Армията ни участва в учение на НАТО, 2014 г. Снимка: Staff Sgt. Randy P. Florendo
Тъй като аз съм убеден „русофоб“-практик, ще изложа няколко факта, а пък нека уважаемата публика да прецени какво направиха ВМРО за четири години начело на Министерство на отбраната – както отрицателното, така и положителното.
И така, ВМРО заявяват за себе си че не са „русофили“, но ние ще се спрем на някои действия (или бездействия) в едно отделно взето контролирано от тях министерство, добре познато на покорния Ви слуга.
Факт №1: Поддръжката на авиационната ни техника закупена още едно време от СССР е изцяло зависима от Русия.
За МиГ-29 не знаят само електоралните единици в Столипиново, но освен това има и един интересен договор който формално е с ТЕРЕМ „Летец“ (ремонт и поддръжка на Ми-17 и Ми-24) , а реално парите изтичат красиво към Русия и по-конкретно към „Вертолеты России“. Нека разгледаме двата случая по отделно и ще добавим малко и за Су-25.
1.1. МиГ-29.
Легендата за неизбежността на руския ремонт и логистична поддръжка е стара. И като повечето легенди съдържа в себе си някаква частица истина и ужасно много измислици. И частицата истина е (тук внимавайте – всичко е ловкост на пръстите, пардон, на семантиката“ в любимото на МО изискване кандидатите за ремонт да притежават лиценз от КБ (конструкторско бюро – запомнете това съкращение, защото ще го срещате често). Формално поставено това изискване остава МиГ и нейните заводи без никаква алтернатива.
И тук почва веселото: Република България и по-конкретно авиоремонтният завод „Георги Бенковски“ (сега „Авионамс“) е притежавала такъв лиценз (всъщност единствена извън Русия) и е притежавала пълните технически възможности за ремонт, като за съжаление възможността за производство на авиационни детайли у нас е била около нулата и това обезмисля лиценза.
Има заводи (имена няма да споменавам, защото ще си е чиста реклама) които могат да ремонтират както двигателите РД-33, така и кутията на самолетни агрегати КСА-2, намиращи се извън Русия и даже извън зоната ѝ на влияние. Те ремонтират например самолетите на Азербайджан, активно сътрудничат с полските авиоремонтни заводи и прочие.
Като казахме Полша – поляците не закупуват части от Русия от 2015 г. насам, пък си летят.
МО не знае за такива заводи? Вятър и мъгла, драги зрители – много добре знае, но не им изнася. Същите заводи отдавна са проявили интерес и са заявили, че биха участвали в съвместен проект, при който поддръжката и голяма част от ремонта да става на територията на Р. България с тяхна техническа помощ. Интерес? Ъаааааа…..
1.2. Ми-17 и Ми-24.
Формално договорът е сключен с любимото на Министъра в оставка дружество Авионамс. На практика обаче 70% от парите успешно изтичат към Русия. Най-забавното е, че правим ремонт на двигатели, произведени в УССР (Украинска ССР), във все още съществуващия, работещ и вече държавен „Мотор Сич“.
Само че ремонтът се случна в Русия, т.е. не при оригиналния производител. Гениално, нали? Пишещият тези редове може подробно да разкаже на желаещите за алтернативните варианти, ама няма смисъл….
1.3. Ремонта на Су-25 в Баранович, Беларус.
Тук даже скромно ще замълча, поради причината, че и на кварталните кофермани (това е подвид кучета, който е роден да бъде доберман, но се навърта около кофите за боклук) им е ясно, че в цялата модернизация и ремонт беларуското е сходно със съдържанието на катерички в кутия бисквити „Катеричка“.
Освен проблема, че не е съвсем редно от „про-НАТОвска“ гледна точка, по втория договор нищо чудно при новия „обком“ в град Вашингон държавното (собственост на МО) предприятие ТЕРЕМ „Летец“ да отнесе едни бързи и качествени санкции (в санкционния списък на САЩ си погледнете и изводи си направете). Когато някой измрънка „ами нямаме алтернатива“ – отговорът ще бъде „Не нам такими пунтами“ с факти и цифри.
Факт №2. България все още не е свалила оръжейното ембарго към Украйна.
Да, формално има писмо на ЕС за въздържане, което обаче е от 2014 г. и отдавна е „към дело“. Това че има такова писмо и за Турция изобщо не пречи на експорта, нали? За протокола – Чехия доставя на Украйна 26 броя САУ Дана, 26 самоходни артилерийски установки 152 мм. Украйна купува и български снаряди през Полша.
