Целите на комунистите според „Манифеста“

Създателят на идеологията комунизъм Карл Маркс. Снимка: Maximilian Scheffler, Unsplash

„Манифест на Комунистическата партия“ е публикуван за пръв път на 21 февруари 1848 г. Това произведение ще се превърне в едно от  най-значимите политически философски текстове на последните два века и може да се смята за отговорно за множество от най-големите злини на XX век. Идеологията, която създава, е отговорна за създаването на най-големите тоталитарни и авторитарни режими, както и за смъртта на десетки милиони хора по цялата планета.

Неговите автори са Карл Маркс и Фридрих Енгелс. В предговора към немското издание на Манифеста от 1883 г. Енгелс заявява, че произведението е дело основно на Маркс.  Вътре в това произведение се изказват целите и средствата, които международното комунистическо движение ще цели да постигне през следващите два века, както и някои от инструментите им.

По-късно тези цели и средства ще бъдат ревизирани и ще доведат до създаването на политическите движения  социализъм (целящо постигането на комунизъм чрез революция), социалдемокрация (целяща постигане на социализъм чрез избори, не революция) и културното течение културен марксизъм (целящо постигане на комунизъм чрез разбиване на обществото на опресирани и опресиращи).

Но аз няма да коментирам онези последващи движения и идеологии, а ще коментирам онази оригинална идеология, навършила 170 години. През това време тя е постигнала значителни „успехи“ и немалка част от нейните някога революционни цели днес се приемат от мнозина за правилни или дори за извечни ценности.

И така, нека видим какво са искали да направят Маркс и Енгелс, за да се постигне тяхната комунистическа утопия:

1. Експроприация на поземлената собственост и използуване на поземлената рента за покриване на държавните разходи.

2. Висок прогресивен данък.

3. Премахване правото на наследство.

4. Конфискация на имуществото на всички емигранти и бунтовници.

5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.

6. Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.

7. Увеличаване броя на държавните фабрики, средства за производство, пригодяване за обработване и подобрение на земите по общ план.

8. Еднаква задължителност на труда за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието.

9. Съединение на земеделието с индустрията, въздействие за постепенно преодоляване на противоположността между града и селото.

10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд за децата в сегашната му форма. Съединяване на възпитанието с материалното производство и т.н., и т.н. [1]

Логично е, ако някой се има за десен политически или икономически, но подкрепя значителен брой от горните цели, да преосмисли своята позиция. Така би било честно и даже наложително, ако искаме да водим идеологически дебати с правилните термини.

Източници:

[1] Manifest der Kommunistischen Partei, 1848, Карл Маркс и Фридрих Енгелс, превод на български Иван Георгиев, 1974 г., II Пролетарии и комунисти, стр. 2