Текстът на Цветозар Йотов е публикуван в Том 8 на годишника на Музея на София, посветен на 90-тата му годишнина. Сборникът съдържа мултидисциплинарни изследвания по различни теми и проблеми от областта на историята, археологията, етнографията, антропологията, архивистиката, историята на изкуството, архитектурата и градоустройството, консервацията и реставрацията, туризма и културните маршрути, музеологията и културния мениджмънт, които биха представлявали интерес за всеки, заинтригуван от актуалното проучване и опазване на културно-историческото наследство на град София и Софийска област. Може да се сдобиете с него и да прочетете още много наистина интересни статии.
Кратко въведение в проблематиката
Могилният некропол Седемте могили в м. Подуенски герен се намира в ж.к. „В. Левски – Г“, кв. 22, район „Подуене“, гр. София, Столична община, в близост до бул. „Владимир Вазов“ [вж. Фиг. 1]. Но от първоначално регистрираните още в края на XIX век 7 могили с течение на времето броят им намалял на 6, после на 5 и, ако днес човек реши да се разходи на място и да ги потърси, може да забележи вече едва 4 от тях. Те са разположени в постепенно оформилото се в последните десетилетия каре между улиците „Поручик Георги Кюмюрджиев“ (на север), „Поп Груйо“ (на запад), „Станислав Доспевски“ (на изток) и бул „Владимир Вазов“ (на юг) [вж. Фиг. 3][i].
Съгласно §10, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното наследство (ЗКН) могилите притежават статут на единични археологически недвижими културни ценности с категория „национално значение“.
Според прегледаната налична документация, съхранявана в Научния архив на Регионален исторически музей – София[ii], може да се потвърди, че Седемте могили в м. Подуенски герен са били регистрирани и декларирани като археологически паметници на културата още през 50-те години на миналия век[iii].
Когато това е направено, всички могили от некропола са били обозначени с по 4 маркировъчни блокчета с приблизителен текст: „Тракийска надгробна могила – паметник на културата. Забраняват се всякакви изкопни намеси в паметника“ (Справка 2014: 1–2, т. 5, е). И днес при няколко от могилите в ж.к. „В. Левски – Г“ – а също и тези в ж.к. „В. Левски – В“ – все още могат да се видят на място запазени фрагментирани и/или цели съответните маркировъчни блокчета [вж. Фиг. 2]. Обикновено тези блокчета са били поставяни по периферията на могилите – в краищата на диаметъра им с посоки изток-запад и север-юг. От друга страна според извадка от допълнително приложената информация в идентификационните картони на НИПК става ясно, че могила № 2 е била частично проучена[iv] през 1942 г., а могила № 5 е била унищожена заради оформянето на дворни парцели през 1947 г. (Протокол 2019: 2).
В средата на миналия век статутът на въпросните археологически недвижими културни ценности постепенно започва да се урежда в юридическо отношение (вж. Протокол 2019: 6). Според извлечение от Регистъра на недвижими културни ценности и от Националния документален архив на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН)[v] още през 1955 г. във в. „Известия“ (бр. 73) е публикуван Протокол № 1 от 1955 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, в който са изброени и публично обявени различните археологически, исторически, архитектурни и художествени паметници на територията на Софийския градски народен съвет. В раздел „Археологически паметници на културата“, буква „А“ („С национално значение“), т. 6 са обявени: „Седем могили в Подуене, местността Подуенски герен“. Последва Разпореждане на Министерски съвет № 1711 от 22 октомври 1962 г., с което всички селищни и
надгробни могили в България, както и средновековните отбранителни валове се обявяват за паметници на културата от национално значение.
През 1979 г., във връзка с изграждането на бул. „Владимир Вазов“, e извършено и първото спасително археологическо проучване на една могилите от служители на Музея за история на София (МИС) – дн. РИМ–София. След това некрополът е изоставен като археологически обект, вследствие на което започват различни като интензивност и периодичност иманярски дейности и постепенно на територията му са се оформили незаконни жилищни и сметищни площадки. Това положение довежда до подаването на редица граждански сигнали за състоянието на могилите, което налага извършването на оглед на място през 1983 г. и първото картиране на некропола от гл. уредник в отдел „Археология“ К. Шалганов за Научния архив на МИС. Тогава той регистрира на терен, че част от могилите (а преди това – през 50-те години – всичките) са били обозначени с маркировка като паметници на културата. В годините след неговия оглед информация за положени грижи по опазването на некропола и пространството около него от страна на компетентните органи няма.
Макар и по смисъла на действащото тогава законодателство в областта на културно-историческото наследство некрополът в ж.к. „В. Левски – Г“ да попада в графата на „недвижим паметник на културата“[vi], който трябва да бъде „общонародно достояние“ и да се намира „под закрилата на държавата“ (чл. 2 от ЗПКМ), остава открит въпросът коя всъщност е институцията (министерство, община, музей и пр.), която трябва да полага грижи по опазването на неговите териториални граници и да съблюдава и методически ръководи неговото постепенно археологическо проучване; да определи дали това проучване трябва да бъде поетапно редовно (с цел проучване съдържанието на всички могили), или да се предприемат цялостни спасителни разкопки според предвидените от местната власт бъдещи строителни планове за облагородяването инфраструктурата на квартала.
Към днешна дата въпросът за статута на могилния некропол в м. Подуенски герен стои все още отворен. В края на 90-те години, във връзка с възвръщането на земите, на които е разположен, на частни лица, на място са правени и други спорадични огледи от служители на Националния археологически институт и Музея за история на София за състоянието на обекта. С циркулярно писмо изх. № 545 от 27 февруари 2001 г. НИПК декларира за паметници на културата всички (новооткрити) археологически обекти на територията на страната и същевременно потвърждава статута на до момента регистрираните и вече известни археологически недвижими културни ценности (Протокол 2019: 7). Районът около некропола обаче започва постепенно да се застроява.
От някога съществувалите 7 бр. могили (обявени във в. „Известия“) към настоящия момент на терен се виждат ясно 3 бр. могили (№№ 1, 4 и 3), и остатъците от частично проучена през 1942 г. и нарушена след 2012 г. могила № 2. Намеренията на собствениците на земята да инвестират в нейното бъдещо застрояване, както и разрушаването на част от могилите провокират подаването на няколко спорадични граждански сигнала на местни живущи в квартала до институциите.
В началото на новия XXI век между могили №№ 1 и 2 започва изграждането на плувно-развлекателен комплекс „Варадеро“ (открит през 2003 г.), без той да е бил предхождан от предварителни археологически наблюдения или разкопки, както е заложено в чл. 147, ал. 5, т. 2 от ЗКН[vii].
През 2001 г. се провежда спасително археологическо проучване от Д. Арге (НАИМ–БАН) на една друга подобна надгробна могила, която обаче не е част от въпросния „комплекс“ от 7 могили, но е в непосредствена близост до него. През 2009 г. се извършва геодезично заснемане и геофизично проучване на четири от могилите в Подуенски герен от екип на доц. д-р Л. Вагалински (НАИМ–БАН). През м. март 2014 г. К. Шалганов (ОКИ „МИС“) прави повторен оглед на терен относно възникналата ситуация с една от могилите, която попада в частен имот, чийто собственик има инвестиционни намерения към терена. Пак през същата година голяма част от насипа на могила № 2 е унищожен нерегламентирано до нивото на съвременния терен вероятно в следствие на иманярска дейност. Във връзка с подадени сигнали и констатирани нарушения на терен МВР информира Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ГД „ИОКН“) към Министерството на културата с писмо с вх.№ 09-02-189/02.07.2014 г., че е образувано досъдебно производство ЗМ 829/2014 г. по описа на 05 РУ – СДВР във връзка разрушаване на недвижима културна ценност на територията на гр. София, в ж.к. „В. Левски – Г“, м. Седемте могили.
В последствие до 05 РУ – СДВР е подаден отговор с писмо на НИПК с изх. № 0400-69/12.11.2015 г. на поставени въпроси във връзка с ДП № ЗМ 829/2014 г. по описа на 05 РУ – СДВР, образувано за престъпление по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 2 от Наказателния кодекс (Протокол 2019: 4). Към края на 2017 г. в пространството между могили №№ 1 и 4 – в парцел на ъгъла на ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев“ с ул. „572-ра“ – е започнато строителството на нова жилищна сграда [вж. Фиг. 3].
Предварително археологическо наблюдение на този обект също не е било предписано. Важно е да се отбележи, че нито една от могилите в ж.к. „В Левски – Г“, макар и отдавна известни в научните и обществени среди, до момента не е регистрирана в АИС „Археологическа карта на България“, а относно границите на некропола, който те сформират – за него все още няма законово установен и определен териториален обхват според местоположението му като вид охранителна зона за опазване на недвижими културни ценности с категория „национално значение“ по подобие на охранителните зони на ИАР „Сердика–Средец“ в стария исторически център на София. Също така никога не са и давани предписания за опазване територията на некропола както по реда старата Наредба № Н–12 от 21 ноември 2012 г. на министъра на културата за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния регистър на недвижимите културни ценности[viii], така и по реда на новата, отменила я, Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. на министъра на културата за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности[ix] (вж. Протокол 2019: 7).
Така се стига до края на 2018 г., когато все още запазените могили №№ 1, 2, 3 и 4 заедно пространството между тях са разграфени с бетонни колчета и подготвени вероятно за бъдещи строителни намерения. Тези действия провокираха и подаването на нов граждански сигнал до РИМ–София през пролетта на 2019 г., във връзка с който се сформира и експертна комисия под ръководството на служители от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за цялостно изясняване на ситуацията около могилния некропол.
Всичко описано дотук провокира и интереса на автора на настоящата статия да обобщи в следващите редове възникналия през последните десетилетия казус за Седемте могили в м. Подуенски герен. На първо място ще се проследи „ранната история“ на регистрирането на некропола според наличната документация в Научния архив на РИМ–София, като допълнителна информация бе издирена в по-стари изследвания, публикации и други архивни материали по темата. На второ място ще се представят резултатите от археологическите проучвания на две могили в кв. „В. Левски“ (през 1979 г. и през 2001 г.), едната от които е част от въпросния могилен некропол, намиращ се северно от бул. „Владимир Вазов“. А накрая ще се направи опит да се изясни и актуалния статут на тази група археологически недвижими културни ценности както според старата документация, така и според последното експертно становище на горецитираната комисия от 2019 г. Ще се обобщят също и различните проблеми при опазването на могилния некропол през годините и тяхното възможно бъдещо разрешаване[x].
