“Колегиум ОСАННА” и присъствието му в Европа

Време за четене: 4 минути

„Колегиум ОСАННА“ изнася концерт във Вини.

---

Разговаряме за турнетата на ансамбъла във Франция, Испания и Италия през октомври – ноември 2025 година с диригентката д-р Елица Христова и композитора Георги Попов.

---

Бихте ли представили накратко Вашия състав?

“Колегиум ОСАННА” е един от най-често пътуващите, почти редовно присъстващи в концертния живот на Европа състави, пеещи богослужебна и духовна музика.

Музиката на Христовия култ е това изкуство, което в храмовото и надхрамовото пространство осъществява най-бързата, най-непосредствената връзка с Бога – без посредник, без институция, без догми, без никакви ограничения.

Въздействието на тази музика върху различни аудитории е винаги много силна. Тъй като ние от 2008 година присъстваме системно в концертния живот на Европа, а до 2014 година и в Русия, пределно добре знаем, какво и колко силно е въздействието на нашата музика, на нашия репертоар и на нашето звукоизвличане, наречено брегмофония. Имайки това знание, смело и често музицираме пред всякакви аудитории, докато през 2018 г. дойде време да се установим в Рим. Там бяхме веднага поканени за съвместна дейност и сътрудничество от диригентите на Ватикана.

Началото на общата ни работа положихме там и тя продължи две години, но от части продължава и до днес. Във Ватикана се запознахме с Монс. Салвадор Агилера, консултант по връзките на Ватикана с източните църкви. Връзките и проявите, организирани от него, продължават вече шеста година. Освен общата работа с диригентите на Ватикана, ние сме и единственият ансамбъл, който изпълнява богослужебна и духовна музика на десет езика – старинните църковно-славянски, старобългарски, латински и богослужебен гръцки, и съвременните – английски, френски, немски, италиански, испански и български език.

Чрез това лингвистично многообразие ние още по-силно въздействаме на различни европейски аудитории и активизираме у тях желание за по-задълбочено духовно общение, основано на законите на хармонията и изострената сетивност.

Музикантската плоскост е онази, на която стъпваме, а онази към която се домогваме е плоскостта на духовното хармонично и сетивно общение, което би осигурило на Европа единство и завръщане до позагубените изконни християнски ценности.

В предварителния ни разговор споделихте, че в последните няколко месеца сте осъществили успешно няколко проекта. Бихте ли разказали за тях?

Последните месеци на 2025 година бяха много интензивни за нас. Работихме по три проекта по Плана за възстановяване и устойчивост, финансирани от Европейския съюз – Следващо поколение ЕС – “Европа – хармония и сетивност”, “Звук и цвят” и “Дългия път”. За съжаление проблемите с администрирането на тези проекти, липсата на комуникация и адекватна работа от страна на Национален фонд “Култура” направи тази работа изключително трудна и напрегната.

Благодарни сме, че все пак с идването на г-н Найден Тодоров в Министерството на културата нещата се раздвижиха и се надяваме да приключат успешно в най-скоро време. Направихме и един проект за концерти в Италия през ноември, който бе финансиран по програма “Мобилност” 2025 на НФ “Култура”.

Благодарение на всички тези проекти успяхме да направим концерти през октомври в района на Париж – в историческата забележителност Шато дьо Вини и във Версай, в Сан Себастиан, Калатаюд (Сарагоса) и Барселона в Испания, а в края на ноември – в Рим, Остия и Ватикана.

Какъв репертоар представихте на турнето във Франция и Испания?

Концертната програма за турнето във Франция и Испания беше създадена по проект “Европа – хармония и сетивност”, финансиран по Схема за безвъзмездна помощ в две сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ и промотирането им на европейските и международни пазари за изкуства“.

Проектът предвиждаше написването на нови произведения, в чието изпълнение да вземе участие музикант от Западна Европа, представянето на програма от изпълнявани и нови произведения, издаването на книга, описваща вокалната техника бремофония, която да се представи в ателиета с част от концертните публики. Към същия проект трябваше да бъде издаден и сборник с произведения на композитора Георги Попов.

Новите произведения представляват един нов музикален прочит на библейски текстове – размисли върху екзистенциални въпроси, свързани с живота, нравствената чистота, предаността към Създателя и други. Съвременните композиции, които обикновено се приемат по-предпазливо и сдържано, за наша радост бяха приети много добре. Въпреки модерните, на места странно съчетани със старинни и импресионистични композиторски средства, произведенията оказаха силно въздействие върху слушателите.

Какви са впечатленията Ви от публиката на концертите и от участниците в ателиетата?

Странно беше донякъде това спонтанно привързване към репертоара, саунда и изпълнителите. Останах с впечатлението, че пеем пред една и съща публика, говореща на различни езици. Надявам се, че тази близост в реакциите се дължи на добре подредената програма от диригента д-р Елица Христова, на репертоара и на нашето силно желание да даряваме хармония в общуването между аудиториите.

Колкото до участниците в ателиетата, впечатление правеше, че тези западноевропейски аудитории притежават висока музикална култура. Те са обучавани в такава посока от деца. В училищата има оркестри, хорове и предмети, свързани с теологията. Това предполага бърз и качествен контакт по време на работата в ателиетата. Беше им интересно, беше им и приятно, особено, когато се доближаваха до тази звучност, участваха смело, ентусиазирано и проявяваха истинска радост, когато започваха да усвояват брегмофонното звукоизвличане. Но повтаряме, че в тези две държави публиките имат висока музикална култура.

Радваме се, че по същия проект, благодарение на директорката г-жа Надя Борилова, имахме възможност да направим такива ателиета и с малки деца от СУ “Проф. Асен Златаров” в Годеч. Те много бързо усвояваха това, което им показвахме, а това е знак, че българските деца имат потенциал за кратко време да се доближат до културата на западноевропейските аудитории, стига да се работи целенасочено в тази посока, което за съжаление не се прави.

Кажете какво провокира заглавието на проекта – какъв вид хармония и каква сетивност?

Това, което провокира заглавието на проекта бе скръбта по загубената хармония в живота на Европа и на съвременния човек.

Мащабите на мигрантските нашествия, отказът на тези хора да спазват установени традиции и да се подчиняват на определени закони, изисква доста агресивно противодействие, което е далеч от хармоничното общуване. В същност, хармонията разцъфтява там, където има любов, а любота е осезаемият образ на Бога. Започнем ли да се отдалечаваме от хармонията в отношенията помежду си, това означава, че се отдалечаваме от любовта към ближния, т. е. от любовта към Бога.

В този процес започва да се уврежда и сетивността. Когато си заобиколен от грубост, неуважение и презрение на реда, който си установил за себе си в родината си, започваш да забравяш и за брата си, и за любовта му, и за Божия свят, но забравяш и за себе си. Инстиктът за самосъхранение може да те запази, но и да те насочи в грешна посока. Всъщност, името на този проект е насочено към ума и духа, осъществяващи съкровен контакт през Свода Небесен с публичния дух на всяка аудитория, както и с личностния дух на всеки участник в нея.

И по този начин въздействаме върху връзката човек – аудитория – Бог. Ние изостряме сетивата, които осъществяват, съхраняват и дообогатяват тази връзка. Многоезичната програма, репертоарът и начинът на звукоизвличане са компоненти, които подпомагат осъществяването на тези идеи.

Долу-горе това е съдържанието, идеята на това наше концертно пътуване. Днес светът е толкова политизиран, че забравя онези красиви стари пропорции между материалния и мистичния свят, които хилядолетия наред са ни осигурявали сигурност, блажен покой и философска мъдрост.