Снимка: Taras Chernus on Unsplash
Силно мразя избирателната слепота.
Познавам чудесни, добри, работливи, успешни хора, които имат големи слепи петна, в зависимост от възгледите си.
Какво имам предвид ли?
Заговарям с човек за филма „Близо“ (18+), който е част от програмата на София Прайд Филм Фест. Прочитайки това описание, той или тя не намира нищо нередно:
„Лео и Реми, двама тринайсетгодишни най-добри приятели, са прекарали всеки момент от лятото си заедно. В края на сезона новата учебна година носи със себе си нов набор от социални проблеми, които поставят на изпитание тяхната интимна, привидно неразрушима връзка.
Завладяващият, задъхан визуален стил потапя зрителите във вълнуващия, емоционално несигурен свят на юношеството с покоряваща, опустошителна яснота. Вторият филм на Лукас Донт е преобразяващ и незабравим портрет на пресечната точка на приятелството и любовта, идентичността и независимостта, разбитото сърце и изцелението.“
Става дума за ЛГБТ активистите и либералите. Всеки път, в който намекнеш, че нещо подозрително прилича на педофилия, те спират да слушат и заговарят за… Германия преди 80 години и Русия днес.
Доколкото си спомням, геополитиката и педофилията са две различни неща.
С железни клещи не можеш да ги накараш да произнесат „Педофилията е лоша и трябва да се преследва с цялата строгост на закона“. Просто не можеш и това е.
Но подобно поведение не е факт само при либералите.
Опитайте да си говорите с русофил за исторически примери от българската история. Не деянията на Русия в Украйна, Грузия, Афганистан или Германия. И изведнъж този човек също спира да слуша и започва да обяснява… за САЩ, за НАТО, за джендърите. Опитвам се да върна темата на България – не може.
Западнофилите или русофобите са по същия начин дамгосани да не могат да кажат дори нещо леко и слабо критично към САЩ или ЕС. Повечето са на твърди еврокомунистически позиции (прочетете за Алтиеро Спинели, баща-основател на ЕС и комунист), без да си дават сметка. Говориш с тези хора, даваш икономически или политически аргументи защо искаш тази, не онази политика, но пак не те слушат и чуват. Започват да ти говорят за Русия, СССР, Северна Корея и толкоз.
Проблемът ми не е с тези, които са неспособни да разберат дадена тема и могат само да повтарят лозунги. Говоря за над средноинтелигентни хора, за които е невъзможно да кажат „Русия сгреши“ или „САЩ/ЕС не са прави“ или „Педофилията трябва да се преследва“.
Много е трудно да живеем в общество, в което не можем да видим нормален диалог.
Тотален offtopic, но филмът няма нищо LGBT или педофилско в себе си. И София Прайд Филм Фест, и протестиращите против филма явно не са го гледали.
Децата във филма нямат „интимна“ връзка (в смисъл на сексуална или романтична). Първи приятели са, играят заедно цяло лято, отиват на училище, питат ги дали не са гаджета (защото винаги дружат заедно), едното дете почва да страни от другото, за да не му излезе име, че е гей, а другото (за което имаме подсказка, че е имало ментални проблеми) се самоубива, защото се чувства изоставено. Това е първата трета от филма.
Останалите два трети са за това, как главният герой се справя с чувствата си на вина и загуба. Като цяло тежък филм за моя вкус.
Само извратен човек може да види нещо хомоеротично във филма. Единствената ЛГБТ връзка може да се търси в това, че ги питат дали са гаджета, но филмът щеше да е същияг, ако на едното дете му баха казали, че е смотано или скучно.