Местоположение на надгробните могили в м. Подуенски герен
Съгласно информацията в идентификационните картони на НИПК, съставени въз основа на компилирани данни от различни като година на издаване стари топографски и други карти, могилният некропол, се състои от група от 7 могили и се намира в местност, имала няколко наименования през годините – Изворо, Подуенски герен, Долни герен или Седемте могили, като към настоящия момент тя се нарича Петте могили (Протокол 2019: 2 сл.). В края на XIX век тази местност се е намирала далеч извън пределите на новата българска столица и много след землището на тогавашното с. Подуене в посока североизток. Постепенно през следващите десетилетия най-близките софийски села започват да се приобщават към града и редом с тях да се обособяват няколко нови квартала до и отвъд коритото на Слатинска река. Ето накратко историята на формирането на днешния кв. „В. Левски“ въз основа на данните от някои стари карти и градоустройствени планове на столицата.
На плана на София от 1878 г., съставен непосредствено след Освобождението [вж. Фиг. 11], като местоположение въпросните могили се намират доста на изток от града – между селата Подуене, Слатина и Враждебна, недалеч от Орханийското шосе (дн. бул. „Ботевградско шосе“), като отбелязаният им брой е само 6. До края на 20-те години на миналия ХХ век в посока изток – по протежението на „Орханийско шосе“ северно и южно от него – гр. София се разраства само до коритото на Слатинска река, приобщавайки към себе си с. Подуене като нов квартал. Така например в топографска карта от 1933 г. се посочва едно от многото наименования на интересуващата ни местност – Изворо, която тогава се намирала далеч след края на града, но местоположението на могилите не е представено, поради което се наложи те да бъдат добавени [вж. Фиг. 12].
Обособяването на нов столичен квартал, разположен източно от Слатинска река и от двете страни на „Орханийското шосе“, започва след 1934–1935 г., като му е дадено име според главната пътна артерия, около която се развива [вж. Фиг. 13а]. Първоначално границите на кв. „Орханийското шосе“ в северна посока към Стара планина са се простирали до тогавашните и днешни улици „Велбъжд“ и „Хан Кардам“ и такива остават през 40-те до средата на 50-те години на миналия век [вж. Фиг. 13б; Фиг. 14].
Явно в края на 40-те години кварталът е преименован на Апостола на свободата Васил Левски. През следващите три десетилетия са прокарани няколко нови улици в северна посока, успоредни на вече съществуващата „Велбъжд“ – „Летоструй“, „Благой Попов“, „Безименна А“ и др. [вж. Фиг. 15]. След изграждането на бул. „Владимир Вазов“ в края на 70-те и началото на 80-те кв. „В. Левски“ започва своето стремително разширение и северно от него – към м. Подуенски герен/Седемте могили [вж.Фиг. 16]. Обособената нова част отвъд булеварда – ж.к. „В. Левски – Г“ – през 90-те години е прекръстена на ж.к. „Металург“ към кв. „В. Левски“ [вж. Фиг. 17а; Фиг. 17б], а днес тя е отново известна със старото си наименование от 80-те.
През първите десетилетия след Освобождението, макар и като сравнително нова и млада наука, археологията постепенно се утвърждава в България и бързо напредва в своето развитие, черпейки непрестанно опит от достиженията на останалия академичен свят. В началото на миналия ХХ век редом с чисто кабинетните научни изследвания за миналото на столичния град и във връзка с бъдещото му градоустройствено обновление и разширение из Софийско започват да се провеждат различни по своя характер теренни обходи с цел да се опишат и картират известните и неизвестни археологически старини, все още запазени до този момент като остатък от различни исторически епохи.
Обобщавайки събраните материали и документация в своя статия, археологът Р.
Попов посочва, че броят на могилите около тогавашна София „прѣвишава числото 120“ [вж. Фиг.18] – те „сѫ пръснати единично или пъкъ образуватъ малки и голѣми групи“ и с тях „е обсипано почти цѣлото поле“ (Попов 1921: 23 сл.). Още по време на експедициите на терен той констатира различни проблеми, свързани с актуалното състояние на този тип археологически обекти тогава. Не е бил малък броят на вече разкопаните частично или систематично и поетапно могили от иманяри. В други случаи пък върху площта могилите и/или в пространството между тях са били извършвани (и продължавало да се извършават) на няколко пъти в годината разнообразни по вид земеделски дейности, тъй като те попадали в границите на различни обработваеми площи. Най-често това била оран, която значително може да увреди височината и съответно диаметъра на дадена могила и респективно безвъзвратно да унищожи съхранените в нея културни пластове от миналото. Ситуация, аналогична с проблемите при опазването на много от археологическите обекти и днес. Така близо пет десетилетия след Освобождението, поради различно стеклите се исторически, политически и икономически обстоятелства, идеите за целенасочени научни проучвания на могилите в Софийско в крайна сметка не се реализират: „Прѣдвидъ на това, че тѣ сѫ отъ голѣмо значение на миналото на страната ни, тѣхното разкопаване и проучване се налага“ (Попов 1921: 30). През последващите десетилетия на ХХ век планирани редовни разкопки също не са планирани и извършени, като ситуацията остава такава и към днешна дата.
Разположението на регистрираните през 20-те години от Р. Попов обекти е различно [вж. Фиг. 19]. Няколко от тях са в непосредствена близост до тогавашна София, докато други са доста далеч от нея в посока север, запад и изток, като най-крайните от тях достигат до подножието на височините, с които се очертават границите на Софийската котловина: „По-интересни групи отъ могили срѣщаме на изтокъ отъ София. Така напр. по пѫтя отъ София за с. Враждебна имаме една група отъ 8 могили. На с.-изт. отъ тѣхъ доходжа втората група отъ 7 могили“ (Попов 1921: 23). В приложения списък от Р. Попов тези 7 могили отговарят на номерата от 13 до 19:
„Могила № 13. Диаметъръ 24 м., височина 4 м. Неразкопавана. Отбѣлѣзана въ к. 1 / 40 х.
Могила № 14. Източно отъ М13. Диаметъръ 36 м., височина 6 м. Южната страна на могилата е разорана и на това мѣсто височината ѝ е съ около 30 см. по-малка. Неразкопавана. Отбѣлѣзана въ к. 1 /40 х.
Могила № 15. На сѣверъ отъ М14. Диаметъръ 30 м., височина 4 м. Отбѣлѣзана въ к. 1 / 40 х.
Могила № 16. Източно отъ М15. Върхътъ ѝ е равно отсѣченъ. Разкопавана върху сѣверния склонъ. Диаметъръ 39 м., височина 8 м. Отбѣлѣзана въ к. 1/ 40 х.
Могила № 17. Сѣверно отъ М16. Има форма на прѣсѣченъ конусъ. Разкопавана върху С. И. страна. Диаметъръ 39 м., височина 7,5 м. Отбѣлѣзана въ к. 1 / 40 х.
Могила № 18. На С. З. от М17. Голѣма часть (почти половината) отъ могилата е разорана. Тя прѣдставя примѣръ, дѣто може ясно да се види, какъ при разораването на могилитѣ височината имъ се намалява, а диаметърътъ на основата увеличава (гл. обр. 29). Диаметъръ на основата 20 м., височина на неразораната часть 3 м. Отбѣлѣзана въ к. 1 / 40 х.
Могила № 19. Западно отъ М18. Диаметъръ на основата 22 м., височина 4 м. Отбѣлѣзана въ к. 1 / 40 х.“ (Попов 1921: 27).
Тази втора група от 7 могили „се намира почти на средата на пѫтя, който води отъ сѣверната часть на Подуени за с. Враждебна“ (Попов 1921: 26) и с оглед приложената към статията карта (Попов 1921: 25, Обр. 28) [вж. Фиг. 19] може положително да се заключи, че групата, обозначена с №№ 13–19, би следвало да съответства на въпросния, частично запазен и сега могилен некропол в м. Подуенски герен – днес в границите на ж.к. „В. Левски – Г“. Такъв тип заключение, разбира се, не може да се потвърди с абсолютна сигурност без едно по-задълбочено бъдещо архивно проучване на данните за описаните недвижими културни ценности и тяхното актуално съпоставяне на терен.
Според последно извършената на място през м. юли 2019 г. идентификация и оценка на съвременното състояние на запазените могили тяхната локализация и номерацията съгласно картоните на НИПК е следната:
● Могила № 1 – намира се (по-голямата си част) в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.601.261 по кадастралната карта (КК) на район „Подуене“; и частично в ПИ с идентификатор 68134.601.1127 по КК на район „Подуене“. Съгласно действащия регулационен план могилата попада в УПИ V-„За озеленяване“ и частично в урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-1127 от кв. 25 по плана на район „Подуене“. От картона на НИПК: „Тракийско надгробно съоръжение. Могила с конусообразна форма. Има височина 4 м и диаметър на основата 24 м. Насипана от сиво-черна песъчлива пръст примесена с дребни камъчета. Част от археологическото наследство. Бележи етап от развитието на тракийската материална и духовна култура“. Сравнително висока, с по-стръмен източен и северен склон, докато западният склон е полегат. На върха ѝ е бил регистриран плитък изкоп с овална форма и дълбочина ок. 0,50 м, а в източния ѝ склон – изкоп с правоъгълни форма и размери 1,50 × 0,70 × 0,40 м. По цялата периферия на могилата, в основата ѝ, насипът е бил снижен изкуствено, вероятно с машини и заравнен в ивица, с широчина 3–3,50 м, като това нарушаване е най-изявено от южната и източната ѝ страна – т.е. в югоизточната четвърт на могилата. По северната и южната периферия личат следи от огнища. Не е провеждано археологическо проучване (Протокол 2019:2–3).
● Могила № 2 – намира се в части от ПИ с идентификатори 68134.601.698, 68134.601.699, 68134.601.700 и 68134.601.697 по КК на район „Подуене“. Съгласно действащия регулационен план могилата попада в УПИ V-„За озеленяване“ от кв. 25 по плана на район „Подуене“. От картона на НИПК: „Тракийско погребално съоръжение, т.нар. Милан-Шарковата могила. През 1942 г. в южната страна на могилата са изкопани и изградени стая и антре, при което е разкрита тухлена гробница и 20 златни елипсовидни пластини. Височина на могилата 4 м и диаметър на основата 30 м. Натрупана от сиво-черна пръст примесена с дребни камъчета. Нарушена автентичност и пространствена структура. Етап от развитието на тракийската материална и духовна култура“. Към настоящия момент
на терен липсват следи от могилния насип, който е унищожен нерегламентирано до нивото на съвременния терен (Протокол 2019: 3–4).
