За държавата, бюджета и черно-белите учебници

Снимка: Steve Buissinne

Има едно древно поверие за държавата, която съставяла първо разходната част на бюджета си и после приходната. Тя първо решавала за какво трябвало да се грижи, изчислявала най-добрия вариант откъм цена и качество, добавяла му 10% резерва и 10% заплати за администрацията, и едва тогава сядала да смята какви и колко данъци и трябват. Нейната администрация се свива и става все по-ефективна всяка година благодарение на иновациите и решените проблеми от предишната.

„Съвършенство не се постига, когато няма какво повече да се добави, а какво повече да се премахне.“

Много от хората, които реват днес за това или онова на гърба на бюджета, подкрепят другия тип държава.

А именно тази, която прекарва половината си време в размисъл колко точно кожи може да одере от вас, които после да изхарчи, за да ви излъже колко ви е добре и колко „безплатни“ неща имате. Нейната администрация расте, защото преразпределението и регулациите създават нови и нови проблеми, които правят необходими нови и нови държавни служители.

„Бюрокрацията нараства, за да посрещне нуждите на нарастващата бюрокрация.“

Все още никой от вас няма отговор на въпроса, който би задала първата държава – съвсем прост въпрос.

„Какво искаш да правя вместо теб?“

На този въпрос отговаря всяко едно поколение, и всяко поколение преди нас отговаряше с „Още и още държава“. И точно това получихме. Днес ние разчитаме на Държавата повече, отколкото на съседа си, на брат си и на себе си.

Държавата трябва да ни отучи да не пушим, да не пием безобразно, да не употребяваме наркотици, да не се возим без колани, да не ходим голи по улицата, да не минаваме на червено, да не носим патрон в цевта, да не сме жестоки към хора и животни.

А вас нямаше ли кой да ви научи?

И същевременно било нейна работа да ни научи да четем, пишем, смятаме, да ни възпита да се държим в общество, да ни даде жилище, ако сме бедни, да ни плаща, ако сме безработни и да кара децата ни с полиция до училище, ако сме безотговорни. Да пречи на хора, раздаващи топла супа по улиците.

А нейно право е да взема 40% от дохода ни, да определя курса на валутата ни, да се намесва в доброволните транзакции между нас, да ни наблюдава, да ни затваря и да ни забранява и хиляди други неща, които не вредят на никого, освен понякога на нас самите.

Социалната отговорност не е това. Грижата за ближния не е това. Това е глезотия и наша безотговорност, на даващите.

И ако нямате пари за хляб, за топлина, за учебници, а гласувате за хора, които само мислят как всяка следваща година да ви ограбят все повече, може би си го заслужавате.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *