за ген. Луков в столичния храм „Св. Неделя“, старите легионери и младежите решават да започнат публичното събитие, за да почетат паметта на председателя на организацията, убит от комунистическата групировка. Начело на БНС тогава е Боян Станков, известен в медиите и с псевдонима си „Расате“. От над десетилетие този човек е изгонен от организацията и няма нищо общо с нея, заради съмнения за принадлежност към службите.

Настоящият ръководител на БНС е Звездомир Андронов, един нормален, уравновесен, грамотен и възпитан човек, ярко отличаващ се от медийния образ, създаван от противниците на организацията и за който спомага и явяването на избори с дублиращо име БНС – Нова демокрация, от Боян Расате, но нямаща нищо общо с организацията на Луковмарш.

През последните години срещу БНС се води институционална война

Тя е факт въпреки че организацияга не е партия и организира редица родолюбиви акции, поклонения. Членовете на БНС поддържат и почистват паметници и като цяло са, по мое мнение, една по-скоро полезна за обществото организация.

На събитията си не допускат пияни, наркомани, агресивни хора и като цяло, целят провеждането на цивилизовани, възпитани събития, независимо дали медиите ги гледат под лупа или не ги отразяват изобщо. Срещу нито една тяхна дейност обаче няма такъв негативен отзвук, както срещу траурното шествие, известно под името Луковмарш.

През последните няколко години това събитие катализира уличната десница, както и уличната левица.

Вече има ежегодно събитие против, на което се събират крайнолеви и леви активисти от новото и старото ляво. И докато левицата на улицата получава пълна подкрепа от парламентарно представените партии, искащите да почетат един български герой са сами и са подложени на непрестанен бараж от лъжи и обвинения.

На събитието, което аз лично посещавам от няколко години и имам хиляди снимки, не съм видял един пиян, въоръжен или носещ забранени от закона символи. Дори еин такъв човек не е допуснат не от полицията, а от организаторите, които целят да проведат траурно шествие през софийските улици, приключващо пред дома и лобно място на генерала. Последните няколко години Столична община с изрична заповед на кмета забранява това шествие в последния момент.

През 2021 г. заповедта дойде и шествието не се проведе, а вместо това полицията разби на групички по 10-тима души участниците, а факлите бяха запалени само пред къщата. Български съд отхвърли заповедта на кмета, забраняваща шествието.

Така на 12 февруари на пилоните се събраха присъстващите, а организаторите решиха да се съобразят с общината и да не палят факли, като израз на добра воля, а само да проведат шествието. И точно в момента, в който шествието започна да се формира в колона, дойде кметски наместник, обявяващ прекратяването на събитието – нещо, което ще бъде оспорено в съда и вероятно ще има същия ефект, какъвто имаха и сходните дела през годините.

Организаторите обаче извадиха коз от ръкава си, с който оставиха безмълвни общинските служители и хилядите полицаи, охраняващи събитието.

Допускайки подобна забрана в последния момент, организаторите бяха подали три заявления за протести по едно и също време, в три части на града, с три различни теми.

На площад „Славейков“ протестът е срещу високите сметки за електричество под надслов „Ще ви спрем тока!“.

Вторият протест е под надслов “Не на войната! Мир и любов по земята!” на Попа, а третият е в подкрепа на македонските българи под надслов “За историческата истина – срещу историческите фалшификации и манипулации!” на пл. „Св. Неделя“.

Така вместо един Луковмарш, който да премине за час по софийските улици, имаше цели три марша, всеки от които съставен от стотици младежи.

Лозунгите, които бяха скандирани, бяха „Генерал Христо Луков“, „Всички комунисти, на съд, на съд, на съд – България поема по национален път“, „За България – Свобода или смърт!“ и „Мизия-Тракия-Македония“, показващо, че събраните хора имат отношение и по настоящия македонски въпрос.

Трите марша огласиха целия център на града, блокирайки движението и транспорта, движейски се по-бавно нарочно. В крайна сметка, опитът на общината да прекрати събитието го направи най-успешното и едно от най-масовите в историята му… досега.

Бъдещето

Луковмарш ще се проведе и догодина, и годината сред това, и след това. Паметта на ген. Луков ще продължи да бъде почитана, а шествието ще нараства и рано или късно държавата и общината ще спрат да му се противопоставят и да го спъват всячески, със законни и полузаконни мерки.

Защо вярвам така ли? Защото организаторите и участниците, противно на непрекъснато налагания стереотип, не са някакви зли хора, не мразят, не искат да убиват. Те са нормални, работещи българи, със семейства и професии, но са и нетолерантни – а знаем, че най-нетолерантното малцинство накрая печели.