● Могила № 3 – намира се в ПИ с идентификатор 68134.601.709 по КК на район „Подуене“. Съгласно действащия регулационен план могилата попада в УПИ ІV-„За озеленяване“ и УПИ ІІ-709 от кв. 22 по плана на район „Подуене“. От картона на НИПК: „Тракийско надгробно съоръжение, т.нар. Тоткова могила. Насипана от рохкава пръст със сиво-черен цвят. Конусообразна форма с триангулачен знак на върха. От северната страна преди години е разкопавана за пръст. Височината ѝ е 7 м, а диаметърът на основата е 38 м. От южната ѝ страна се намира втората Тоткова могила, унищожена за дворни парцели през 1947 г. В нея са открити керамични съдове, бронзови съдове и животински кости. Нарушена автентичност. Бележи етап от развитието на тракийската материална и духовна
култура“. От изток могилният насип е силно нарушен от върха на могилата до основата ѝ, вероятно от земекопна техника, като размерите на изкопа са с широчина 15–20 м и дълбочина 2–2,50 м. Върхът на могилата е бил заравнен – от север и североизток върху него има 2 плитки овални изкопа с размери 3 × 3 × 0,50 м. В основата на могилата са били запазени 3 броя маркировъчни блокчета за паметник на културата. Непосредствената околност на могилата е била силно замърсена от съвременни сметищни ями, купчини старо желязо и строителни отпадъци. Нарушена е и западната периферия на могилата, като в основата ѝ е отнет част от могилния насип. Не е провеждано археологическо проучване (Протокол 2019: 4–5).
● Могила № 4 – намира се в части от ПИ с идентификатори 68134.601.54, 68134.601.59 и 68134.601.214 по КК на район „Подуене“. Съгласно действащия регулационен план могилата попада в УПИ IV-„За озеленяване“ от кв. 22 по плана на район „Подуене“. От картона на НИПК:
„Тракийско погребално съоръжение. Могила с нарушена автентичност и пространствени параметри. По форма е разлата, гърбична, с посока изток-запад. Височина 3 м, диаметър на основата 20 м. Насипана от сиво-черна пръст с примеси от дребни камъчета. Част от археологическото наследство. Бележи етап от развитието на тракийската материална и духовна култура“. Силно снижен насип в западната половина – ок. 1,50–1,70 м, спрямо максимално запазената ѝ височина. При огледа през тази ѝ снижена половина са регистрирани също следи от коловози, а в южната ѝ периферия е регистриран дълбок правоъгълен изкоп с размери 2 × 2 × 1,70 м. В основата на могилата е имало 4 маркировъчни блокчета за паметник на културата. Констатирано е, че на места могилният насипе бил замърсен с метални отпадъци. На ок. 20 м северно от могилата е била оформена съвременна сметищна яма. Не е провеждано археологическо проучване (Протокол 2019: 5–6).
● Могила № 5 – не е възможно да се констатира разположението на могилата спрямо действащата кадастрална карта или регулационен план. От картона на НИПК: „Тракийско погребално съоръжение. Симетрично натрупана могила с куполообразна форма. Разорана, като част от западния ѝ скат е отнет. Височина 4 м и диаметър на основата 22 м. Натрупана от сиво-черна пръст примесена с дребни камъчета. Част от археологическото наследство. Бележи етап от развитието на тракийската материална и духовна култура“. Също от картона на могила № 3: „От южната ѝ страна се намира втората Тоткова могила, унищожена за дворни парцели през 1947 г. В нея са открити керамични съдове,
бронзови съдове и животински кости. Нарушена автентичност. Бележи етап от развитието на тракийската материална и духовна култура“ (Протокол 2019: 6).
Ако се съпостави списъкът с могили от № 13 до № 19 на Р. Попов с приложените данни от картоните на НИПК в Протокол 2019, може да се предложи следната условна идентификация на могилите въз основа на тяхното описание и местоположение на картите [срв. Фиг. 1, Фиг. 3 и Фиг. 19]:
▪ могила № 1 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК би следвало да бъде могила № 19 в картата на Р. Попов;
▪ могила № 2 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК би следвало да бъде могила № 15 в картата на Р. Попов;
▪ могила № 3 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК би следвало да бъде могила № 17 в картата на Р. Попов;
▪ могила № 4 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК би следвало да бъде могила № 18 в картата на Р. Попов;
▪ могила № 5 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК би следвало да бъде вероятно могила № 16 (?) в картата на Р. Попов.
В Протокол 2019 информация от регистрационните картони на НИПК за явно вече несъществуващите могили №№ 13 и 14, които присъстват в списъка на Р. Попов и които също би трябвало да са били вписани още през 50-те години при първоначалния опис на обектите, не се открива. Би било уместно предположението, че тъкмо могила № 14 била проучена при последвалите първи спасителни археологически разкопки на некропола в края на 70-те години.
Изложеното сравнение по-скоро се предлага като работна хипотеза, тъй като има известни разминавания между посочените размери на могилите от Р. Попов в началото на миналия век и предоставените техни описания в идентификационните картони на НИПК (по Протокол 2019). Тези несъответствия най-вероятно са възникнали в зависимост различното понижаване на терена и разнообразните изкопни интервенции в могилите, случвали се през годините.
Спасително археологическо проучване на една от седемте могили през 1979 г.
Във връзка с изграждането на подземен колектор на строящия се тогава бул. „Владимир Вазов“, което засягало северната част на една от седемте могили в ж.к. „В. Левски – Г“, през 1979 г. са извършени спасителни археологически разкопки от К. Рогева-Григорова, гл. уредник, завеждащ отдел „Археология“ в Музея за история на София, и Весела Младенова, извънщатен сътрудник в същия музей.
В отчета на проучвателите, публикуван в поредицата „Археологически открития и разкопки“ (Григорова, Младенова 1980: 103–104), се посочва, че въпросният могилен некропол е разположен в северния край на ж.к. „В. Левски – Г“, на 1 км източно от Слатинска река, а могилата, обект на спасителните разкопки, е била най-южната от некропола. В „АОР“ не са дадени размерите ѝ, но въз основа на съпоставка със списъка на Р. Попов може да се предположи, че става дума за могила № 14, имаща диаметър 36 м и височина 6 м, която също така липсваше и в приведената по-горе справка от картоните на НИПК и според обозначеното ѝ местоположение [вж. Фиг. 19] се пада да е най-южната.
На терен К. Рогева-Григорова констатира, че южната половина на могилата е била разрушена според нея след Втората световна война, като на вече изравнения терен са били построени жилища и стопански постройки[xi]. В хода на проучването, в разрушената част на могилата е открит гроб на воин (на дълбочина 4,57 м[xii]) с ориентация запад-изток и отклонение на север.
Погребалният ритуал е кремация върху насипана малка могила, на която е била изравнена правоъгълна площадка с натрупана отгоре ѝ клада. При разкриването на гроба, разположени върху и до покойника, са регистрирани находки от воинско снаряжение: отляво елипсовиден дървен щит с желязно умбо, оцветен с бяла боя; отдясно две копия, железен меч в дървена ножница, оцветена в червено. От облеклото на воина са запазени само бронзова фибула с полепнали по нея части от тъкан на дреха, както и кабари от подметките на обувките. Редом с това са регистрирани и гробни дарове: голям керамичен съд, положен до меча, в който са били поставени една стъклена и две керамични чаши, похлупен отгоре с друг бронзов съд; под щита е поставен стъклен лакримарий.
В подножието на могилата са регистрирани и следи от погребалния ритуал – множество фрагменти от натрошени керамични съдове и стъклено шише. Според проучвателите след погребалния ритуал е било извършено натрупване на могилата от последователни пластове кафява пръст, чакъл, пясък и глина, взети от околния терен, а откритият инвентар дава основание воинския гроб да бъде датиран в римската епоха (I–II век).
Част от откритите в могилата находки днес са изложени в постоянната експозиция на филиала на РИМ–София „Триъгълна кула на Сердика“, намиращ се на бул. „Мария Луиза“ № 16.
Проверка на състоянието на останалите шест могили в м. Подуенски герен през 1983 г.
Във връзка с няколко подадени граждански сигнала през 1983 г. Константин Шалганов, гл. уредник в отдел „Археология“ на Музея за история на София, извършва оглед за състоянието на могилите в ж.к. „В. Левски – Г“, описан в отчет, придружен със снимков материал и геодезична карта, който се съхранява в Научния архив на РИМ–София и е подписан с дата 19 януари 1983 г. (Отчет 1983: 1–2). Важно е да се отбележи, че в номерацията на могилите, дадена в картата на Шалганов от 1983 г. [вж. Фиг. 20][xiii], се разминава с тази в регистрационните картони на НИПК. Това навежда на мисълта, че е възможно археологът не е разполагал изцяло с данните от тези картони на терен и явно е изготвил своя собствена номерация на могилите за нуждите на изследването си. Подредбата на могилите по-долу следва номерацията, заложена от Шалганов в Отчет 1983, като към нея ще бъде приложено сравнение с оригиналната номерация от картоните на НИПК[xiv].
При огледа на терен броят на могилите е определен от 7 на 6. На база прегледаната музейна документация може да се предположи, че след като една от могилите е била вече проучена от К. Рогева-Григорова през 1979 г., то тя е била заравнена във връзка със строителните дейности за булеварда и затова не е регистрирана по-късно от К. Шалганов, който още началото на отчета си отбелязва, че: „Първоначално могилите са били 7 на брой (?). Най-западната от тях е била проучена от Кунка Рогева, зав. отдел „Археология“ при МИС, през 1979 г., във връзка със строежа на магистрала „Владимир Вазов“ (Отчет 1983: 1). При огледа си на терен Шалганов констатира следното:
● Могила № 1 – с диаметър ок. 24 м и височина 2,90 м. Има разлата форма с по-стръмен северен и по-полегат южен склон. Намира се на ок. 5 м северозападно от „строящата се магистрала по посока към София“ (става дума за доизграждането на бул. „Владимир Вазов“). На върха на могилата в резултат на ерозионни процеси и вероятно човешка дейност се е оформила слабо заравнена площадка. От североизточния склон на могилата е била отнета малка част от могилния насип, поради което се е получило хлътване в последствие обрасло с трева. В основата на южния склон на могилата е била запазена част от бетоново маркировъчно блокче с надпис „Тракийска надгробна могила – паметник на културата“. На ок. 4 м югоизточно от него е лежало друго такова блокче, вероятно извадено при прокарването на трасето на бул. „Владимир Вазов“. По южния склон на могилата също така личали сравнително пресни тогава и плитки следи от коловоз (вероятно от камион). В отчета на К. Шалганов, напечатан на пишеща машина, над параграфа за могила № 1, ръкописно е добавена бележка със син химикал и подчертана с червен флумастер: „Сега не съществува!! От кога?!!“[xv].
● Могила № 2 – според К. Шалганов е възможно въпросната форма да е била естествено могилоподобно образувание. Намира се на ок. 150–170 м източно от могила № 1. Евентуално съществувалият могилен насип е бил почти напълно смъкнат вследствие на постоянни земеделски дейности. При огледа максимално запазената височина в източната половина на тази могила е била 0,80–0,90 м, като тогава все още личали пресни следи от оране, в следствие на което насипът не е успял да обрасне. Около могилата е нямало маркировъчни блокчета, обозначаващи, че е паметник на културата. Под параграфа за могила № 2 отново ръкописно е добавена бележка със син химикал и подчертана с червен флумастер: „Сега не съществува!!“. След нея следват две ръкописни бележки, изписани и подчертани със син химикал: „От кога?? Ако е мог.!“.
