Един прочит на „Книга на Енох“8 мин. време за четене

Част от текста на Книга на Енох.

Искам да споделя един мой интересен прочит на апокрифната „Книга на Енох“, която разказва историята на ангелите в Стария Завет. Първа книга на Енох е писана на древноеврейски, а втората част на книгата днес съществува само на старобългарски и се предполага, че е преведена по времето на цар Петър I (927-970 г.) в Плиска или Преслав.

За улеснение на читателите съм премахнал имената на ангелите на иврит и съм оставил техния превод в скоби до тях. Благодаря за вниманието Ви и приятно четене!

Преди да разгледаме мястото на падналите ангели в „Книгата на Енох“, би било добре първо да си зададем въпроса: Кои са те и защо съществуват?

Падналите ангели са онези ангели, които последват Луцифер в бунта му срещу Бог. Падналите ангели са известни с много имена: падналите, луциферийците, наблюдателите, нефилимите, „великаните на земята“, сатанистите, змиите, синовете на Белиал и други подобни.

Едно от имената им „нефилими“ идва от древноеврейския език и означава „тези, които паднаха“ или „тези, които бяха хвърлени“, като произлизат от семитския корен „нафал“ (נפל), което означава „да падне”. В гръцкия превод – Септуагинта, думата „нефилим“ се превежда като „гиганти“. В „Книгата на Енох“ обаче има ясно разграничение между „нефилими“ и „наблюдатели“. В нея се описва падането на „наблюдателите“ – ангелите от които се раждат „нефилимите“.

Историята за падналите ангели в първата книга „Книгата на наблюдателите” разказва за това как те се вселяват в човешки тела, за да научат хората как да правят оръжия и как да воюват.

Енох ги нарича на древноеврейския език с името „наблюдатели” (עירין). В книгата се разказва за това как водачите на „наблюдателите” Семиаз и Азазел карат останалите 198 свои събратя да започнат да се сношават с хората по Земята. Потомството на тези съюзи са „нефилимите”, които са описани от Енох, като „гиганти високи 300 лакти”. Разказът продължава с това как тези „нефилими” започват да ограбват земята и да застрашават човечеството.

Но това не е всичко. По-нататък Семиаз и неговите съмишленици започват да учат човешката раса на най-различни забранени от Бога изкуства и занаяти. Научават ги как да правят оръжия, козметика, огледала и как да практикуват магьосничество.

В резултат на това Бог се разгневява на „нефилимите”.

Той свиква при себе си архангелите Михаел, Уриел, Габриел и Рафаел и им заповядва да накажат падналите ангели. Всеки един от тях изпълнява по различен начин повелята му. Архангел Рафаел приковава Азазел в пустинята Дудаел като наказание за това, че покварява Замята. Архангел Габриел настройва „нефилимите” да воюват един срещу друг докато не се избият. Архангел Михаел приковава „наблюдателите” в „долините на Земята”, където да чакат до времето на Деня на Страшния съд.

След това Бог позволява на Великия потоп да отърве земята от останалите „нефилими”, но преди това изпраща архангела Уриел да предупреди Ной, който трябва да опази живота на Земята.

Интересното в „Книгата на наблюдателите” е детайлността на образите и подробностите около разказа.

Четейки самата книга човек може да се заблуди, че чете някой съвременен фентъзи роман или приказка изпълнена с магически герои и персонажи. Всъщност целта на разказа е да покаже по един митологичен и метафоричен начин как доброто побеждава злото.

Разглеждането на теологически въпроси, като произхода на злото, което е нещо свръхестествено, чрез преместването на произхода на греха от човечеството и неговото злодеяние към падналите ангели е уникален мотив намерен в Книгата на Енох. Този мотив не се открива в по-късната еврейска и християнска теологична литература. Според някои библеисти концепцията за първообраза на злото при падналите ангели потвърждава мотивът за божествения произход на греха.

Митологичният свят в „Книгата на Енох“ е много по-подробен от другите апокрифи от този период. В разказа са въведени редица имена и символи, чиято етимология и произход затруднява много изследователи на апокрифната библейска литература. Йерархията на падналите ангели е съпоставена с тази на архангелите. Според много изследователи тази йерархия е силно повлияна от политеистичните религии в Близкия изток през този период. В книгата умело се изгражда един вид „ангелски пантеон”, където всяко небесно създание има своята роля и функция в разказа, която произхожда от етимологията на името му. В своето проучване върху „Книгата на наблюдателите” английският библеист професор Майкъл Книб изследва подробно и превежда имената на ангелите упоменати от Енох.

Тук ще изброя тези ангели и ще представя превода на професор Книб на имената им от иврит.

В осми стих от седма глава са упоменати имената на главните „наблюдатели”: „Ето имената на последователите им: Семиаз („Онзи, който познава името”), Кокабиел („звезда на Бог”), Тамиел („Бог е съвършен”), Данаел („Бог те осъди”), Баракиел („Гръмотевицата на Бог”), Сатариел („Луна на Бог”), Азазел („Изхвърлен от Бог”), Армарос („Прокълнатият”), Ананиел („Облак на Бог”), Закиел („Скритият от Бог”), Шамсиел („Слънце на Бог”), Туриел („Скала на Бог”) и Йоамаел („Ден на Бог”). Това бяха водачите на тези 200 ангели.”

