Расколниколов

Расколниколов е псевдонимът на автора, стоящ зад блога "Просто Приказки". Поради лични съображения предпочита да остане неназован.
Картината "Пътят къв Рая, пътят към Ада" (Road to Heaven, Road to Hell), Снимка: Thomas Hawk

„Лукавите нечовеци“

Войната в Украйна ме убеди, че става въпрос за нещо съвършено различно. Българският политически коментариат не е невинно глуповат. Не е наивен. Не е дори неук. Политическият коментариат, настанил се удобно по върховете на българската журналистика и перформативната ни “интелигенция”, която съществува единствено като функция на собственото си его, ненавижда българина. Политическият коментариат е отвратен от своя сънародник. Ако можеше, на мига би го заменил с купчина неодушевени машини, стига те поне на повърхността да демонстрират посредственото ниво на дискурс на един среднообразован възпитаник на либералната интелектуална школа.

Смелият нов свят на анархичната геополитика

Нещо се промени фундаментално в международната политика и международните отношения. Наблюдаваме края на една система от абстракции, които досега диктуваха съприкосновението между глобалните сили и техните съюзници. Наблюдаваме края на формата на глобализация, изграден върху концепциите за върховенство на закона и зачитане на условни споразумения между държави и организации. Защото всичко се основава върху добросъвестността на участниците. А добрата съвест се изчерпа. И оръжията отново лъснаха.

Кой-кого в Канада?

Западното ляво не може повече да има претенции, че защитава, или че изобщо разбира, работническата класа. То е движение на подпухналата частна мениджърска класа, на гражданите, които работят в удобен офис и рядко излизат от зоната си на комфорт в социален план, а идеята им за мобилност е борбата за повишение от посредствената си позиция към една малко по-малко посредствена такава в същата компания или пък в рамките на държавния апарат. Класа на индивиди, заклещени перманентно в своето зависимо положение, в което над тях има непоклатими авторитети от най-грандомански, морализаторски тип, а под тях винаги има някой, който да бъде тъпкан и унижаван – по възможност “шепа нещастни фашисти”, които да са универсалното превъплъщение на модерното зло, така че и страничният наблюдател да не изпитва прекалено голямо съжаление към тях.