● Могила № 3 – с диаметър 39 × 29 м и височина 4,50 м. Намира се на ок. 50 м северно от могила № 2. Тя е сравнително висока с по-стръмен източен и северен склон, докато западният склон е полегат. На върха ѝ е бил регистриран плитък изкоп с овална форма и дълбочина ок. 0,50 м, а в източния ѝ склон – изкоп с правоъгълни форма и размери 1,50 × 0,70 × 0,40 м. По цялата периферия на могилата, в основата ѝ, насипът е бил снижен изкуствено вероятно с машини и заравнен в ивица с широчина 3–3,50 м, като това нарушаване е най-изявено от южната и източната ѝ страна – т.е. в югоизточната четвърт на могилата. По северната и южната периферия личат следи от огнища[xvi]. Около тази могила също е имало маркировъчни блокчета, обозначаващи, че е паметник на културата. В представеното от К. Шалганов описание вероятно става дума за извършени в миналото иманярски дейности по могилата.
● Могила № 4 – с диаметър 33 м и височина 3,60 м. Намира се на ок. 50 м северно от могила № 3. Насипът в западната ѝ половина е силно снижен – ок. 1,50–1,70 м спрямо максимално запазената ѝ височина. При огледа си К. Шалганов отбелязва, че тъкмо през западната снижена половина отчетливо личат следи от коловоз на камион, а в южната ѝ периферия е регистриран дълбок правогълен изкоп с размери 2 × 2 × 1,70 м. В основата на тази могила също е имало 4 маркировъчни блокчета, обозначаващи, че е паметник на културата. Констатирано е, че на места могилният насип е бил замърсен със съвременни метални отпадъци. На ок. 20 м северно от могилата е била оформена съвременна сметищна яма.
● Могила № 5 – с диаметър 38 м и приблизителна височина ок. 8 м. Намира се на ок. 50 м североизточно от могила № 4. На върха ѝ е имало триангулачна точка и желязна пирамида,
които били без обозначение на датата на поставянето им от Главно управление по геодезия и картография. К. Шалганов отбелязва, че тези съоръжения „по устни сведения са били поставени през 1979–1980 г. от войници (?)“. От изток, от върха на могилата до основата ѝ, могилният насип е силно нарушен вероятно от земекопна техника, като размерите на изкопа са с широчина 15–20 м и дълбочина 2–2,50 м. В някакъв момент върхът на могилата е бил заравнен – от север и североизток върху него има два плитки овални изкопа с размери 3 × 3 × 0,50 м. В основата на могилата са били запазени 3 бр. маркировъчни блокчета, обозначаващи, че е паметник на културата. Непосредствената околност на могилата е била силно замърсена от съвременни сметищни ями, купчини старо
желязо и строителни отпадъци. Нарушена е и западната периферия на могилата, като в основата ѝ е отнет част от могилния насип.
● Могила № 6 – в своя отчет К. Шалганов не посочва диаметъра и височината ѝ. Тя се намира се на ок. 70 м югозападно от могила № 4 и още тогава (през 1983 г.) за нея има налична информация, че попада в границите на частен имот. Регистрирано е, че в нейния северен и северозападен склон са били вкопани сгради с паянтова конструкция, а югоизточният ѝ склон е бил силно нарушен чрез отнемане на могилния насип на височина до 2 м спрямо основата ѝ. Около могилата е нямало маркировъчни блокчета, обозначаващи, че е паметник на културата. Под параграфа за могила № 6 в последствие отново е добавена ръкописна бележка със син химикал и подчертана с червен флумастер: „Проучена от Д. Агре през 2001 г.“.
Ако се направи приложеното вече сравнение между описаните през 1983 г. могили, данните от НИПК по Протокол 2019 и списъкът на Р. Попов от 1921 г., може да се установи следното:
▪ могила № 1 в картата на Шалганов липсва в идентификационните картони на НИПК, но би следвало да бъде могила № 13 в картата на Р. Попов;
▪ могила № 2 в картата на Шалганов е могила № 5 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК и вероятно е могила № 16 (?) в картата на Р. Попов;
▪ могила № 3 в картата на Шалганов е могила № 1 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК и могила № 19 в картата на Р. Попов;
▪ могила № 4 в картата на Шалганов е могила № 4 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК и могила № 18 в картата на Р. Попов;
▪ могила № 5 в картата на Шалганов е могила № 3 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК и могила № 17 в картата на Р. Попов;
▪ могила № 6 в картата на Шалганов е могила № 2 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК и могила № 15 в картата на Р. Попов;
▪ ако е следвало да има могила № 7 в картата на Шалганов, то това е трябвало да бъде вече проучената от К. Рогева-Григорова през 1979 г. и по всяка вероятност да съответства на могила № 14 в картата на Р. Попов.
Спасително археологическо проучване на една могила през 2001 г.
През 2001 г. Д. Арге от Националния археологически институт с музей при БАН извършва
спасително археологическо проучване на една от могилите в кв. „В. Левски“ във връзка с бъдещи инвестиционни намерения на собствениците на земята за строеж на мястото (вж. Агре 2002: 63).
Според добавените по-късно ръкописни бележки в отчета на Шалганов (вж. Отчет 1983: 2) това би следвало да е могила № 6 (т.е. могила № 2 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК), за която през 1983 г. не са посочени размери.
Важно е да се отбележи, че макар и проучвателката също да я посочва като принадлежна към интересуващия ни тук „комплекс“ от недвижими културни ценности, според изложението в протокола на комисията от 2019 г. въпросната могила не е част от могилния некропол в м. Подуенски герен: „… от археолога Даниела Агре от НАИМ–БАН е проучена част от могила в парцел I–350 от кв. 355 по ЗРП на кв. „В. Левски“, гр. София, идентичен с ПИ с идентификатор 68134.626.350 по КК на район „Подуене“, който се намира сравнително далече от групата от 7 могили в м. Долни герен, и не се явява част от този могилен некропол“ (Протокол 2019: 7).
В доклада за резултатите от археологическото проучване, публикуван в „Археологически открития и разкопки“, не е посочено точното местоположение на могилата, но са дадени размерите ѝ – диаметър 17 м и максимална височина 1,90 м. Спрямо заварената и изследвана ситуация на терен Д. Агре посочва, че в началото на 60-те години на миналия век върху западната и северната периферия на могилата са би построени къщи, гаражи и др. постройки, а през 90-те години в източната и южната ѝ периферия са били извършвани различни по характер строителни дейности. Констатирано е и че в западния сектор на могилата, почти до геометричния ѝ център, също са били изградени съвременни постройки. Това донякъде съвпада с описанието на могила № 2 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК (Протокол 2019: 3–4) – или още могила № 6 в отчета на Шалганов (Отчет 1983: 2).
По време на спасителните археологически разкопки (вж. Агре 2002: 63) в югоизточния сектор на могилата е разкрита вкопана в терена ритуална яма с размери 2 × 2,60 м. В нея са били поставени на едно ниво дългите тръбести кости на ок. 16–18 индивида. Повечето от костите са групирани по двойки, като в центъра на ямата се е получило абсолютно празно място с размери от 0,50 до 1 м.
Човешките кости са предимно бедрени и подбедрени, като върху тях са разхвърляни фрагменти от три дебелостенни съда, работени на ръка. Някои от съдовете са с щемпелувана украса. Проучвателката отнася тази керамика към втората фаза на ранната желязна епоха. Почти в центъра на могилата, на дълбочина спрямо върха от 0,95 до 1,10 м, е регистриран гроб с кремация. Разкритото гробно съоръжение спада към типа гроб-клада. Върху кладата са били поставени кантаросовиден съд, чашка, паница и малка паничка, изработени на колело, както и малко гърне, изработено на ръка. Откритите артефакти датират разкрития гроб в римската епоха (II–III век).
След приключването на разкопките в писмо на НИПК с изх. № 8757 от 31 май 2000 г. е изразено становище, че: „Въз основа на Доклад от научния ръководител за приключване на археологическото проучване вх. № 8757 от 12 май 2000 г. и съгласно чл. 20 от ЗПКМ […], НИПК не възразява да бъде извършено строителство в п. № 1123 от кв. 8 по ЗРП на гр. София, ж.к. „В. Левски – Г“ (идентичен с ПИ с идентификатор 68134.601.1123 по КК на район „Подуене“), тъй като археологическите структури са напълно отнети и на терена няма археологическа субстанция, която изисква консервация и експониране на място“ (Протокол 2019: 2). С последвало писмо на НИПК с изх. № 2619 от 26 октомври 2001 г. се допуска извършването на строителни работи в проучения имот (Протокол 2019: 7)[xvii].
Извадка за строителството в ж.к. „В. Левски – Г“ от края на 90-те години до настоящия момент
От края на 90-те години на миналия век досега в района на могилния некропол в м. Подуенски герен започва да се извършва засилена строителна дейност без предварително заложени обходи за регистрацията на непознати до този момент археологически обекти в тази част на гр. София в „Археологическа карта на България“, както и без провеждането на спасителни разкопки на територията на вече установените недвижими културни ценности. Не е известна историята на изграждането на комплекса на плувен басейн „Варадеро“, но в „АОР“ отчет, свидетелстващ за провеждането на спасително проучване на заеманата от него площ преди построяването му, няма. От 2016 г. в района на могилите отново са започнали строителни дейности, като до към началото на 2020 г. вече има три–четири новопостроени сгради. В следващите редове се прилага кратка справка (по Протокол 2019: 7–8) относно допуснатото и вече реализирано застрояване от ок. средата/края на 90-те години на миналия век докъм настоящия момент според плана на район „Подуене“ в обхвата на могилния некропол, разположен в м. Подуенски герен в ж.к. „В. Левски – Г“.
С писмо на НИПК с изх. № 3411/06.07.1998 г. до главния архитект на София са формулирани изисквания за опазване на археологическите паметници на културата, разположени на територията на ж.к. „В. Левски – Г“ – парк „Могилите“. В писмото е отбелязан фактът, че могилният некропол към момента вече се състои само от 5 могили.
С писмо на НИПК с изх. № 4588/01.12.1998 г. до Столична община и до Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей (СИМ) е съгласуван проект за застроителен и регулационен план (ЗРП) на ж.к. „В. Левски – Г“, гр. София с изричното условие да не се допуска никакво строителство в границите на надгробните могили и техните охранителни зони, както и изменения, които биха могли да засегнат тези зони.
