Израелската експанзия – карти и карикатури

Един от любимите ми спорове онлайн е на темата Израел срещу Палестина. Винаги чуваме за добрите палестинци, които се бият срещу лошите евреи, които тиранично са им завзели територията и така се стига до днешния момент.

Историята, разбира се, е малко по-различна. И за да има истински мир в Близкия изток и евреи и араби най-после да заживеят в спокойствие, и двете страни трябва да го поискат едновременно. А зад палестинците винаги са заставали техните събратя от другите арабски страни, което превръща уж гиганта Израел, мачкащ малка Палестина, в Голиата арабски свят срещу еврейската държава.

Да започнем с тази карта, която в различни вариации е публикувана многократно и цели да ни убеди в теорията, че евреите са заграбили земите, на които живеят днес:

Поне по два пъти на месец ще видя горното споделено някъде във Facebook и ще има сърцераздирателен разказ за ционистките окупатори и за онеправданите мюсюлмански терористи.

Ако погледнем историята на тези земи може да видим, че в продължение на няколко столетия те са били управлявани от еничарите в Османската империя.

После идва Първата световна война, в резултат на която Османската империя се разпада. А земите от Близкия изток (въпреки обещанията на Лондон и на агента им Лорънс Арабски за създаване на единна арабска държава) биват разделени между Великобритания и Франция. Земите на днешен Израел попадат в Британския мандат.

Още преди падането на Османската империя лорд Балфур дава обещание от името на правителството на Великобритания на евреите, че ще им бъдат дадени земи в Юдея за създаване на еврейска държава. Това бива обявено чрез Декларацията на Балфур, като в нея британският министър на външните работи Артър Балфур се обръща към еврейския ционистки лидер лорд Уолтър Ротшилд с дата от 2 ноември 1917 г. В писмото се казва, че Великобритания ще създаде еврейски национален дом в Палестина при условие, че няма да бъдат засегнати правата на вече съществуващите там общности. То подкрепя идеята за еврейско заселване в територията на Палестина, като част от Британския мандат в Палестина след Първата световна война.

След успешния край на Първата световна война и победата над Германия и нейните съюзници, Лондон тактично забравя за обещанията си към евреи и араби и през 1920 г. по братски си поделя Близкия изток с Франция.

След Втората световна война Генералната асамблея на ООН предлага с Резолюция 181  чрез плана за разделение на територията на Палестина да бъдат създадени еврейска и арабска държави. При това значителна част от Палестина отишла в арабските държави Сирия и Йордания (тогава под името Трансйордания).

Останалата част е изрязана в причудливи граници. Дори при бегъл поглед върху картата на всеки би му станало ясно, че и двете държави биха били силно дисфункционални поради редица проблеми с транспорта и нормалното функциониране на регионите.

Евреите се съгласили и на това предложение. Арабите отказали.

Веднага щом държавата на евреите Израел е създадена и обявява своята независимост на 14 май 1948 г., на негова територия нахлуват армиите на всички съседни арабски страни. Така започва първата Арабо-израелска война от 1948 г.

Арабските войски включват:

Арабска освободителна армия: 3500 – 6000

Армия на Свещената война: не повече от 1000

Мюсюлмански братя: 1500

Египет: 10 000 (първоначална мобилизация), по-късно 20 000

Ирак: 5000 (първоначална мобилизация), по-късно 15 000 – 18 000

Сирия: 2500-5000

Трансйордания: 8000 – 12 000

Ливан: 1000 (първоначална мобилизация), по-късно 2000

Саудитска Арабия: 800-1200

Судан – 6 роти

Йемен: неизвестно

Общо войските на арабите достигат 13 000 души в началото и 51 100 – 63 500 към края на войната. Техният опит да премахнат еврейската държава може да бъде разгледан и през призмата на пан-арабистката идеология, която по-късно ще доведе до редица опити за обединение на арабския етнос през 50-те, 60-те и 70-те години.

В началото на войната евреите са около 30 000, но към края мобилизират 117 500 души и успяват да победят убедително. И картата вече изглежда така:

И тук не се вижда никаква арабска държава Палестина.

