За „фашизма“ в България до 1944 г. – откъс от „Пътят“ на Никола Шайков

Никола Шайков от село Делчево е бил близък съратник на водача на ВМРО Иван Ми­хайлов. Шайков успява да се спаси от комунистическите куршуми, кирки, лопати и напалени варници, като емигрирал в Канада. В своята автобиографична книга той описва целия си живот, включително и процесът срещу него след окупацията на България на 9 септември 1944 г.

Споделям следния откъс от книгата му „Пътят“, който е много показателен как са изглеждали заседанията на „народния“ съд.

– Ти фашист ли си, бай Димитре?

Изправяйки се и гледайки Кръстю Андонов право в очите, той каза високо и ясно:

– Да. Щом всички тук, които съдите са фашисти, значи и аз съм такъв. Гордея се, че в този момент се намирам между тях, а не между вас! Всички те са добри и честни хора!

В залата настъпи оживление, а съдиите свъсиха вежди. Неговият съселянин Иван Гулев, в качеството си на съдия го запита:

– Ти, бай Димитре, какво разбираш под думата фашист?

– До момента на моето арестуване аз не я знаех тая дума и никога не бях я чувал. Преди да дойдете вие на власт, никой на никого не викаше фашист.

Но когато дойде на власт вашата партия, разбрах, че аз и много други хора сме фашисти. Така ни именуваха онези, които казваха за себе си, че са комунисти. Вие, откакто взехте властта, започнахте да делите хората на фашисти и комунисти, а след както не съм комунист – значи съм фашист.

Според вашите разбирания, фашисти са тези, които са добри стопани, не пиянстват, не крадат, не закачат чуждите жени, а работят от тъмно до тъмно.

А комунисти са тия, дето не им се работи, които крадат и пребиват имотните, за да им вземат имота. Те нямат нищо, защото никога през живота си не са работили. Те са тези, които псуват, бият, пиянстват и викат „Смърт на фашистите!“

С тези думи бай Димитър си подписа присъдата. Неговото прочувствено слово предизвика такава ярост в състава на съда, че всички започнаха да жестикулират срещу него, а пияният прокурор Стайков изрева:

– Смърт за това Михайловистко куче!

При такава „делова“ обстановка се провеждаха заседанията на „народния“ съд в Неврокоп…

Откъсът е от автобиографичната книга на Никола Шайков „Пътят“, която може да бъде поръчана от тук.