С писмо на НИПК с изх. № 8019/20.03.2000 г. до Столична община и до ОП „Стара София“ е съгласуван проект за частично-застроителен регулационен план (ЧЗРП) на кв. 25, ж.к. „В. Левски – Г“, гр. София при условие, че всички проекти за бъдещото ново строителство в близост до надгробните могили, които са археологически паметници на културата, бъдат предварително съгласувани с НИПК във всички фази преди одобряването им от Управление „Архитектура и градоустройство“ към СО[xviii] съгласно чл. 20 от ЗПКМ и чл. 216, ал. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ).
Във връзка със съобщение за изготвен проект за застроителен и регулационен план за м. Левски – Зона Г, гр. София, с писмо на НИПК с изх. № 9472/14.08.2000 г. до главния архитект на София и до главния архитект на район „Подуене“ е изразено изискване изготвеният проект да бъде представен за съгласувателно разглеждане в НИПК преди провеждането на процедурите по неговото одобряване. Застроителният и регулационен план на ж.к. „В. Левски – Г“ е одобрен с решение № 4 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на Столичния общински съвет. С писмо на НИПК с изх. № 3227/19.12.2001 г. до Столична община, Археологическия институт с музей при БАН (АИМ–БАН) и до ОП „Стара София” със СИМ е съгласуван проект за ЗРП на ж.к. „В. Левски – Г“, гр. София при стриктно спазване на условията, поставени в писма на НИПК с изх. № 3411/06.07.1998 г. и изх. № 8019/20.03.2000 г.
Със Заповед № РД-09-50-284/10.03.2006 г. на главния архитект на София е одобрено изменение на застроителен и регулационен план (ИПРЗ) за м. Левски – Зона Г, кв. 9 (стар), УПИ III, IV.
През последното десетилетие в територията, намираща се в непосредствена близост около могилния некропол, е почти завършено новото строителство в УПИ IV-63 от кв. 25 по плана на район „Подуене“ (ПИ с идентификатор 68134.601.2305 по КК на район „Подуене“); изпълнява се строителство в УПИ VI-69, 220, 221 от кв. 25 по плана на район „Подуене“ (ПИ с идентификатор 68134.601.2264 по КК на район „Подуене“). С разрешение за строеж № 146/10.07.2018 г. е разрешено строителство на „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи“ в ПИ с идентификатор 68134.601.1065 по КК на район „Подуене“, УПИ XIX-1065 от кв. 25 по плана на район „Подуене“.
Във всички останали поземлени имоти в непосредствения териториален обхват на могилите от могилния некропол допуснатото ново застрояване, съгласно действащия регулационен и застроителен план, не е реализирано.
Съгласно действащия регулационен план е предвидено изграждането на вътрешно квартална обслужваща улица между ОТ118 и ОТ120, която преминава в близост до могила № 4 и могила № 2. Улицата съществува на място – положена е асфалтова настилка приблизително по трасето на предвидената в действащия регулационен план улица и функционира като такава.
Геодезично заснемане и геофизично изследване на могилите през 2009 г.
Във връзка със сигналите за засилена иманярска дейност на територията на могилния некропол и с планове на Столична община да оформи парк с атракции в местността, през 2009 г. (от края на м. септември до края на м. ноември) е извършено геодезично заснемане и геофизично изследване на могилите от екип под ръководството на доц. д-р Л. Вагалински от Националния археологически институт с музей при БАН (вж. Вагалински, Чолаков, Катевски 2010: 357–358). Трябва да се отбележи, че номерацията на могилите на картата, приложена към отчета в „Археологически открития и разкопки през 2009 г.“, отново се разминава с номерацията в идентификационните картони на НИПК, както и с номерацията в картата, приложена към отчета на К. Шалганов от 1983 г.
При започване на работа на терен екипът констатира следното:
▪ две от могилите са били унищожени вследствие на иманярска дейност и строителството в района още през средата и втората половина на изминалия ХХ век;
▪ една от могилите е вече проучена от Д. Агре през 2001 г.[xix];
▪ а други два могилообразни насипа (“могили” №№ 5 и 6) лежат южно от бул. „Владимир Вазов“ и подлеза под него.
Реализирано е геодезично заснемане на четирите надгробни могили и на двата предполагаеми или спорни могилни насипа, като се отбелязва, че е било необходимо извършването на такова заснемане:
▪ за нуждите на последващото геофизично изследване;
▪ във връзка с евентуалното бъдещо провеждане на археологически разкопки на обектите;
▪ поради пълната липса на подобен тип заснемания в съответните местни столични служби.
Заложеното като втори етап геофизично проучване е трябвало да определи оправдано ли ще бъде извършването на археологически разкопки. Изследвани са четирите сигурни надгробни могили северно от бул. „Владимир Вазов“. Най-голямата от могилите – могила № 1 – е увенчана с масивна триангулачна точка. Тя, както и наличието на високоволтов кабел под съседната улица, са затруднили до известна степен геофизичното изследване. Все пак е установено, че в могила № 1 липсва масивно гробно съоръжение и/или опасваща могилата оградна конструкция – крепида. Такива не са регистрирани и в останалите три могили.
Според проучвателите отчетените аномалии в четирите могилни насипа не могат да бъдат свързани категорично с наличието на антични археологически комплекси, основна причина за което са многобройни иманярски и строителни вкопавания. При могила № 3 дори част от отнетия могилен насип е бил върнат обратно на място, но вече „обогатен“ със съвременни строителни материали. А със земекопна техника е унищожена цялата южна половина на могила № 4.
Екипът констатира, че липсата на масивни гробни съоръжения за експониране в предвидения общински парк предопределя решението да не се извършат разкопки на могилите и че бъдещото проучване на могили №№ 2–4 е приемливо, доколкото те продължават да бъдат обект на иманярски посегателства.
Ако се сравни подредбата на регистрираните обекти в приложената към отчета на екипа карта [вж. Фиг. 21] с предходната номерация в картата от теренния обход през 1983 г. и данните от картоните на НИПК от Протокол 2019, сравнителната идентификация на могилите би трябвало да е следната:
● Могила № 1 в картата на Вагалински от 2009 г. е могила № 3 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК и могила № 5 в картата на Шалганов;
● Могила № 2 в картата на Вагалински от 2009 г. е могила № 4 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК и могила№ 4 в картата на Шалганов;
● Могила № 3 в картата на Вагалински от 2009 г. е могила № 1 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК и могила № 3 в картата на Шалганов;
● Могила № 4 в картата на Вагалински от 2009 г. е могила № 2 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК и могила № 6 в картата на Шалганов
От дотук изложеното може да се обобщят и още няколко неща. На първо място могила № 5 в картата на Вагалински се намира южно от бул. „Владимир Вазов“ (в ж.к. „Васил Левски – В“) и всъщност не е част от могилния некропол в м. Подуенски герен. Поради тази причина тя и не фигурира в картата на Шалганов от 1983 г. и за нея не се откриват данни в извлечението от Протокол 2019 Идентичен е случаят и със следващата могила № 6 в картата на Вагалински – тя е разположена също на юг от бул. „Владимир Вазов“ и се локализира на ъгъла на улиците „Летоструй“ и „Бесарабия“ (зад спирката на автобус 120), в УПИ І-„За търговия“ от кв. 343В по действащия регулационен план на район „Подуене“, ПИ с идентификатор 68134.626.395 по КК на район „Подуене“. Тази могила също не е част от обект „Могилен некропол“ в ж.к. „В. Левски – Г“, кв. 22 и кв. 25 по плана на район „Подуене“, и не била е включена в заповедта на комисията от 2019 г., но поради сравнителната близост с могилния некропол членовете на комисията са извършили оглед и на нея, при който установили, че от западната страна на могилата в течение на годините е утъпкана пътека от преминаващите през нея жители на района, а върху южната и източна периферия се образувал черен път от автомобилите на живущите в околните къщи (вж. Протокол 2019: 6). От друга страна в картата на Вагалински липсва могила № 5 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК, която отговаря на могила № 2 в картата на Шалганов. Вероятно вече към 2009 г. тази могила изцяло не съществува, както по-късно е отбелязал и Шалганов върху стария списък в Отчет 1983[xx] при повторния си обход на място през 2014 г. Това обстоятелство прави и невъзможно да се констатира разположението на могилата спрямо действащата кадастрална карта или регулационен план и от комисията, направила оглед на място през 2019 г. (Протокол 2019: 6)
Оглед на терен през м. март 2014 г. относно възникнала ситуация с образуван могилоподобен насип
През 2014 г. гражданинът Ив. Костадинов, живеещ в ж.к. „В. Левски – Г“, бл. 5, вх. 8, подава запитване до директора на ОКИ „Музей за история на София“ има ли податки за евентуалното наличие на надгробна могила, паметник на културата, в границите на неговия частен имот, попадащ в обхвата на могилния некропол в м. Подуенски герен. Допитването е във връзка с намерението на Костадинов да почисти и заравни терена със земекопна техника, който с течение на времето е бил превърнат в сметище. За да разреши предприемането на тези действия от негова страна, от местната община са изискали той да представи бележка от оторизирана институция с оценка дали могилоподобния насип, намиращ се на същия терен, представлява паметник на културата (в случая надгробна могила), или не.
За проверка на случая на място отново е изпратен археологът К. Шалганов, който в своя доклад, изготвен на 3 април 2014 г. (вж. Справка 2014: 1, т. 5), описва следните обстоятелства, направили му впечатление:
▪ въпросният обект е представлявал изкуствено, най-вероятно съвременно „могилоподобно“ почвено струпване (насип) с диаметър ок. 5 м и максимална височина ок. 2–2,30 м;
▪ около 1/3 от западната част на насипа е била отнета механизирано до нивото на околния съвре[1]менен терен, очертавайки цял профил с основа дълга ок. 5 м и с максимална височина ок. 2–2,30 м. Останалата част от насипа е била непокътната;
▪ както оформеният профил на насипа, така и околният терен са били абсолютно чисти от към странични, непочвени примеси – камъни, хоросан, строителна и битова керамика и пр. други артефакти с евентуален археологически характер;
▪ формата на насипа в запазената му част се е различавала съществено от могилните надгробни насипи на описаните през 1983 г. могили №№ 1–3, намиращи се северно от въпросния могилоподобен обект – много по-заострен, без характерната „полегатост“, придобита в течение на много голям хронологически период от време, характерна за насипите на надгробните могили;
▪ около изследвания обект изцяло са липсвали четирите маркировъчни блокчета, обозначаващи, че е паметник на културата, каквито има разположени по краищата на действителните надгробни могили от некропола.