По някакво странно стечение на обстоятелствата Йордания и Египет, въпреки че владеят земи с компактно арабско население, не решават да ги обединят в една страна или поне да им дадат някаква степен на местна автономия.

Всеки военен ще ви каже, че тази ситуация за Израел положението със сигурността на държавата е почти безнадеждно, но сравнение с предишната карта е по-добре.

Израел го устройва всякаква граница, стига да има мир и евреите да могат да живеят нормално, да обработват земята, да строят домове. В плановете на арабите и на техните съветски другари нищо подобно не е било допустимо. Целта им, от 1948 г. до ден днешен е една – Израел да бъде унищожен и евреите да бъдат избутани в морето.

Тази концепция може да бъде срещнат и до ден-днешен в изказванията, действията и посланията на редица ислямистки и не само партии и движения в Близкия изток. Началото идва от тук:

Ето такива карикатури рисуват арабите през 1967 г.

Арабските страни събират смелост и след редица опити за обединение помежду им, през 1967 г. съседите на Израел се почувстват значително по-силни – имат огромни запаси оръжие от СССР и държавите от Варшавския договор, включително и от България.

Под ръководството на своите старши другари от СССР и КПСС, арабите обявяват, че сега е моментът да приключат веднъж завинаги с евреите и Израел. Те провеждат мащабна мобилизация на войските си и настояват войските на ООН да се оттеглят от границите на Израел (които към този момент те не са признали официално, както и самия Израел, а границите са резултат от примирието от 1959 г.).

Евреите обаче този път били много по-добре подготвени. Войската им била изключително добре тренирана, въоръжена и с подробно изготвена стратегия за действие, а войниците в нея осъзнавали, че евентуалната загуба на войната би означавала пълно унищожение на страната и народа им. Затова Израел нанася предварителен удар по въздух срещу Египет. Военните действия свършват много бързо и стават известни като Шестдневната война.

Срещу Израел, който е сам, се изправят армиите на Египет, Сирия, Йордания, Ирак и Ливан. Отделно от това, арабските армии имат материалната подкрепа на Алжир, Кувейт, Либия, Пакистан, Организацията за освобождение на Палестина (предвождани от Ясер Арафат), Судан и Тунис. В резултат шест дни по-късно картата изглежда така:

Темата на карикатурите рязко се изменя:

С това обаче историята не приключва. Организацията за освобождение на Палестина (ООП) на Ясер Арафат се е преместила на територията на Ливан и с насърчението на СССР постоянно извършва атаки срещу Израел. Войски на Израел нахлуват в Ливан на 6 юни 1982 г. и изгонват ООП (впрочем, описано страхотно във филма „Валс с Башир“ / Waltz with Bashir). За да бъдат предотвратени последващи атаки срещу Израел, в Ливан бива създадена Зона за сигурност по границата, контролирани от армията на Израел и Ливан.

Ако се вгледаме в тази карта е видно как проклетите ционисти са превзели много земи от своите арабски съседи.

И после се случва нещо странно.

Кървавите агресори-ционисти връщат полуостров Синай на Египет след преговорите от Кемп Дейвид от 1978 г. На 26 март 1979 г. Египет и Израел подписват мирен договор, с който Египет признава границата си и се отказва от войната срещу еврейската държава.

Следва съглашението в Осло от 1993 и 1995 г., с което Израел позволява на арабите на територията му да създадат Палестинска автономия, с перспективата да бъде създадена държава Палестина. Освен това, Израел раздава на арабите оръжия, за да създадат своя полиция.

Израелските войски се изтеглят и от южен Ливан през 1985 г. и напълно освобождават завзетите територии.

Израел води преговори и с Хафез Асад (бащата на настоящия сирийски диктатор Башар Асад) за връщане на Голанските възвишения срещу подписване на мирен договор, но Асад отказва.

В резултат на своята „завоевателна“ политика Израел вече изглежда така.

После този войнолюбец Ариел Шарон напълно освобождава Газа и дава право на палестинците там да имат автономия и да се управляват. За последните над 20 години Газа успява да произвежда ракети, терористи и бедност, за съжаление, и не успява да създаде условия арабите там да живеят нормално.

Поради което, днешната карта на еврейската експанзия трябва да изглежда така:

Вижте още интересни карти тук.