Историята на “Монополи”: креативност, лъжи и реализация

Английският неологизъм „hepeating“ описва ситуация, в която жена дава прекрасна идея, която обаче остава незабелязана, но после бива разпространена от мъж, който накрая обира лаврите, представяйки я като своя. Жената не се оплаква. Добавете към това една вечеря, приключваща със съсипано приятелство, разкритие в съдебната зала и спасяване на военнопленници и получавате историята на създаването на играта Монополи.

Историята започва през 1903 г. в САЩ. Елизабет Маги (Lizzie J. Magie) измисля игра, наричайки я “Играта на наемодателя”. Целта ѝ била да я използва, за да разпространи чрез нея идеята на Хенри Джордж за “единния данък”. Той целял да замени всички данъци, които дотогава американската държава налагала с единствен единен данък върху стойността на земята. Идеята на Хенри Джордж е приета, както от десни, така и от леви представители на политическия спектър, а е също така смятана за “радикално центристка”.

Джордж смятал, че земята и природните ресурси принадлежат на хората и трябва да я наемат, но никога да не я притежават. И че правителствата трябва да налагат данък само върху земята, а не върху технологиите на обработка, инфраструктурата, труда или печалбата. В инструкциите на играта на Елизабет пишело: “Нека на децата веднъж завинаги стане ясна голямата несправедливост на нашата поземлена система и нека когато пораснат, ако им бъда позволено да се развият естествено, да ни освободят от голямата злина.

Играта се въртяла около няколко налични имота, разграфени на дъската, техните продажни и наемни цени и няколко късметлийски карти и такива даващи предимства.

Елизабет Маги патентовала играта през 1904 г. и я публикувала самостоятелно през 1906 г. През 1909 г. се свързала с Паркър Брадърс, на които тя искала да възложи задачата по произвеждането на комплектите и разпространението. Те обаче ѝ отказали с мотива, че играта е “твърде сложна”.

BoardGamePatentMagie.png
Скица на бордовата игра, патентована от Лизи Маги, 01/05/1904. От Държавния архив на САЩ. Източник: Brian0918 Wikimedia Commons
През 1932 г. човек на име Чарлз Дароу гостувал на вечеря в дома на своя приятел Чарлз Тод. След като похапнали, двамата направили няколко игри. Само 3 години след това този път Дароу представил идеята отново на Паркър Брадърс (Parker Brothers) 23 години след Елизабет и този път във фирмата били впечатлени.

Така двамата приятели на име Чарлз останали завинаги скарани.

Паркър Брадърс купили играта на Елизабет Маги за сумата от 500 долара през 1936 г. Елизабет се отказала от каквито и да е по-нататъшни претенции за авторски права, казвайки пред вестникарите: “съгласна съм дори цент да не спечеля, ако идеята за еднократното данъчно облагане се разпространи в страната”.

2064109_Museu_ProvidedCHO_Spielzeugmuseum_der_Stadt_N_rnberg__Museum_Lydia_Bayer__26665__Datensatz_
Играта Монополи, 1982, Музея на играчките в Нюренберг.

Години по-късно президентът на Паркърс Брадърс казва под клетва пред съда, че видял Елизабет последно като квакерка, дребничка възрастна жена, с прошарена коса, истински евангелист и яростен защитник на идеята на Хенри Джордж за единния поземлен данък.

Паркър Брадърс разпространили играта, споменавайки обаче като създател само Дароу. Докато истината била разкрита, изминали цели 40 години.

25 години след смъртта на Елизабет Маги, професорът по икономика от университета в Сан Франциско Ралф Анспах, създателят на играта Антимонополи, влязъл в юридическа битка с Паркър Брадърс чак през 1979 г. В хода на делото Анспах подкрепил защитата си, използвайки патента на Маги и така не само защитил себе си, но и разкрил истината.

2021659_S2008_0025.jpeg
Играта Антимонополи, 2002 г., Музей Девентвер.

Днес “Монополи” е сред топ 5 на най-популярните настолни игри в цял свят, наред с шахмата, скрабъл и таблата. Има всякакви версии на играта, включително нови, излизащи официално постоянно. Официалните версии в Европа включват до момента 32 европейски страни, като много от тях имат локализирани издания по поръчка. Има почти 100 версии за различни градове само в Обединеното кралство. Във Франция има около 50 френски издания, а в Германия 35 немски.

2021609_objecten_32369_A.jpeg
Домашно направена игра Монополи, 1940-45, Холандия. Музей в Ротердам

През 1941 г. британските тайни служби се обърнали към фирмата производител на настолни игри Джон Уадингтън Лимитид с молба за помощ и съвършения план за бягство от затвора. Те поискали от фирмата да направи копие на играта “Монополи”, но със скрити карти на затвора, истински пари и компаси вътре.С мисията да вкарат контрабандно играта в затвора се наели фалшиви благотворителни дружества.

Ако не американската икономика, то поне идеите на Маги спасили няколко войнишки живота.

Източници и допълнително четене:

A Primer on Henry George’s „Single Tax“, Amy Gluckman, Dollarsandsense.org, последно посетена на 25 март 2019 г.

Статия за Хенри Джордж в онлайн енциклопедията The Library of Economics and Liberty, последно посетена на 25 март 2019 г.

Статия за единния данък в Енциклопедия Британика, последно посетена на 25 март 2019 г.

The Monopolization of Monopoly, The $500 BuyoutBurton H. Wolfe, Adena.com, последно посетена на 25 март 2019 г.

Статия за квакерите в свободната енциклопедия Уикипедия

New Aberdeen version of famous Monopoly board game announced, BBC, 21.03.2019, последно посетена на 25 март 2019 г.

Step into the world’s first life-sized Monopoly game in Hong Kong, Lonelyplanet.com, последно посетена на 25 март 2019 г.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.