Колхози и работещите в тях вече безимотни селяни – най-доброто описание за немощта на комунистическата икономика и идеология.
Съветският съюз национализира обработваемата земя в колхози, но е малко известен факт, че оставят около 3% извън колективните ферми. Тази частна земя произвежда около 1/3 от земеделската продукция в СССР1.
Колхоз (от коллективное хозяйство) е форма на колективно селско стопанство в СССР, при която производствените средства (земя, оборудване, животни, семена и др.) са съвместна собственост и резултатите на труда се разпределят според общото решение на участниците.
Колхозите съществуват паралелно с държавните стопанства, наречени совхози. Двете форми възникват в резултат на насилствената колективизация на земи, проведени след Октомврийската революция през 1917 г. като противоположност на феодализма и индивидуалното селско стопанство2. Това практическо приложение на марксистката икономическа мисъл води до няколко големи глада, сред които и Голодомора в Украйна, както и масов недостиг на земеделска продукция през цялото съществуване на системата.
За да се избегне масовия глад, СССР не си присвоява цялата обработваема земя, оставяйки едни 3% за частно ползване, които обаче произвеждат 1/3 от цялата земеделска продукция на страната. Това е поредното доказателство колко по-добре работят хората, когато го правят за себе си.
Пропаганден плакат „Другарю, ела с нас в колхоза!“, В. Кораблева, 1930 г.
Колхозникът е получавал дял от продукцията и възнаграждение, според работните дни, докато совхозникът е бил на заплата.
В действителност колхозниците са получавали парично възнаграждение много рядко. Към 1946 г. 30% от колхозите не са възнаграждавали с пари, а 73% са изплащали под 500 грама зърно на работен ден3. Освен това колхозът е бил задължен да продава зърно на държавата при фиксирани цени.
Членовете на колхоза са имали право да разполагат с малко частна земя и животни. Площта на земята е била различна из различните части на Съветския съюз, но обикновено е била около 4 декара. Преди революцията селянин с по-малко от 55 декара земя се е считал за твърде беден, за да издържа семейство. И все пак ако колхозникът не е извършвал задължителния минимум работа, той е подлежал на наказания, включващи отнемане на частната земя или 1 година затвор в трудов лагер4.
В колхозите, както и в совхозите, на членовете им е било забранено да напускат кооперацията или пък да мигрират от селските райони към градските. Така селяните остават неразделно свързани с колхозите и совхозите в продължение на поколения, точно както селяните в Руската империя са били собственост на местния феодал и не са имали свобода на движение. Просто сега робството е било под лозунги за братство и равенство, под ръководството на Комунистическата партия.
Библиография
1. C.A. Knox Lovell, “The Role of Private Subsidiary Farming during the Soviet Seven-Year Plan, 1959-65” Soviet Studies 20, no. 1 (1968): 46-66.
2. Exile and Discipline: The June 1948 campaign against Collective Farm shirkers by Jean Levesque, с. 13.
3. Caroline Humphrey, Karl Marx Collective: Economy, society and religion in a Siberian collective farm, Cambridge University Press, Кембридж (1983), с. 96.
4. Leonard E. Hubbard, The Economics of Soviet Agriculture, Macmillan, Лондон (1939), с. 233.