Сравнявайки данните от кадастъра на Управление „Архитектура и градоустройство“ за ж.к. „В. Левски – Г“ през 80-те и 90-те години, Шалганов констатира, че на въпросния терен в м. Подуенски герен фигурират само 4 надгробни могили, които нямат нищо общо като местоположение с посетения от него обект (вж. Справка 2014: 1, т. 6). Сравнявайки топографските заснемания на Управление „Архитектура и градоустройство“, използвани от него през 1983 г., с тези, изготвени от екипа на Л. Вагалински през 2009 г., при уеднаквени мащаби археологът установява, че на въпросното място не съществува обект с евентуален характер на надгробна могила – на кадастъра това е чист терен. Като заключение се посочва, че посетения през 2014 г. обект не е надгробна могила, а е съвременно, изкуствено създадено, почвено натрупване – най-вероятно депо за пръст от съвременни изкопи от околния терен, създадено след средата на 80-те години и няма нищо общо с описаната от него могила № 4 в Отчет 1983 (Справка 2014: 2, т. 8).
Проверка на актуалното състояние на могилния некропол от експертна комисия през м. юли 2019 г.
През есента на 2018 г. все още запазените могили №№ 1, 2, 3 и 4 заедно пространството между тях биват разграфени с бетонни колчета и подготвени за бъдещи строителни намерения [вж. Фиг. 4–10]. Тези действия провокират подаването на нов граждански сигнал до директора на РИМ–София, който е препратен до Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерството на културата с писмо с вх. № 45-00-337/06.06.2019 г. за разяснение на случая. Последва изпращането на писмо от ГД „ИОКН“ до директора на НИНКН с изх. № 45-00-337/12.06.2019 г. с молба да се предостави в Министерството на културата информация от НДА на НИНКН за статута и режимите на опазване на тази група археологически недвижими културни ценности, както и за наличие на досие или процедирана по реда на ЗКН проектна документация за обектите.
Въз основа на образувалата се преписка между институциите и в изпълнение на Заповед № РД9К-282/15.07.2019 г. на заместник-министъра на културата през лятото на 2019 г. се сформира експертна комисия под ръководството на служители от НИНКН за определяне на точния териториален обхват на могилния некропол в ж.к. „В. Левски – Г“ и превръщането му в защитена зона с конкретни предписания за неговото опазване. За председател на комисията е определен д-р Д. Грозданов – главен експерт, археолог (НИНКН), а нейни членове са: инж. С. Бакалов – главен експерт, геодезист (НИНКН); арх. Я. Топалова – държавен експерт (НИНКН); В. Лазаров – държавен експерт в дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ (МРРБ); арх. С. Маврева – главен експерт в дирекция „Общински строителен контрол“ (СО); Д. Димитрова – археолог (НАИМ–БАН); Ю. Мешеков – археолог (РИМ–София); арх. Цв. Ватева – главен архитект на район „Подуене“(СО). Комисията съставя протокол за дейността си (Протокол 2019: 1–13), посочените данни в който допълват някои от празнините в наличната документация в РИМ–София[xxi].
След извършената повторна идентификация и локализация на могилите на място и обстойното запознаване с наличните архивни и други материали за тях експертите предлагат на министъра на културата да одобри: а) режим за опазване на групова археологическа недвижима културна ценност Комплекс „Могилен некропол“, разположена в м. Петте могили, ж.к. „В. Левски – Зона Г“, кв. 22 и кв. 25 по плана на район „Подуене“, Столична община [вж. Фиг. 22]; б) режим за опазване на единична археологическа недвижима културна ценност „Могила № 6“, намираща се в ПИ с идентификатор 68134.626.395 по КК на район „Подуене“, УПИ І-„За търговия“ от кв. 343В по действащия регулационен план на район „Подуене“, на ъгъла на улиците „Летоструй“ и „Бесарабия“ (вж. Протокол 2019: Приложение 2).
Групова археологическа недвижима културна ценност Комплекс „Могилен некропол“ в ж.к. „В. Левски – Г“, гр. София
Като граници на все още запазените и до днес 4 (от общо 7 в миналото) могили в м. Подуенски герен (Протокол 2019: 9), комисията определя:
1.) Могила № 1[xxii] (според идентификационния картон на НИПК) с обща площ 3,050 дка:
– от север: по северната граница на ПИ с идентификатор 68134.601.261;
– от изток: по източните граници на ПИ с идентификатори 68134.601.261, и 68134.601.1127;
– от юг: по южната граница на ПИ с идентификатор 68134.601.1127;
– от запад: по западните граници на ПИ с идентификатори 68134.601.1127 и 68134.601.261.
2.) Могила № 2[xxiii] (според идентификационния картон на НИПК) с обща площ 1, 217 дка:
– от север: по северните граници на ПИ с идентификатори 68134.601.698 и 68134.601.700;
– от изток: по източната и южна граници на ПИ с идентификатор 68134.601.700 и по част
от източната граница на ПИ с идентификатор 68134.601.699;
– от юг: по южната граница на ПИ с идентификатор 68134.601.699;
– от запад: по западните граници на ПИ с идентификатори 68134.601.699 и 68134.601.698.
3.) Могила № 3[xxiv] (според идентификационния картон на НИПК) с обща площ 3, 630 дка:
– границите ѝ съвпадат с границите на ПИ с идентификатор 68134.601.709.
4.) Могила № 4[xxv] (според идентификационния картон на НИПК) с обща площ 1, 501 дка:
– от север: по права линия от т. 1 през ПИ с идентификатор 68134.601.214 до т. 2;
– от изток: от т. 2 през ПИ с идентификатор 68134.601.59 до т.3, от т.3 през ПИ с идентификатор 68134.601.54 до т. 4;
– от юг: от т. 4 по част от южната граница на ПИ с идентификатор 68134.601.54 до т.5;
– от запад: от т. 5 през ПИ с идентификатор 68134.601.54 до т. 6. От т. 6 през ПИ с идентификатор 68134.601.59 до т. 7 (югозападния ъгъл на ПИ с идентификатор 68134.601.214), от т. 7 по част от западната граница на ПИ с идентификатор 68134.601.214 до т. 1.
Общият териториален обхват на охранителната зона на целия могилен некропол в ж.к. „В. Левски – Г“ по КККР на район „Подуене“, Столична община следва да обхваща: поземлените имоти (ПИ) с идентификатори: 68134.601.1071, 68134.601.45, 68134.601.2265, 68134.601.2266, 68134.601.2267, 68134.601.55, 68134.601.56, 68134.601.67, 68134.601.419, 68134.601.420, 68134.601.421, 68134.601.422, 68134.601.1, 68134.601.696, 68134.601.697, 68134.601.377, 68134.601.121, 68134.601.79; и части от ПИ с идентификатори: 68134.601.54, 68134.601.59 и 68134.601.214 по КК на район „Подуене“. Общата площ на територията на охранителната зона е 23,158 дка (Протокол 2019: 11).
Дадени са и конкретни предписания за опазването на четирите недвижими културни ценности и прилежащата им територия (Протокол 2019: 10–12):
● за Могили №№ 1, 3 и 4 – площта на всяка от трите могили се определя като територия за археологическо и геофизическо проучване, консервация, реставрация, експониране и социализация на архитектурно-археологически структури. Трябва да бъде променен досегашния начин на трайно ползване („За друг вид застрояване“) и да се допуска единствено изграждането на нова и поддръжката на вече съществуваща инфраструктура – електрозахранване, водопровод, канализация и алейна мрежа. Забраняват се всякакви строителни дейности с изключение на изграждане на инфраструктура, свързана със защитата и/или експонирането на археологически недвижими културни ценности или за минимално необходимото благоустрояване и осигуряване на достъп и обслужване на посетители (пътеки и алеи, художествено и функционално осветление, експозиционни информационни табла, пейки за почивка, изгледни площадки, кошчета за боклук и т.н.).
След извършване на теренно археологическо проучване в случаите, когато в решенията на протокол на експертна комисия по чл. 158а от ЗКН се изисква консервация, реставрация и експониране на разкрити архитектурно-археологически структури, за същите се изготвя проектна документация съгласно изискванията регламентирани в Наредба № 4 от 21 декември 2016 г. на Министерството на културата и Министерството на регионалното развитие и благоустройство за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности[xxvi]. На основание чл. 14, ал. 1, т. 13 от ЗКН, проектната документация подлежи на съгласувателно разглеждане по реда на чл. 83 и чл. 84 от ЗКН. Дейностите, свързани със социализацията на археологическите недвижими културни ценности нарушаващи целостта на земния пласт, задължително се извършват след спасително археологическо проучване на терените, които ще бъдат засегнати, съгласно изискванията на чл. 161 от ЗКН. Извършването на консервационно-реставрационни и друг тип дейности, както и всяка инвестиционна инициатива за намеса задължително първо се съгласуват с Министерството на културата по реда на чл. 83 и чл. 84 от ЗКН – на основание чл. 14, ал. 1, т. 13 от ЗКН. Също така се забранява и засаждането на растения с дълбока коренова система, както и на нова дървесна и храстова растителност.
● за Могила № 2 – също се определя като територия за археологическо и геофизическо проучване, консервация, реставрация, експониране и социализация на архитектурно-археологически структури. Изисква се пълното спасително археологическо проучване на терена на могилния насип, като до неговото завършване и приемането му по установения в ЗКН ред, се забраняват всякакви строителни дейности, с изключение на изграждането на инфраструктура, свързана със защитата и/или експонирането на археологически недвижими културни ценности или за минимално необходимото благоустрояване и осигуряване на достъп и обслужване на посетители (пътеки и алеи, художествено и функционално осветление, експозиционни информационни табла, пейки за почивка, изгледни площадки, кошчета за боклук и т.н.). Завършването на археологическото проучване се удостоверява с протокол на експертна комисия по чл. 158а от ЗКН.
В случай, че в решенията на цитирания протокол се изисква консервация, реставрация и експониране на разкрити архитектурно-археологически структури, за тях отново трябва да се изготви проектна документация съгласно изискванията регламентирани в Наредба № 4 от 21 декември 2016 г. на МК и МРРБ за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности. На основание чл. 14, ал. 13 от ЗКН, проектната документация подлежи на съгласувателно разглеждане по реда на чл. 83 и чл. 84 от ЗКН. Допуска се запазването на досегашния начин на трайно ползване на обекта – „За друг вид застрояване“, както и изграждането на нова и поддръжката на вече съществуващата инфраструктура – електрозахранване, водопровод, канализация, алейна мрежа. Изброените различни по характер дейности, както и всяка бъдеща инвестиционна инициатива за намеса задължително предварително се съгласуват с МК по реда на чл. 83 и чл. 84 от ЗКН, на основание чл. 14, ал. 1, т. 13 от ЗКН. Забранява се и засаждането на растения с дълбока коренова система, както и на нова дървесна и храстова растителност.
