Културата в България през 1964 г. в 13 илюстрации от американец

Време за четене: 2 минути

Културата в България

Голяма част от културата в новата Народна република е внос от СССР.

През 1964 г. американецът Робърт Кръмб (Robert Crumb) посещава България и се опитва да разгледа окупираната от комунистите страна. От 1947 г. на власт е БКП, наложена е насилствена колективизация на земеделските земи, хората имат право да имат само по една къща на семейство, всички предприятия и бизнеси са национализирани, в страната върви процес на тежка и често безмислена индустриализация, заради която се строят цели квартали от грозни панелни жилища.

И всичко това е в условията на тежка цензура в медиите, забранени опозиционни и изобщо всякакви други партии, а на западната култура и музика се гледа с лошо око. И все пак, Робърт Кръмб е видял и описал частица от обществото тогава през погледа на американски турист.

---

Беше ми казано да се явя в Комитета за приятелски международни отношения.

„Значи, вие искате да видите България… Имаме много красиви планински курорти, древни църкви, културни артефакти с голяма стойност. И, разбира се, трябва да видите мавзолея на Георги Димитров.“

„Всъщност, аз повече се интересувам от училища, университети, фабрики, болници, такива неща, социални, разбирате ли ме?“

„Хмм. Това е повече в сферата на нашата официална туристическа агенция. Мисля, че мога да Ви уредя среща с тях“.

При официалната туристическа агенция.

„Имаме много красиви планински курорти, много древни църкви и културни артефакти с голяма стойност и мавзолея на Георги Димитров.“

„Всъщност, това което наистина искам да видя е, наистина искам да видя някои училища, университети, фабрики, болници, вашите социални организации и т.н.“.

„Мм, да. Ще трябва да отидете до Комитета за приятелски международни отношения. Те могат да ви дадат разрешение за такива неща.“

Имаше една студентка по изкуства в Националната академия.

„Това е Ева. Тя учи скулптура. Ева, разкажи на американеца за нашата Народна академия за изкуствата.“

„О да, артистите в България имат великолепни възможности. Революцията откри безкрайни хоризонти пред нашите артисти. С активната подкрепа на държавата, ние сега можем да отприщим нашите креативни сили..

Той е член на Партията. Какво има да кажа за изкуството тук. Работа като работа…“

После пък беше един младеж, който работи като електротехник, когото срещнах в едно кафене.

„Те  все още ли танцуват Хъли Гъли?“

„Да, но кажи ми… Какъв е животът тук? Всичко ли се контролира, както чувам?“

„Да, много се контролира! Бих избягал от тук ако можех! Много е опасно да…

Прекрасно е тук. Социализмът ни дава щастлив живот. Много съм щастлив тук.“