Какво загубихме с Македония?

Попремина еуфорията около вдигането на ветото и вече е време да разгледаме новата си ситуация трезво. Някои от патриотичните ни формации обявиха френското предложение за голям успех – ще получим табели на български, македонците ще отстъпят от някои от историческите си претенции. Пък съседите ни се скъсаха да протестират през изминалите седмици, това вероятно е добър знак, нали? 

Реалната политика ни сочи друго. На първо място България се отказа от своя лост на европейско ниво абсолютно безвъзмездно. Нещо повече, ние се примирихме с натиска на партньорите си. Примирихме се със съдбата на страна-членка, която бива тормозена от съюзниците си в интерес на една административна измислица, кичеща се с естетиката на националната държава и парадираща с впечатляващите икономически показатели на една средно развита страна от Северна Африка. Езикът е умишлено остър: партньорите ни се съюзиха с този страничен фактор, за да ни покажат точно какво е мястото на България. И защо тя не би следвало да има правото да надига глава в геополитически план. 

Позволихме на президента Макрон и на Урсула фон дер Лайен да се месят във вътрешните ни работи и едностранно да променят съществуващо наше законодателство. Отново в полза на една фикция, която се пръква в средата на 30-те години на XX век заради неистовото желание на комунистите да превърнат България в същия постнационален проект като Югославия. Провал, който е видим по няколко параграфа, един от които е съществуването на БЮРМ като изкуствена държава, която е обитавана от етноси, които се мразят в червата и във всеки един момент са на прага на пореден граждански конфликт. Още един белег, който ЕС избра да игнорира тотално в “дълбоката си стратегическа амбиция” да осигури вето на Сърбия. 

Редно е да си дадем сметка, че тези експерименти в социалното инженерство далеч не са приключили. Има сили, които продължават да търсят начин да превърнат Балканите в нещо, което те не са, няма да бъдат и няма как да бъдат. За всички трябва да е пределно ясно, че Македония няма да продължи дълго своето съществуване под тази си форма. Това няма да бъде “нормална западна държава”. Няма да догонят европейците. Македония бива готвена да се превърне в поредното бойно поле на големите империи в региона. 

Думите на Груевски, Мицкоски и цялата върхушка на ВМРО-ДПМНЕ са еднозначни в тази насока – ЕС работи заедно с някакво сенчество българско лоби, за да затрие македонската идентичност и да отнеме историята на този славен народ. Днес Груевски заговори за втората българска държава на Балканите в пейоративния смисъл. И го прави, докато Мицкоски е на поклонение – пардон, консултации – при него в Унгария, където той се крие (или бива укриван от Орбан), за да не влезе в скопски затвор за корупция. 

Македония е анти-България. На собствените си граници ние позволихме да се зароди субект, чиято идентичност се гради изцяло върху сблъсъка с нас. Македония съществува, защото има враг в наше лице. Защото ние сме степни татари, на които тя да гледа като свой вековен гнетител. И тук трябва да бъдат порицани и слепите блюстители на украинската кауза, които затварят очите си за паралелите между двете ситуации и скопяват възможността на българите да противодействат ефективно заради някаква криворазбрана концепция за солидарност. Всичките приказки за буряти, орки, азиатски сатрапи и тем подобни са именно реториката, която в Македония се заражда по наш адрес. Реториката, която децата на тази административна измислица възприемат като абсолютна реалност, дехуманизирайки своите съседи. И реториката, с която западните ни партньори свикнаха вече. Как ще реагират те, когато слушат същото и по наш адрес? За справка вижте реакциите на антибългарското лоби в лицето на “журналисти” като Михаел Мартенс.  

Ветото беше нашият начин да си гарантираме, че пътят към ЕС ще бъде извървян заедно с нас. Сега Македония ще мине през България. Този път ще бъде асфалтиран с разпада на българския суверенитет, а маркировката му ще бъдат социалните конфликти в самата Македония. България премахна себе си като пречка. Абсолютно доброволно. Без да получи нищо освен кухи гаранции, подплатени с партньорско потупване по рамото. 

В своя генезис исканията ни бяха самодеструктивни. Признаване на българско малцинство? Какъв по-добър начин да дадем аргумент на македонците, че ние всъщност не сме един народ в две държави? Та ние признаваме дори езика им за легитимен индиректно, въпреки глухите възразителни възгласи на МВнР. Европейското законодателство ще бъде преведено на македонски. Европа ще приеме македонският за истински, ще наложи употребата му на административно и бюрократично ниво. Оттам са само няколко стъпки до окончателното забравяне изобщо на тезата, че македонският е една диалектна аномалия на българския. Това ли е нашата победа? 

За всички, които смятат че общественото възмущение в Македония е признак, че сме свършили нещо хубаво (сякаш чуждия гняв омекотява болката от собствения провал): радостните възгласи на космополитните либерали в София също ли са положителен знак? Дали хора като проф. Дайнов, като самопровъзгласените интелектуалци от Клуба за българо-македонско приятелство, като служителите на чуждестранни медии в България (Свободна Европа, Дневник, Дойче Веле) – дали те ликуват, защото България е защитила своя национален интерес пълноценно? Или радостта им е предизвикана от поредното поражение изобщо за концепцията за национален интерес? 

Та този т.нар. Клуб за приятелство преди 2 дена излезе с осъдителна декларация дори срещу нефелните протести на МВнР по повод признаването на македонския език. В медиите-високоговорител на Държавния департамент вече се пишат статии за това как македонският език бил уникално явление и ние нямаме право да разсъждаваме за него шовинистично като част от собственото ни лингвистично наследство. 

Разберете, тези субекти не са приятели на българина. Тяхната радост трябва да води със себе си единствено ужас за всеки патриот. Криворазбраните им вопли за европейски ценности трябва да будят единствено погнуса у всеки, който продължава да тачи идеята за националната държава. Но най-важното чувство в момента е позор. Позорът от отстъпването от националния идеал и поругаването на паметта на всички наши деди, които са дали кръв за Македония. Унижението от това, че нашите партньори, тези страни, които ние от десетилетия имитираме отчаяно и към чиито редици искаме да се числим, ни превърнаха в изтривалка. А сега ще ни употребят, заедно с другата черна овца в лицето на Унгария, като претекст за инициативата да бъде елиминирано ветото като идея изобщо. 

Така ли изглежда българската победа?