Съответно като контрапункт в двадесета глава са изброени имената на архангелите и техните функции: „Ето имената на ангелите, които бдят: Уриел („Бог е моята светлина”), който управлява воплите и ужаса. Архангел Рафаел („Бог лекува”), един от светите ангели, който властва над земните духове. Рагуел („Приятел на Бог”), един от светите ангели, който наказва земята и небесните светила. Микаел („Кой е като Бог?”), един от светите ангели, който господства над човешките добродетели и заповядва на народите. Саракиел („Принц на Бог”), който напътства земните деца когато съгрешат. Архангел Габриел („Бог е моята сила”) е ангелът, който властва над Икисат, рая и херувимите. Рамиел („Гласът на Бог”) е ангелът, който бди над истинските видения изпратени от небесата.”

В Книгата на Енох са изброени имената на много други паднали ангели и техните функции.

Тук ще изброя още няколко като: „Аракиел („Бог е в земята”) – един от петте ангела, който води душите на хората за осъждане, а останалите четири ангела били Рамиел, Уриел, Самаел („Отрова на Бог”) и Азазел.

Армарос, който научил човечеството на магии. Азазел, който научил хората да правят ножове, мечове, щитове и да измислят орнаменти и козметика.

Гадраел („Стена на Бог”), който учил използването на оръжия за убийствени удари.

Баракиел, който учил хората на астрология.

Камбриел („Сянка на Бог”), който учил хората на знаците на облаците (метеорологията). Кокабиел, който имал армия от 365 000 духове, които изпълнявали заръките му.

Пинимие (от иврит פְּנִימִי – означава „Вътрешният”), който научил човечеството на изкуството да пише с мастило и хартия, и научил „човешките деца на горчиво и сладко и тайните на мъдростта”.

Сариел („Бягащият от Бог”), който научил човечеството на ходовете на Луната.

Шамсиел, някога пазител на Едем, който служил като един от двамата главни помощници на архангел Уриел, когато той се впускал в битка заедно със своите 365 легиона ангели и също придружавал човешките молитви до петото небе.

Най-накрая е и Семиаз, господарят на „наблюдателите” и на „нефелимите”.

Цялата тази концепция усложнява неимоверно много библейската митологема. Почти всички ангели притежават името на Бог (Ел от Елохим) в имената си. Това символизира техния небесен произход. Ролята на ангелите е интерпретирана по-късно в „Книгата на архангел Разиел”.

Тази книга е гримоар (магическа книга) от времето на управлението на кастилския крал Алфонсо X (1252-1284 г.) и обяснява подробно ролята и функциите на всяко небесно създание в библейската космология. Трябва да се отбележи, че използването на гримоари като начин за интерпретация на библейския свят показва желанието да се търси невидимия свят на монотеистичните религии.

Не на последно място бих искал да обърна внимание на културното и литературно влияние, което „Книгата на Енох“ има в по-късни творби и произведения на изкуството.

Трябва да се отбележи, че наред със съзряването на Ренесанса в западноевропейското изкуство навлизат редица нови персонажи от библейския свят. Те успешно конкурират вече установените древногръцки и римски божества, които са силно застъпени в скулптурата и изобразителното изкуство. В литературата блестят две големи произведения, които се градят върху митологията в Стария Завет.

Едното е „Божествена комедия” на Данте Алигиери, която умело създава рамки и образ на библейския космологичен свят, разделен на Ад, Чистилище и Рай. Другото литературно произведение несъмнено е епическата поема от XVII век „Изгубеният рай” от Джон Милтън, която разказва за съдбата на падналия ангел Сатанаел („Враг на Бог”) и войната му срещу Рая.

Доколко тези произведения са повлияни от „Книгата на Енох“ остава спорен въпрос. В по-късна епоха тя оказва влияние върху картините на английския художник Уилям Блейк от XVIII век и в творбите на френския илюстратор Гюстав Доре от втората половина на XIX век. В съвременния свят ангелите от „Книгата на Енох“ може да се срещнат по-често в комикси и видео игри, където техните свръхестествени способности служат за създаването на редица популярни и култови персонажи със силно присъствие в поп-културата.

„Книгата на Енох“ е едно наистина уникално произведение, което разширява представите на човека за невидимия свят, който го заобикаля и съществата, които го населяват.

Създадена като приказка тя продължава да вдъхновява редица учени и писатели със своите тайни. Създава една богата основа за размишление относно свръхестествените фигури в авраамическите религии с техните роли на врагове или съюзници на Бог. „Книгата на Енох“ е от значение за есеите, евреите и християните, като до 1773 г. е забранена от равините и църковните отци. През същата година шотландският изследовател Джеймс Брус открива три нейни екземпляра в Етиопия.

С преоткриването на книгата се разкрива един цял нов свят. Един свят, който разширява вярата и представата за митологията в авраамическия монотеизъм. С времето този свят ще става все по-необятен, а академичното любопитство да се изследва ще става все по-голямо.

Истината, която откриваме за човечеството е, че колкото и да се мъчим да изследваме този необятен свят, ние винаги ще си останем на неговия праг. „Книгата на Енох“ илюстрира най-ясно колко е близко човек до Бог, но и колко е далеч от него. И все пак в разказа на Енох доброто побеждава злото. Това трябва да мотивира и всеки един от нас, защото в крайна сметка победиш ли злото, ще успееш да пристъпиш прага на този така необятен свят. А той, както архангел Уриел убеждава Ной, е истинската магия, за която си струва да се живее.

BOOK OF ENOCH, The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament – ed. R. H. Charles, Текст на книгата на английски език