Документ за разходите на Тодор Живков и обкръжението му

Време за четене: 2 минути

Това е един документ за Тодор Живков, показващ разгулния живот на висшите партийни кадри на Българската комунистическа партия по време на диктатура им.

Строго секретно!
екземпляр единствен!

Към протокол „Б“ 13 на ПБ на ИК на БСП от 27.12.1962 г.

1. Считано от 1 май 1981 г. разходите за храната на генералния секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия и председател на Държавния съвет на НРБ др. Тодор Живков и семейството му да бъдат за сметка на бюджета на УБО при държавния съвет.

2. Считано от 1 януари 1981 г. лимита за храната да бъде, както следва:

а/ За членовете на Политбюро на ЦК на БКП 1200 /хиляда и двеста/ лева месечно

б/ За члена на Политбюро на ЦК на БКП др. Цола Драгойчева 800 /осемстотин/ лева месечно. 

в/ За кандидат членовете на Политбюро на ЦК на БКП 600 /шестотин/ лева месечно.

г/ За председателя на ЦКРК на ЦК на БКП 500 /петстотин/ лева месечно.

д/ За секретарите на ЦК на БКП 500 /петстотин/ лева месечно.

е/ За секретаря на БЗНС др. Петър Танчев 600 /шестотин/ лева месечно.

Изпълнител: Илия Кашев

Написал: Илия Кашев

---

Това е само за храна, отделно има за представителни нужди, отделно за домашни помощници, отделно хиляди левове при смърт на семейството на починалия партиец. На децата на Людмила Живкова, починала през 1981 г. са дали 30 000 лева, при минимална заплата тогава от 100 лева и средна заплата 191 лв.

Но още върви лафа за скромния диктатор Тодор Живков, на когото са му кърпили чорапите. Митовете, които комунистите се опитват да налагат за себе си са в ярко противоречие дори с догмите на тяхната доктрина.

Митовете за това какво управление сме имали не спират да се развиват и днес:

Тази снимка обикаля интернет днес, за да ни покаже колко е бил добър животът при управлението на Тодор Живков. Доброто старо време, когато е било евтино, месото е било истинско, бирата е била без пари, ракията са я подарявали, и най-важното – още са ни заглеждали от другия пол.

Да видим, ако е вярно – не споря, роден съм 1990 г. – че за пет лева е могло да се купи това, колко са били пет лева през 1974 г., когато е напечатана тази банкнота.

През 1974 г. средната брутна заплата е била 142 лева. При средно 20 работни дни в месеца, това прави дневната ставка 7 лева и 10 стотинки. Чудесно е да дадеш две трети от работния ден за, хъм, нелошо, но не и особено изобилно едно ядене и пиене за цял ден.

Я да видим днес колко е средната брутна работна заплата? Според НСИ, през юни 2022 г. тя е достигнала 1 710 лева. Разделено на 20 работни дни, това прави по 85,5 лева на ден.

Я да видим, с две трети от тези 85,5 лева, да ги кажем 50 лева, дали в кръчмата човек не може да си поръча две ракии, шопска салата, мешана скара, две бири и да остави бакшиш?

Може. Даже ще му останат пари, при това немалко.

Значи, стига мрънкане.

Данни за 1974 г. – Средномесечна работна заплата и средномесечен осигурителен доход

Данни за 2022 г. – Национален статистически институт