За неефективността на колхозите в СССР и за частните стопанства, които са изхранвали населението

Време за четене: 2 минути

Съветският съюз национализира обработваемата земя в колхози, но е малко известен факт, че оставят около 3% извън колективните ферми. Тази частна земя произвежда около 1/3 от земеделската продукция в СССР1.

Колхоз (от коллективное хозяйство) е форма на колективно селско стопанство в СССР, при която производствените средства (земя, оборудване, животни, семена и др.) са съвместна собственост и резултатите на труда се разпределят според общото решение на участниците. Колхозите съществуват паралелно с държавните стопанства, наречени совхози. Двете форми възникват в резултат на насилствената колективизация на земи, проведени след Октомврийската революция през 1917 г. като противоположност на феодализма и индивидуалното селско стопанство2. Това практическо приложение на марксистката икономическа мисъл води до няколко големи глада, сред които и Голодомора в Украйна, както и масов недостиг на земеделска продукция през цялото съществуване на системата.

За да се избегне масовия глад, СССР не си присвоява цялата обработваема земя, оставяйки едни 3% за частно ползване, които обаче произвеждат 1/3 от цялата земеделска продукция на страната. Това е поредното доказателство колко по-добре работят хората, когато го правят за себе си.

Пропаганден плакат "Другарю, ела с нас в колхоза!", В. Кораблева, 1930 г.

Пропаганден плакат „Другарю, ела с нас в колхоза!“, В. Кораблева, 1930 г.

Колхозникът е получавал дял от продукцията и възнаграждение, според работните дни, докато совхозникът е бил на заплата. В действителност колхозниците са получавали парично възнаграждение много рядко. Към 1946 г. 30% от колхозите не са възнаграждавали с пари, а 73% са изплащали под 500 грама зърно на работен ден3. Освен това колхозът е бил задължен да продава зърно на държавата при фиксирани цени.

Членовете на колхоза са имали право да разполагат с малко частна земя и животни. Площта на земята е била различна из различните части на Съветския съюз, но обикновено е била около 4 декара. Преди революцията селянин с по-малко от 55 декара земя се е считал за твърде беден, за да издържа семейство. И все пак ако колхозникът не е извършвал задължителния минимум работа, той е подлежал на наказания, включващи отнемане на частната земя или 1 година затвор в трудов лагер4.

В колхозите, както и в совхозите, на членовете им е било забранено да напускат кооперацията или пък да мигрират от селските райони към градските. Така селяните остават неразделно свързани с колхозите и совхозите в продължение на поколения, точно както селяните в Руската империя са били собственост на местния феодал и не са имали свобода на движение. Просто сега робството е било под лозунги за братство и равенство, под ръководството на Комунистическата партия.


Библиография

1. C.A. Knox Lovell, “The Role of Private Subsidiary Farming during the Soviet Seven-Year Plan, 1959-65” Soviet Studies 20, no. 1 (1968): 46-66.

2. Exile and Discipline: The June 1948 campaign against Collective Farm shirkers by Jean Levesque, с. 13.

3. Caroline HumphreyKarl Marx Collective: Economy, society and religion in a Siberian collective farm, Cambridge University Press, Кембридж (1983), с. 96.

4. Leonard E. HubbardThe Economics of Soviet Agriculture, Macmillan, Лондон (1939), с. 233.

Сподели
Default image
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

3 Comments

  1. […] Социализмът е рожба на Новото време и приема много от идеите на Просвещението, под чийто флаг се осъществяват буржоазните революции. Той се бори на страната на либерализма против абсолютизма през Френската революция от 1789 г., макар все още да не е бил оформен в стройна идеология – нещо, което ще се случи половин век по-късно под ръководството на Маркс и Енгелс. Впоследствие обаче социализмът бързо се разграничава от либерализма. Червената идеология си поставя за цел разрушаването на новопоявилите се капиталистически отношения, докато той – опазването на естествените права – на живот, свобода, и частна собственост. […]

Leave a Reply