В предписанията за цялостното опазване на бъдещата охранителна зона на Могилния некропол в м. Подуенски герен, освен че се определя цялата територията на обекта за археологическо и геофизично наблюдение и проучване с последващи консервационно-реставрационни дейности, се изисква и пълната забрана за нейното бъдещо мащабно застрояване с жилищни и друг тип сгради. Досегашният НТП – „За друг вид застрояване“ трябва да бъде променен в такъв, допускащ единствено извършването на дейности, свързани с евентуалното проектиране и изпълнение на консервационно-реставрационни работи, социализация и благоустрояване на недвижимите културни ценности. Дейностите по поддръжката и ремонта на вече съществуваща техническа
инфраструктура (електрически, ВиК мрежи и отводнителни канали, свързани с нарушаването на целостта на земния пласт), както и прокарването и поддръжката на (нови) алеи и улици трябва да се извършват при осигурено наблюдение от археолог от РИМ–София и при спазване изискванията на чл. 160, ал. 2 от ЗКН. Допуска се изграждането на нова инфраструктура при условие, че преди започване на строителните работи задължително се провежда спасително археологическо проучване съгласно изискванията на чл.161 от ЗКН, като район „Подуене“ уведомява РИМ–София за издадените строителни разрешения. Всички дотук цитирани дейности предварително да бъдат съгласувани с Министерство на културата по реда на чл. 83 и чл. 84 от ЗКН.
Единична археологическа недвижима културна ценност „Могила № 6“ в ж.к. „В. Левски – В“, гр. София
Както вече стана дума по-горе, Могила № 6 (според номерацията в картата на Л. Вагалински от 2009 г.) е разположена на на ъгъла на улиците „Летоструй“ и „Бесарабия“ – в непосредствена близост до спирката на автобус 120. Тя е с обща площ 945 кв. м., която съвпада с границите на ПИ с идентификатор 68134.626.395 по КК на район „Подуене“, а териториалният ѝ обхват включва ПИ с идентификатор 68134.626.395 по КК на район „Подуене“, Столична община; общинска частна собственост, вид територия – „урбанизирана“, НТП – „За друг вид застрояване“ (вж. Протокол 2019: 12–14).
Границите на могилата са определени също като територия за археологическо и геофизическо проучване, консервация, реставрация, експониране и социализация на архитектурно-археологически структури. Не се изисква промяна на досегашния начин на трайно ползване – „За друг вид застрояване“. Забраняват се всякакви строителни дейности с изключение на изграждане на инфраструктура, свързана със защитата и/или експонирането на археологически недвижими културни ценности, или за минимално необходимото благоустрояване и осигуряване на достъп и обслужване на посетители – пътеки и алеи, художествено и функционално осветление, експозиционни информационни табла, пейки за почивка, изгледни площадки, кошчета за боклук и т.н. Допуска се единствено изграждането на нова и поддръжката на вече съществуваща инфраструктура – електрозахранване, водопровод, канализация, алейна мрежа. След извършването на едно бъдещо теренно археологическо проучване, в случаите, когато в решенията на протокол на експертна комисия по чл. 158а от ЗКН се изисква консервация, реставрация и експониране на разкрити архитектурно-археологически структури, за същите се изготвя проектна документация съгласно изискванията регламентирани в Наредба № 4 от 21 декември 2016 г. на МК и МРРБ за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни. На основание чл. 14, ал. 1, т. 13 от ЗКН, проектната документация подлежи на съгласувателно разглеждане по реда на чл. 83 и чл. 84 от ЗКН. Дейностите свързани със социализацията на могилата, нарушаващи целостта на земния пласт, задължително се извършват след спасително археологическо проучване на терените, които ще бъдат засегнати, съгласно изискванията на чл.161 от ЗКН[xxvii]. Забранява се също и засаждането на растения с дълбока коренова система, както и на нова дървесна и храстова растителност.
Вместо заключение
Като последни размишления по цялостната ситуация с могилния некропол в ж.к. „В. Левски – Г“ могат да се обобщят няколко неща. За бъдещото опазване на всичките, инспектирани от комисията през м. юли 2019 г., археологически недвижими културни ценности, са зададени последни общи предписания и препоръки (вж. Протокол 2019: 13):
1.) След приключване на процедурите по регистриране на груповата, и деклариране и определяне на временен режим за единичната, определените граници и предписания за опазване на територията на археологическите недвижими културни ценности и охранителните им зони, следва да бъдат отразени в кадастралните карти и кадастралните регистри на землището на населеното място, съгласно изискванията на чл. 79, ал. 5 от ЗКН, и съгласно Наредба № РД-02-20-3 от 29 септември 2016 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимия имот и на номера на зоната на ограничение в кадастъра[xxviii]. Въз основа на това администрацията на район „Подуене“ да уведоми засегнатите собственици.
2.) Във връзка с високата културно-историческа стойност на обекта и необходимостта от: опазване, физическа защита, осигуряване на възможност за провеждане на археологическо проучване и адекватно експониране в паркова среда, комисията предлага след приключване на процедурата за предоставяне на статут на груповата археологическа недвижима културна ценност „Могилен некропол“ в м. Подуенски герен/Петте могили, ж.к. „В. Левски – Г“, кв. 22 и кв. 25 по плана на район „Подуяне“; да бъде инициирано изготвянето и процедирането на нов подробен устройствен план и нов план за регулация и застрояване за обхвата на недвижимата културна ценност, съобразен с изготвените предписания за опазване.
Предложенията на комисията към министъра на културата за обособяването на могилите в м. Подуенски герен и прилежащата им територия като бъдещ своеобразен археологически резерват са изключително своевременно застъпени и подадени предвид цялостната досегашна история на тези културно-исторически обекти от местно значение за гр. София, частично унищожени през годините. Важно е да се отбележи, че стойността на могилите не се изразява само в принадлежността им към един вид отделни надгробни паметници/съоръжения, каквито се откриват на много места в нашите земи от времето на Античността. Ако се извърши едно по-подробно проучване, каквото на практика не е правено от времето на Р. Попов за могилите в София и Софийско, и се приложат някои сравнителни изводи спрямо проучените други подобни обекти в останалите региони на страната, е напълно възможно при бъдещи археологически проучвания да се регистрира и наличието на евентуален плосък некропол в междумогилното пространство от същата епоха или използването на мястото в по-късни времена. Подобно предположение би било напълно уместно в рамките на хипотезата, че могилите най-вероятно попадат в близост до или принадлежат към нерегистрирано до момента антично селище (или няколко селища/села), вила или друг тип археологически структури, свързани с обитаване от римската епоха. Все пак интересуващите ни обекти се намират доста далеч от местоположението на антична Сердика, а на практика землището на старото село Подуене и районът и на изток от него остават изцяло непроучени към днешна дата, въпреки разрасналото се строителство там през последните десетилетия.
В подкрепа на такъв тип предположение ще се представи извадка от археологическото проучване на една надгробна могила в кв. „Враждебна“, която подобно на могилите южно от бул. „Владимир Вазов“ (в ж.к. „В. Левски – В“) се намира също недалеч до некропола в м. Подуенски герен. Обектът е проучен от екип на проф. Д. Гергова (НАИМ–БАН) през 2010–2011 г. Резултатите от спасителните разкопки (вж. Кузманов и др. 2011: 225–227) показват, че съответната могила № 1 в район „Враждебна“ първоначално е възникнала като местен тракийски надгробен и ритуален паметник от римската епоха (III–IV век) – разкрити са 6 клади за кремации с натрошена керамика около тях. В по-късно време – през Средновековието (X–XII век) – могилата и прилежащия й терен са използвани вторично като част от развил се християнски некропол. В югоизточната ѝ периферия са разкрити 12 гроба (чрез инхумации в ями), датирани според намерените накити в някои от тях.
Идентична ситуация на вторично преизползване на площта на могилите и/или на периферията им през по-късна епоха е възможно да е налична и в ж.к. „В. Левски – Г“, но подобен тип практика до момента там не е регистрирана, защото не са прилагани целенасочени археологически проучвания или частични спасителни наблюдения на територията на вече застроеното междумогилно пространство. Напълно вероятно е наблизо да има останки от други антични, средновековни или по-късни селища, които не са обозначени в АИС „АКБ“ или регистрите на НИНКН, тъй като не са провеждани теренни обходи и/или наблюдения в района в предходни години.
Относно изготвянето на една бъдеща унифицирана номерация и по-обстойна подредба на съхранените и до днес автентични могили и диференцирането на изкуствено натрупаните могилоподобни образувания през близкото минало в целия квартал „В. Левски“ на първо място трябва да се предложи една работна методика на групиране на обектите, която да бъде опорна точка при по-нататъшното разширение на спектъра на настоящото проучване.
Във всички от представените в изложението карти и публикации има разминаване в данните относно посочената локализация, описанията и размерите на съответните археологически недвижими културни ценности. В прегледаната документация броят на могилите фигурира между 7 и 6 (или общо 5), като днес в м. Подуенски герен са все още запазени само 4 от тях. По проблематичното в случая е, че когато се борави само с архивни материали и се прави сравнение между различните описания и предложени местоположения, във всички тях номерацията на могилите цялостно се разминава една с друга. Това се дължи на обстоятелството, че през годините не е ползвана единна система за тяхното обозначаване и изследователите не са ползвали по-ранната вече налична информация, което води до голямо объркване за поредния проучвател на темата.
Ето защо се налага да се приложи още веднъж разработения в изложението сравнителен работен списък на вече изчезналите и на все още съществуващите обекти в некропола северно от бул. „Владимир Вазов“ в по-завършен вид според базисната номерация на НИНКН:
М-1.) Могила № 1 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК е могила
№ 3 в картата на К. Шалганов от 1983 г., могила № 3 в картата на Л. Вагалински от 2009 г. и би следвало да бъде могила № 19 в картата на Р. Попов от 1921 г.
М-2.) Могила № 2 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК е могила
№ 6 в картата на К. Шалганов от 1983 г., могила № 4 в картата на Л. Вагалински от 2009 г. и би следвало да бъде могила № 15 в картата на Р. Попов от 1921 г.
М-3.) Могила № 3 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК е могила
№ 5 в картата на К. Шалганов от 1983 г., могила № 1 в картата на Л. Вагалински от 2009 г. и би следвало да бъде могила № 17 в картата на Р. Попов от 1921 г.
М-4.) Могила № 4 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК е могила
№ 4 в картата на К. Шалганов от 1983 г., могила № 2 в картата на Л. Вагалински от 2009 г. и би следвало да бъде могила № 18 в картата на Р. Попов от 1921 г.
М-5.) Могила № 5 съгласно номерацията в идентификационния картон на НИПК е могила
№ 2 в картата на К. Шалганов от 1983 г., липсва в картата на Л. Вагалински от 2009 г. и би следвало да бъде вероятно могила № 16 (?) в картата на Р. Попов от 1921 г.
М-6.) Могила № 1 в картата на К. Шалганов от 1983 г. липсва в идентификационните картони на НИПК, липсва и в картата на Л. Вагалински от 2009 г., но би следвало да бъде могила № 13 в картата на Р. Попов от 1921 г.
М-7.) Могила № 14 в картата на Р. Попов от 1921 г. най-вероятно е била проучената от К.
