Плисецкая: Комунизмът е по-лош от фашизма

Москва. СССР. Балерината от Болшой театър Мая Плисецкая изпълнява танца „Умиращ лебед“. Снимка ТАСС / Александър Конков

Световно известната руска балерина Мая Плисецкая (1925-2015 г.) разказва малко известни факти за живота на семейството си. Отгледана е от леля си, защото майка ѝ заедно с едногодишното ѝ братче-кърмаче са пратени в концентрационен лагер (ГУЛАГ) за 10 години.

Мая и нейната майка запазват фамилията на убития Михаил Плисецки, въпреки всичко, и така запазват неговата памет.

През 2004 г. Плисецкая дава интервю пред руския журналист Владимир Владимирович Познер, в което говори и за политиката. Интервюто е в предаването «Весьма влиятельные персоны» („Доста влиятелни хора“) на «Первом канале». В него тя казва нещо, което шокира руската общественост – че според нея комунизмът е по-лош от фашизма:

Плисецкая: Какво е комунизъм, какво е социализъм – за мен лично той е по-лош от фашизма, но те тогава не го разбираха и искрено вярваха в него.

Познер: Когато казвате, че за вас лично той е по-лош от фашизма, това е така, защото вие лично не сте се сблъскали с фашизма или по някаква друга причина?

Плисецкая: Не, през дългия си живот съм наблюдавала и двете – фашизмът беше открит, а комунизмът – прикрит. Това, което, да речем, са правили в концентрационните лагери, е било известно на всички. Това, което се е вършело в концентрационните лагери и затворите на НКВД, не е било известно на никого – то е било прикривано.

Хората не знаеха, прикриваха се, лъжеха и т.н., но не мисля, че е било по-добре. И не мисля, че е имало по-малко жертви, а че те са повече, много повече.

Нямам никакви щастливи думи за това. Германците правеха това, което им се казваше да правят, докато при нас го правеха, дори и без да им е заповядано. Това е – хубаво е да опиташ, да убиеш, а и те го искаха. И, разбира се, ако Сталин официално беше извикал „Избийте евреите!“, никой нямаше да се поколебае.

Познер: Вероятно майка ви също е пострадала, след като баща ви е бил арестуван?

Плисецкая: Майка ми беше в изгнание в продължение на осем години.

Първоначално е в затвора в Бутир, а след това е преместена, подобно на други съпруги на врагове на народа. Те са откарани с влак за телета до Централна Азия. Беше с бебе, а в този ГУЛАГ имаше шест хиляди съпруги. Те нямаха свои лични досиета, просто бяха съпруги на врагове на народа, така да се каже. Там те не знаеха, че 10 години без право на кореспонденция не е вярно, а съпрузите им са били застреляни. Те не знаеха, че всички вече са вдовици.