Казусът с могилния некропол в ж.к. Левски-Г
От регистрираните още в края на XIX век 7 могили с течение на времето броят им намалял на 6, после на 5 и, а днес човек може да забележи вече едва 4.
Цветозар Йотов е завършил бакалавър по археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 2013 г. През 2016 г. защитава магистърска теза по средновековна археология на тема "Поява и развитие на централните места във Влахия през ХIV–ХV век (по археологически данни)". Работил като специалист археолог на редица редовни и спасителни разкопки. От 2015 г. e на работа в Регионален исторически музей – София, като понастоящем заема длъжността на гл. уредник в отдел "Фондове". От 2019 г. докторант към Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" (София). Има специален интерес към българското културно-историческо наследство в земите на север от река Дунав.
90 години: Музеят на София
През 2018 г. се навършват 90 години от учредяването на музейна институция на столичния град. Още от началото на своята чисто събирателска дейност, та до наши дни, музеят изминава своя дълъг и много често нелек път на развитие, белязан от различните перипетии на бурния ХХ век. През цялото това време негова основна грижа и задача винаги е била да издирва, проучва, опазва и съхранява историческата памет на София.
Западните покрайнини в България (1941-1944 г.)
През пролетта на 1941 г. всички българи в Покрайнините изваждат скритите по мази и тавани български трибагреници, за да посрещнат българската армия, която идва да освободи своите поробени братя и сестри. Още преди това да стане факт много млади българи от Покрайнините успяват да си пробият път през телените мрежи и да стигнат до София, за да се запишат като доброволци в армията.
Западните покрайнини преди и след Ньойския договор. Основаването на ВЗРО „Въртопъ”
От западната българска граница са откъснати земи изцяло населени с българи – 2 града и 122 села от Кулско, Царибродско, Трънско и Босилеградско.
Забравените българи от Западните покрайнини
Днес поради стечение на различни обстоятелства (най-вече политически) сред българското общество историко-географската област Западни покрайнини е или слабо позната, или напълно неизвестна. За жалост много от сегашните млади хора дори не са и чували за траура, хвърлен от Ньойския диктат (27.ХІ.1919 г.) върху България, и мъката на българското общество от началото на миналия век по изгубените земи и почернените си братя.
Почит към паметта на българските офицери в Босилеград
Това, което предлагам на вашето внимание, е съвсем кратък анонс на Културно-информационния център на българите в…
Дни на предците – Плиска, 2-4 юни 2017 г.
На 3 юни 2017 г. насред руините на старинна Плиска, за шеста поредна година се…
Основи на руското вмешателство на Балканите през 1829 и 1876 г. и някои последици от него
Първият се отнася до политическия статут и развитие на княжествата Влахия и Молдова (Румъния) след подписването на Одринския мирен договор на 14.IX.1829 г. между Русия и Османската империя. В своето изложение докладът на английския консул Самуел Гарднър напълно кореспондира с написаното от нашите национални дейци Георги Раковски, Христо Ботев, Захари Стоянов и др. по повод руската "добронамереност" към българите още през XIX в.
Урбанизацията и видовете градове във Влахия през XIV-XV век – българската следа
Всеки от нас е учил история и е виждал картите от Средновековието, в които българската държава е заемала огромни земи на север от Дунав - т.нар. Отвъддунавска България. Там в продължение на векове са живели българи, но за съжаление нашата историография някак забравя да говори за тях. Техният бит, съградените от тях градове, църкви, паметници са слабо познати. С тази и с подобни статии ние целим да популяризираме този момент от историята.
Средновековната църква „Успение Богородично“ до с. Раждавица, Кюстендилско
На около 3 км северозападно от село Раждавица, Кюстендилско, се намира малката църква „Успение Богородично“. Разположена е на десния бряг на река Струма, в местността Селище и е обявена за паметник на културата от национално значение.