Рогева-Григорова през 1979 г. и на нейно място сега минава трасето на бул. „Владимир Вазов“.
Поради тази причина тя липсва в картата на К. Шалганов от 1983 г. (иначе би следвало бъде да могила № 7 (?) или да бъде с начален № 1), липсва в идентификационните картони на НИПК и липсва и в картата на Л. Вагалински от 2009 г.
В последващи текстове, които ще бъдат посветени на други групи могили извън границите на м. Подуенски герен, намиращи се в ж.к. „В. Левски – Г“ и ж.к. „В. Левски – В“, тази номерация ще бъде използвана като водеща в изготвянето на един по-широк списък със запазени археологически недвижими културни ценности в района и тяхното бъдещо общо картиране с цел идентифицирането на останалите обекти, известни от списъка на Р. Попов.
БИБЛИОГРАФИЯ
Агре 2002: Д. Агре. Спасителни археологически разкопки на една могила в м. Подуенски герен в София. – В: Археологически открития и разкопки през 2001 г. София, 2002, с. 63.
Вагалински, Чолаков, Катевски 2010: Л. Вагалински, И. Чолаков, Ил. Катевски. Геодезично заснемане и геофизично изследване на римски могилен некропол в квартал „Васил Левски – Г“ на община Подуене, гр. София. – В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, с. 357–358.
Григорова, Младенова 1980: К. Григорова, В. Младенова. Разкопки на надгробна могила в кв „Левски“ – София. – В: Археологически открития и разкопки през 1979 г. София, 1980, с. 103–104. Кузманов и др. 2011: М. Кузманов, Д. Гергова, Н. Дерменджиев, В. Мутафов, А. Радев, А. Елазарова, Ил. Катевски. Могила № 1 в землището на „Враждебна“, София. Спасително проучване 2010–2011 г. – В: Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, 2011, с. 225–227.
Отчет 1983: К. Шалганов. Отчет за състоянието на шестте могили в м. Подуенски герен – ж.к. „Левски – Г“, гр. София. – В: Научен архив на РИМ–София, отдел „Археология“, дата: 19 януари 1983, с. 1–2.
Попов 1921: Р. Попов. Материали за проучването на предисторията на Софийската котловина. – В: Р. Попов, Г. И. Кацаров, Ю. Господинов. Предисторически и старохристиянски паметници от София и околността (= Материали за историята на София. Кн. V). София, 1921, с. 1–36.
Протокол 2019: Д. Грозданов, С. Бакалов, Я. Топалова, В. Лазаров, С. Маврева, Д. Димитрова, Ю. Мешеков, Цв. Ватева. Протокол от комисия, назначена със Заповед № РД9К-282/15.07.2019 г. на заместник-министъра на културата за изготвяне на предложение за определяне на режими за опазване – териториален обхват и предписания за опазване на недвижима културна ценност „Могилен некропол“, разположена в м. Петте могили, ж.к. „Левски – Зона Г“, кв. 22, район „Подуене“, Столична община. – В: Научен архив на РИМ–София, отдел „Археология“, дата: 17–19 юли 2019, с. 1–13.
Справка 2014: К. Шалганов. Справка от 3.04.2014 г. около възникналата ситуация с т.нар. „могила № 4“ от могилния некропол в м. Подуенски герен в ж.к. „Левски – Г“. – В: Научен архив на РИМ–София, отдел „Археология“, дата: 3 април 2014, с. 1–3.
Дигитални източници:
Топографски и др. карти на София – http://stara-sofia.com (посетен на 18.11.2019 г.).
Топографски и др. карти на София – https://kade.si (посетен на 12.02.2020 г.)
Бележки
[i] Навсякъде в текста, както и във Фиг. 3, Фиг. 12 и Фиг. 17б, се използва като базисна номерация на могилите подредбата им в идентификационните картони на НИПК, представена на Фиг. 1. Към тази основна номерация вече ще се правят сравнения с обозначенията на могилите във Фиг. 19, Фиг. 20 и Фиг. 21.
[ii] Изказвам своята благодарност на колегата К. Шалганов за оказаното съдействие при работата ми с Научния архив на музея.
[iii] Вж. актуализирания Списък на археологическите паметници на културата на НИПК от област София–град от 1 декември 1998 г. – Рег.№ 3905, кв. 9 – Зона Г по плана на ж.к. „В. Левски“, обявен ДВП №, протокол СОПК – 73/1955 г.
[iv] Там обаче не се отбелязва от кого и поради какви обстоятелства, а в Научния архив на РИМ–София информация за това няма.
[v] Основан през 1957 г. като Национален институт за паметниците на културата (НИПК) към Комитета за просвета и култура. С приемането на Закона за културното наследство (в сила от 10 април 2009 г.) НИПК е преименуван в Национален институт за недвижимо културно наследство.
[vi] Според чл. 3. от тогавашния Закон за паметниците на културата и музеите (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 29 от 1969 г.) паметник на културата следва да „е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост“.
[vii] Всъщност по това време все още действа старият Закон за паметниците на културата и музеите, докато новият Закон за културното наследство, след многобройни обсъждания, влиза в сила чак на 10 април 2009 г. (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 19 от 13 март 2009 г.).
[viii] Обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 98 от 11 декември 2012 г.; изменена и допълнена в „Държавен вестник“, бр. 11 от 7 февруари 2014 г.; изменена повторно в „Държавен вестник“, бр. 13 от 7 февруари 2017 г.; и отменена в „Държавен вестник“, бр. 57 от 19 юли 2019 г.
[ix] Обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 57 от 19 юли 2019 г.
[x] Изказвам своята благодарност на В. Данов, че ме запозна със случая.
[xi] Посоченото разрушаване донякъде съвпада с описанието на могила № 14, дадено от Р. Попов: „Южната страна на могилата е разорана и на това мѣсто височината ѝ е съ около 30 см. по-малка“ (Попов 1921: 27).
[xii] Не е уточнено откъде точно е взета дълбочината на гроба – в разрушената част или от върха на могилата.
[xiii] Картата е изготвена върху копие от актуалния тогава кадастър на Управление „Архитектура и градоустройство“ за кв. „В. Левски“.
[xiv] Подобен ще е случаят и с номерацията в картата, изготвена от екипа на Л. Вагалински. Там също ще бъде приложено сравнение с оригиналната номерация от картоните на НИПК.
[xv] Ръкописните бележки са добавени върху отчета в последствие, най-вероятно през 2014 г., когато К. Шалганов прави повторен оглед на могилите.
[xvi] Не се коментира тези огнища дали са съвременни, или не, но най-вероятно са.
[xvii] За местоположението на проучената от Д. Агре могила, както и за локализацията на други запазени могили в ж.к. „В. Левски – Г“ (в непосредствена близост до разглеждания тук „комплекс“ в м. Подуенски герен) и новооткрити други при обход от мен, В Данов и А. Георгиева в средата на м. април 2020 г., запазени в междублоковите пространства южно
от бул. „Владимир Вазов“ – в ж.к. „В. Левски – В“ (две от тях картирани от екипа на Л. Вагалински през 2009 г. [вж. Фиг. 21: Могили №№ 5 и 6]), предстои да стане дума в последващ текст, след като се извърши още едно бъдещо посещение на мястото и картиране на обектите в „Google“.
[xviii] Сега Направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община.
[xix] Коя точно обаче е могилата като пореден номер на приложената към отчета нова карта [вж. Фиг. 21] или спрямо по-стари топографски карти не се посочва.
[xx] С добавена бележка със син химикал и подчертана с червен флумастер: „Сега не съществува!!“. След нея следват две ръкописни бележки, изписани и подчертани със син химикал: „От кога?? Ако е мог.!“ (Отчет 1983: 2).
[xxi] Изказвам своята благодарност на Д. Грозданов за разрешението му да ползвам обобщената информация за могилите в протокола на комисията.
[xxii] В териториалния обхват на единичната археологическа недвижима културна ценност по кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти (КККР) на район „Подуене“ попадат: ПИ с идентификатори 68134.601.261 (общинска частна собственост; вид територия – „урбанизирана“, начин на трайно ползване (НТП) – „За друг вид застрояване“) и 68134.601.1127 (частна собственост; вид територия – „урбанизирана“, НТП – „За търговски обект“) по КК на район „Подуене“, Столична община (Протокол 2019: 8).
[xxiii] В териториалния обхват на единичната археологическа недвижима културна ценност по кадастралната карта и ККР на район „Подуене“ попадат: ПИ с идентификатори 68134.601.698 (частна собственост; вид територия – „урбанизирана“, НТП – „За друг вид застрояване“), 68134.601.699 (частна собственост; вид територия – „урбанизирана“, НТП – „За друг вид застрояване“) и 68134.601.700 (частна собственост; вид територия – „урбанизирана“, НТП – „За друг вид застрояване“) по КК на район „Подуене“, Столична община (Протокол 2019: 8).
[xxiv] Териториалният обхват на единичната археологическа недвижима културна ценност по кадастралната карта и ККР на район „Подуене“ включва: ПИ с идентификатор 68134.601.709 по КК на район „Подуене“, община Столична; частна собственост; вид територия – „урбанизирана“, НТП – „За друг вид застрояване“ (Протокол 2019: 8).
[xxv] В териториалния обхват на единичната археологическа недвижима културна ценност по кадастралната карта и ККР на район „Подуене“ попадат: части от ПИ с идентификатори: 68134.601.54 (частна собственост; вид територия – „урбанизирана“, НТП – „За друг вид застрояване“), 68134.601.59 (частна собственост; вид територия – „урбанизирана“, НТП – „За друг вид застрояване“) и 68134.601.214 (съсобственост; вид територия – „урбанизирана“, НТП – „За друг вид застрояване“) по КК на район „Подуене“. Териториалният обхват е определен от полигон със 7 бр. точки с координати както
следва по координатна система „Българска геодезическа система“ (БГС) от 2005 г.: 1.) 4733028.56 м (X), 326570.88 м (Y); 2.) 4733027.68 м (X), 326589.99 м (Y); 3.) 4732996.69 м (X), 326603.52 м (Y); 4.) 4732976.01 м (X), 326600.17 м (Y); 5.) 4732981.76 м (X), 326564.63 м (Y); 6.) 4733000.45 м (X), 326567.65 м (Y); 7.) .4733005.25 м (X), 326569.41 м (Y) (Протокол 2019: 8).
[xxvi] Обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 105 от 30 декември 2016 г.
[xxvii] Цитираните дейности, и всяка инвестиционна инициатива за намеса се съгласуват с Министерството на културата по реда на чл. 83 и чл. 84 от ЗКН, на основание чл. 14, ал. 1, т. 13 от ЗКН. Не се предлага определяне на охранителна зона, защото имота в който е разположена могилата, е достатъчно голям като площ за осигуряване на териториално-устройствена защита.
[xxviii] Обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 80 от 11 октомври 2016 г.