Получава се така, че ние няма да развиваме военно-икономическото партньорство с Украйна, защото не е „хорошо“.
Какво е общото с ВМРО? Нека проверерим кой е председател на Междуведомствена комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение – я, Красимир Каракачанов! Брей, ти да видиш!
Факт №3. Ремонта на бронирана техника и по-конкретно на Т-72.
Тук може цяла сага да се напише, но като цяло е още по-свинско, отколкото при вертолетите. Накратко, ние даваме едни пари, които първо са много (в една държава за 1 милион долара модернизират машина с капитален ремонт и допълнително оборудване, а тука за 650 000 долара ѝ правим ремонт трета категория). Парите остават в ТЕРЕМ? Вятър и мъгла – една част от парите пак чрез проксита и проксита на прокситата оттичат плавно към Русия.
Не всичко обаче е лошо за българската армия. Ще си позволя да споделя и какво положително се случи в българската армия през последните пет години.
Тъй като редовно ме псуват на „либерал“, ще изброя няколко неща, които последното правителство свърши и които лично аз оценявам като позитивни, защото считам, че „Всекиму своето“ е добър принцип и трябва да сме максимално справедливи когато даваме оценка на едно вече отиващо в историята управление. И така дами и господа, соросоидки и соросоиди, другарки и другари:
СКСО или Съвместно командване на специалните операции
Ако министър Каракачанов остане с нещо в аналите на Министерство на Отбраната, то ще е с факта, че по негово време беше обособено СКСО – нещо, за което партньорите ни от НАТО и САЩ дълго време настояваха, но срещаше чутовната съпротива на МО и БА поне от 10 години.
Това Командване е нещото, за което бих стиснал ръката на министъра в оставка. Тук е мястото да кажа, че и несъмнена роля изигра и помощта на о.р. генерала Константин Попов като председател на Комисията по отбрана в Парламента.
Отделно бяха осигурени финансови средства и поне от малко българските Специални сили започнаха да приличат на специални сили, а не на пета сборна хайдушка чета. Е и там може да има претенции относно доста неща , но като цяло прогресът е огромен.
Това, което лично на мен не ми се хареса (но не мога да го критикувам, без да имам цялостната информация, а тя ще бъде чак когато се извърши доставка) беше договорът за машини за СКСО. Като цяло такива изпълнения „на тъмно“ оставят лош вкус в устата, но ще видим.
Работата с неправителствени организации и особенно с военно приложните спортове
Тук МО наистина впечаляваше приятно – нещо, което аз поне не помня в предишните правителства. Специална „баданарка“ към Иво Антонов, който наистина имаше желанието и ентусиазма да подкрепи редица начинания като военни игри или възстановки на исторически събития. Отделно бих желал да спомена работата със стрелковите спортове, приемането на съвременните такива като военно приложни спортове и отварянето на полигоните на БА за провеждане на състезания и турнири. Дето се вика – което е така, така си е.
Не знам дали в МО е чел моя опус за Гюро Михайлов, но за първи път бяха проведени търгове (дали са доставени, не мога да кажа) за закупуването на съвременно тактическо оборудване – багажни системи, колани и прочие. Също така беше сключен рамков договор за СИБЗ (средства за индивидуална балистична защита) за нуждите на БА не само за мисии! Това също е крачка в правилното направление.
Промени се и пиара на Министерство на отбраната, както в областта на рекламата, така и като цяло в имиджа на МО и БА. Любо Денов за мен винаги е бил най-добрият български журналист на военна тематика и е наистина специалист в своето дело. Да, не мина и без издънки – ама то само който не работи, той не греши.
И накрая, няма да се лъжем – за първи път от години министърът на отбраната беше солдафон.
Това, разбира се, довеждаше понякога до комични ситуации, но наистина се усещаше, че има чуваемост отдолу-нагоре, че това не е поредният партиен функционер, приемащ МО просто като едно назначение, на което взема заплата и го дават по новините.
При все всичките ми политически симпатии към някои предишни министри, искам да кажа – ако не ви влече армията, просто не се занимавайте с нея, по дяволите! В това отношение Красимир Каракачанов доста вдигна летвата по отношение на работата на МО с БА.
[…] следващият път, когато решите да протестирате против бюджета на Министерство на отбраната „щото няма за […]